В началото на шейсетте години Yale University дава обява в местния вестник в New Haven в американския щат Connecticuterte, че търси банди, които са съгласни да участват в един експеримент за способността за учене и паметта. Участващите не подозират, че всъщност става дума за изследване на това, в каква степен хората са склонни да се подчиняват на други хора. Доброволците се запознават от ръководителя на опита с техните роли в общия експеримент. В един експеримент участват двама души.

Ръководителят на опита дава разяснения на участващите, че всъщност ще бъде изследвано въздействието на наказанието върху процеса на учене. За тази цел участниците се разделят чрез жребий на ученици и учители. Този метод на жребия всъщност е манипулиран, защото в действителност в експеримента участва само един участник. Той поема ролята на учителя. Другата личност е студент от университета, което първият участник не подозира. Ролята на ръководител на опит играе 31-годишен учител по биология от едно висше учебно заведение, жертвата е 47-годишен счетоводител, който е подготвен за тази роля; той е от ирландско-американски произход, повечето наблюдатели го възприемат като приветлив и благонравен.

И така, ръководителят на проекта дава разяснения за експеримента. Тестът изисква от ученикът той да научи наизуст списък от двойки-асоциации, а неговият партньор, учителят, трябва да го изпита. На участващите в опита се показва един "шоков генератор" с табло с инструменти. На него се намират 30 шалтера. Те са подредени възходящо и започват от 15 волта ("лек шок"), през среден и силен шок, до сила на волта от 450. За да стане ясно това на участниците, на генератора е закрепена табелка с надписа "SHOCK GENERATOR, TYPE ZLB, DYSON INSTRUMENT COMPANY, WALTHAM, MASS., OUTPUT 15 VOLTS-450 VOLTS", шалтерите са обозначени с цифри от 15 до 450 волта. Допълнително към всеки четири шалтера е поставено обозначение "лек", "умерен", "среден", "силен", "тежък", "много тежък", както и "опасност: заплашителен шок", като последните два шалтера са маркирани допълнително с "ХХХ".

Задачата на учителят се състои в това, всеки път, когато ученикът даде погрешен отговор, да се задвижва съответния шалтер с покачващия се електрошок. След тези разяснения учителят следва ръководителят на опита и своя асистент и те преминават в друга стая, където е монтиран електрически стол. Ученикъ сяда на стола и бива прикован на него. Включват се електродите и те се свързват с генератора. В този момент от експеримента ученикът дава знак, че има слабо сърце. Ръководителят на експеримента го успокоява, че шокът може да бъде изключително болезнен, но не би довел до трайни физически увреждания.

Както вече споменахме, ученикът знае, че не трябва да се тревожи. Той е асистентът на ръководителя на опита, а изборът относно учител и ученик е манипулиран. Разбира се, ученикът не е свързан в действителност с токовия генератор и всичко е подправено. Учителят в случая не подозира за всичско това. Пред него дори се демонстрира пробен шок от 45 волта. И така, той е твърдо убеден, че жертвата в съседната стая винаги реагира, когато бива наказвана с токови удари така, сякаш наистина й се причинява болка. Учителят не подозира, че в случая става дума за предварително направени записи на такива реакции, и че отговорите на учениците са стандартизирани.

Участниците в този експеримент се състоят от::
- 40% необразовани и образовани работници
- 40% служители от сферата на търговията и занаятите и от
- 20% специалисти.

Естествено участниците в опита реагират и емоционално на очевидно тежкото положение на техните жертви. Някои протестират, други се потят, треперят, започват да заекват и показват други признаци на напрежение. Но продължават да се подчиняват на указанията на ръководителя на опита. В поведението на учителите прави впечатление това, че те често се опитват да не възприемат техните жертви на сериозно и се опитват д насочат вниманието си върху ръководителя на опита. Това вероятно се дължи на стремежа да се намали вътрешното напрежение, което се предизвиква от болките на жертвите и на стремежа за умело приспособяване към ситуацията.

