Близостта с темите за околната среда, Третия свят и човешките права

"(...) Не е достатъчно темите на работа в областта на мирното възпитание да се свързват само с проблемите на сигурността и въоражаването. Ханс Никлас и Ане Остерман, които работят във Фондация за изследване на мира и конфликтите в Хесен и се занимават с мирна педагогика, изказват предложение, сред темите на работа в мирното възпитание да спадат поне тези аспекти на опазването на околната следа, Третия свят и човешките права, които са свързани с насилието, неговите причини и преодоляване.

Специален мирно-педагогически преход към проблематиката Север-Юг например е заниманието с последиците на военния експорт  на индустриялните държави в страните от Третия свят. Причините за миграционните движения и негативните реакции в Европа, както и Исляма са теми, с които проблематиката Север-Юг може да бъде задълбочена с помоща на повече конкретни примери и събития. Екологичното измерение на мирното възпитание произтича например от работата с конфликти, които възникват в проблематични екологично райони (например споровме относно важни природни ресурси като водата).

В педагогическата практика съществуват много допирни точки между мирното възпитание и другите дисциплини на така нареченото "възпитание на преживяването": околната среда и Третия свят, както по отношение на споменатото им съдържание, така и относно предлаганите методи и дидактични модели. Общите моменти и съвместната работа ще се подсилят в бъдеще, защото растат глобалните проблеми и тяхната динамика.

Така от години се водят противоречиви дискусии относно това, до каква степен могат да се обобщят различните педагогически модели и опит, за да се поощри и обнови процеса на учене и действие на фона на глобалните проблеми и растящата индустриализация в света (например чрез световни комуникационни технологии). Друг важен момент е това, че намиращите се на разположение за педагогическите и политически мерки капацитети стават все по-малки и една задълбочена съвместна работа би била необходима не само по отношение на съдържанието, но и от политически-практическа гледна точка.

Подобни цели като мирното възпитание преследва и възпитанието на човешките права, което се подкрепя предимно от международни организации по човешките права като amnesty international. Тяхната цел е преди всичко да предоставят информация и знания относно причините за нарушаването на човешките права, въпроса за това, кои човешки права имат универсална валидност и до каква степен различни интервенции могат да бъдат оправдани от гледна точка на нарушаването на човешките права.

Става дума обаче и за въпроса, как тези знания могат конкретно да бъдат приложени: "Доброто възпитание на човешките права може да се измери по това, до каква степен чрез работата с примери за нарушаването на човешките права е възможно да се направят обективни заключения със субективен характер. (...) Заниманието с нарушенията на човешките права като принцип на работа трябва да възпитава идеята, че човешките права като политически критерии на действие и универсален морал за всеки човек в собствената му страна, са тясно свързани с тяхното осъществяване във всяка друга страна (за всеки друг човек)" (Хилдегард Кариг).

(...) Педагогиката, свързана с развиващите се страни, се занимава с въпроса, какво се учи в индустриалните държави за страните от "Третия свят", както и за връзките "Север-Юг", като тя дава идеи за педагогическата практика. Важен акцент на педагогиката за развиващите се страни в миналото се съдържаше в разработването на учебни модели за основните училища, сфера, която е подценявана от страна на мирното възпитание.

Когато се проследи дискусията в педагогиката за "Третия свят", се установява, че тази дисциплина е изправена пред подобни проблеми като мирната педагогика. Въпреки големия теоретичен успех, големия брой учебни средства (през последните 30 години са излезли повече от 2,5 милиона учебни и работни материали на тази тема!) и въпреки относително големите възможности за външна подкрепа, днес се говори за криза в този дял на педагогиката.

Нека да обосновем тази тема с четири примера: педагогиката за страните от "Третия свят" на първо място загуби своя обект, защото поради растящото диференциране между страните вече се говори все по-малко за "Трети свят". Многобройните материали и практикуваното разнообразие на методи доведе на второ място до несигурност при използването на методи и до "култивиране на педагогическата случайност". На трето място не възникна теоретична традиция  и като четвърто институционализирането на педагогиката за страните от "Третия сват" остана маргинално в общия контекст на образователните социални системи (...).

За всички четири проблемни сфери могат да бъдат посочени примери и от мирната педагогика. Загубата на обекта "Трети свят" отговаря при мирната педагогика на загубата на обекта "конфликт Изток-Запад", върху който бяха концентрирани силите в продължение на десетилетия. Все пак, трябва да се говори за сравнима криза на различни нива, защото както теоретичното образование, както и степента на институционализиране на педагогиката за развиващите се страни са значително по-напреднали в сравнение с мирната педагогика."

[Günther Gugel / Uli Jäger: Не е нужно насилие. Въведение в мирно-педагогическото мислене и действие. 3-то изд., Тюбинген 1997; интернет-версия: http://www.friedenspaedagogik.de/themen/f_erzieh/fe3.htm]

[Начало на страница]

Теми:  Права на човека  I  Примери  I  Демокрация  I  Партии  I  Европа  I  Глобализация  I  Обединени Нации  I  Уст. развитие

Методи:    Политическа дидактика    I    Мирна педагогика    I    Методи

     

Тези Online-материали за политическо образование са разработени от agora-wissen, Сдружение за разпространение на знания чрез нови медии и политическо образование, Щутгарт. Моля, обръщайте се към нас при въпроси и забележки.