|

| |
 |
В настоящия
откъс
Гюнтер Гугел
и Ули Йегер
от Института
за мирна педагогика
Тюбинген
формулират
някои
основни принципа
за мирно-педагогическата
работа.
Тъй като
мирната
педагогика
постоянно
бива
упреквана,
че проявява наивност и/или
към
едностранчивост,
двамата
автори
оформят и
списък с "мирно-педагогически
basics",
представен
на допълнителна
страница. |
"Мирната
педагогика
не се
провежда в
тази част от
обществото, която "не
принадлежи
никому", а
винаги е
свързано с
открити или
скрити
конфликти. Тя
полага
усилия да
очертае
открито
обекта на
конфликтите,
както и да
предостави
възможности
за тяхното
решаване.
Работата с
конфликти
дори се
определя
като ядро на
мирната
педагогика.
Понякога
мирната
педагогика
може да
допринесе за
положителното
влияние
върху
протичането
на конфликти,
в най-добрия
случай дори
за решения на
конфликти.
Във всеки
случай
нейната цел е
да даде своя
принос,
конфликтите
възможно най-малко
да бъдат
решавани с
насилие.
Освен това тя
не трябва да
допуска привикването
към потенциалните
конфликти и
наличието на фалшиво
усещане за
хармоничен
мир. Затова
мирната
педагогика винаги е в
противоречие
с немирната
реалност и не
може да се
изчерпа в
това, да "изтърпи"
пораждащите
се от
обществената
реалност
конфликти на
индивидуално
и обществено
ниво, а трябва
да има за цел
противопоставянето
със стоящите
зад тях
интереси (принцип
на
конфликтна
способност).
Това
разбиране за
конфликт
много често е
предизвиквало
критика
спрямо
мирната
педагогика,
като тя се
състои в това,
че чрез
разкриването
на табутата и
проблематизирането
конфликтите
се
предизвикват
и пощрекават
(...).
Както вече
беше
споменато
при науката
за мира става дума за
инициирането
на социални и
политически
учебни
процеси в
смисъла на
развитието
на
просоциално
поведение и
способност
за
политическо
участие.
Въпреки, че
мирната
педагогика се разбира
като
обвързано с
ценностите
възпитание,
не би било
съвместимо с
нейните принципи,
едностранчиво
установените
ценности и
норми да
бъдат
единствено
валидните. Затова
изходът на
инициираните
учебни
процеси е
принципно
отворен (принцип
на
отвореността).
Освен това
валиден е и
принципа на
съвместимостта:
целите,
учебното
съдържание и
учебните
методи
трябва да си
съответстват.
Това
означава и, че
в
образователния
и
възпитателен
процес не
трябва да се
употребява
или създава
насилие,
както в
конкретни
ситуации,
така и в
организацията
на учебния
процес, за да
не се стигне
до
противоречие
с
поставените
цели на
ненасилственото
решаване на
индивидуални,
обществени и
международни
конфликти (принцип
на
ненасилието).
Затова
мирното
възпитание
трябва да се
ориентира
спрямо
потребностите
и проблемите
на неговите
съответни
адресанти (принцип
на
ориентация
спрямо
потребностите)
и да обвързва
и
изследователските
процеси на
съответното
им ниво, без
да бъде само
техен
посредник (принцип
на
изпитаемостта).
Както всеки
друг
педагогически
стремеж,
мирното
възпитание е
насочено към
дългогодишни
учебни
процеси и
промени и в
този смисъл е
предназначено
само за
актуални
намеси в
определени
кризи в
смисъла на "педагогически
пожарогасител".
Тук трябва
ясно да се
види
опасността
от
политическо
инструментализиране,
защото не
може да бъде
цел на
мирното
възпитание, в
кризисни
ситуации или
при растящ
натиск на
проблемите,
да е носител
на
определени
политически
убеждения.
Мирната
педагогика
трябва
винаги да
съхранява
своята
самостоятелност
спрямо
всички
авторитети (принцип
на
самостоятелността).
За мирната
педагогика,
на фона на
партийно-политичееските
интереси и
идеологическите
различия,
винаги
съществува
опасността
от
инструметализиране,
когато
понятия, цели
и съдържание
не са
изяснени
точно. В
крайна
сметка
мирната
педагогика
трябва
постоянно да
се застъпва
за
съблюдаването
на
интересите
на жертвите
от войни и
насилие (принцип
на
партийността)."
[Günther
Gugel / Uli Jäger:
Насилие
не е нужно.
Въведение в
мирно-педагогическото
мислене и
действие. 3-то
изд., Тюбинген,
1997; интернет-версия:
http://www.friedenspaedagogik.de/themen/f_erzieh/fe3.htm]
"If
peace is both the destination and the journey then what we teach and how
we teach it must not be separated in our preparations for working with
pupils." - Patrick Whitaker, Curriculum Considerations; in David
Hicks, Ed., Education for Peace |
[Начало
на страница]
|