Този феномен Милграм определя като "приспособяване към авторитета". Някои от участниците проявяват съмнения, че жертвите им действително са подложени на болезнен шок, други просто отхвърлят собствената си отговорност, някои изискват в напреднал етап от експеримента отново увереността, че няма да бъдат преведени под законова отговорност за своите действия. Или отговорността се прехвърля върху жертвата с обосновката, че тя доброволно е решила да участва в експеримента.

Някои от участниците правят опит да намалят напрежението, като се подчиняват, но се опитват да задържат болката за жертвите колкото може по-слаба като съвсем за кратко натискат върху съответното копче, или се опитват да подскажат правилния отговор, прочитайки го с по-подчертана интонация. Повечето от участниците, повече от 62 процента, в крайна сметка стигат до края на скалата (450 волта), дори и в някои случаи те устно да са подтиквани да правят това от страна на ръководителя на опита с реплики от рода на "Моля, продължавайте! Експериментът изисква от Вас да продължите! Вие непременно трябва да продължите! Вие нямате избор, Вие трябва да продължите" и др.

Много от участниците бяха убедени, че не трябва да причиняват повече шокове на учениците, но в действителност не можеха да го направят. При евентуално прекъсване това би било признаване на погрешността на действията им. Само поради това, че продължават да участват, те оправдават предишните си действия. По този начин характера на това повтаряне е вече обвързващ фактор, който затруднява участниците да не се подчинят. Прекъсването на експеримента би било равно на нарушаване на  договора, тъй като участниците получават парично възнаграждение.

Милграм обобщава, че самооценката на участниците дефинира определена социална ситуация, която трябва да бъде приета и от другите участници. Погледнато от тази перспектива в случая се стига до заключението, че отказа да се подчиниш представлява неадекватно социално поведение, защото не е възможно да отказваш причиняването на шок без да поставяш под съмнение позицията и поведението на ръководителя на проекта.

След приключването на експеримента с всеки участник бе проведен разяснителен разговор, като му се съобщава, че жертвата не е била подложена действително на електрошок. На всеки се предоставя възможност за разговор с жертвата и с ръководителя на проекта. При тези участници, които по време на експеримента не са се подчинявали изцяло на указанията, се придава положителна стойност на тяхното неподчинение, а на останалите се обяснява, че техните реакции и поведение са били напълно нормални. След приключването на редицата опити участниците получават подробен доклад, както и анкета, в която отново могат да изразят своите мисли ичувства относно участието си в експеримента.

Експериментът на Милграм се провежда многократно и във всички случаи се установява висока степен на подчинение. Експериментът се провежда в Австралия, Йордания, Испания и Германия. Навсякъде хората реагират по подобен начин. Освен това става ясно, че жените се подчиняват точно толкова, колкото и мъжете.

За своя експеримент Милграм е силно критикуван. Той бива упрекван в това, че сериозно накърнява правилата на етиката в психологическото изследване. Че е навредил на участниците в опита, като е предизвикал у тях самопознание, което при някои от тях би могло да причини травма. Дори и само заради това, че участниците са нагласени и всичко е манипулирано. В знак на отговор Милграм предоставя данни от запитвания до участниците, които показват , че 83,5 процента от подчинилите се на наставленията, и 83,3 процента от неподчинилите се, изказват задоволство от участието си в експеримента.

Разширяване и продължение на експеримента

В продължение на експеримента по-късно Милграм показва, че частта на безусловно подчиняващите се на наставленията участници драстично намалява (на около 10%), когато на своя страна те имат двама "други учители" и могат да окажат съпротива спрямо ръководителя на опита (Милграм 1965). Друг момент, който трябва да се отбележи, е участието на авторитетен учен от уважаван институт на университета Yale, който посредством авторитета си внушава у участниците чувството, че те са част от множо важен и значим научен опит.

В подкрепа на тези данни Милграм представя резултатите от друга своя модификация на опита. Той провежда редица студии, в които сравнява готовността за подчинение на участниците спрямо даден служител на университета с подчинението спрямо учен, чието работно място е в занемарена административна сграда в търговски квартал в Бриджпорт (Кънектикът). В това сравнително изследване Милграм установява, че в експеримента с учения от университета в Yale 65% от участниците се подчиняват изцяло на неговите наставления, докато при проведения в Бриджпорт експеримент те са 48%. От това може да се направи извод, че липсата на респект спрямо дадената личност намалява и склонността да се подчиниш на нейните наставления.

В друг вариант на експеримента Милграм проучва, какво се случва, когато ръководителя на опита бива сменен в последната минута от друг човек. След като учителят бива запознат с неговата роля в експеримента (преди да му е позната степента на електрошока), чрез спешно телефонно обаждане ръководителят бива изведен от лабораторията. Друг участник (асистент на ръководителя) поема неговата роля. Този заместник симулира, че е негова идея, електрошока да бъде увеличаван при всяка грешка на ученика. Иначе поведението на заместника е като това на ръководителя. В този вариант на експеримента спада числото на абсолютно подчиняващите се хора на 20%. С това се доказва, че един достатъчно легитимиран авторитет може да предизвика голяма степен на подчинение у участниците, а не обикновен човек, който се опитва да влезе в ролята на подобна авторитетна фигура.

В други варианти на експеримента Милграм установява, че числото на безприкословно подчиняващите се спада на 25%, когато ръководителят е извън лабораторията и дава наставленията си по телефона. В резултат на това някои от участниците започваха да дават израз на неподчинение. Пример за това е предизвикването на по-лек шок, отколкото изисква експеримента. Те не са и давали израз на готовност да споделят това с ръководителя на опита, за да стане ясно, че са се отклонили от уговорените начини на действие. От една страна по този начин те правят опит да отговорят на изискванията на ръководителя, а от друга  страна са в състояние да се справят с вътрешния си конфликт, като причиняват колкото може по-малко болка на друг човек.

Чувството да си отговорен за собствените си действия намалява и когато човек се възприема като част от една голяма машина. Милграм доказва това с друг вариант на своите опити. В този вариант на експеримента участват двама учители, които изпитват един ученик. В случая вторият учител е истински неподправеният. Негова е задачата да прочете задачите и да отсъди относно правилността на отговорите. В такова съотношение резултатите посочват 92,5 % от участниците, които не правят опит да възпрат другия учител да използва все по-висока мощност при токовите удари. И в австралийската версия на Уесли Килхам и Леон Ман процентът на участниците, които участват до края в ролята им на помощници е по-висок отколкото в стандартния експеримент. Готовността за подчинение е значително по-ниска, отколкото тази при проведеното от Милграм изследване.

В друг вариант на експеримента Милграм установява, че колкото по-отдалечени са били от жертвата, толкова по-склонни са били участниците да следват указанията на ръководителя на проекта. В случай, че те имат зрителен контакт със своите ученици, само 40% са готови да продължат експеримента, а 62% не са в състояние, когато чуват писъците на своите жертви. По подобен начин реагират учителите, когато от тях се изисква да притискат ръката на ученика върху пространството, през което минава ток, вместо да използват отдалечения шоков генератор (30%)."

[Werner Stangl; http://www.stangl-taller.at/TESTEXPERIMENT/experimentbspmilgram.html]

[Начало на страница]

Теми:  Права на човека  I  Примери  I  Демокрация  I  Партии  I  Европа  I  Глобализация  I  Обединени Нации  I  Уст. развитие

Методи:    Политическа дидактика    I    Мирна педагогика    I    Методи

     

Тези Online-материали за политическо образование са разработени от agora-wissen, Сдружение за разпространение на знания чрез нови медии и политическо образование, Щутгарт. Моля, обръщайте се към нас при въпроси и забележки.