|




| |
Курс
4: Какво
правят
мирните
педагози?
След
като в Курс
2 стана дума
за политико-научната
основа и за
изследването
на мира и
конфликтите,
а в Курс
3
разгледахме
теоретичната
основа на
мирното
възпитание, в
Курс 4 и 5 се
обръщаме към
практиката:
Какво правят
мирните
педагози?
 |
Естествено
в рамките на
само два
курса не
можем да
обрисуваме
дори и бегла
картина на
многообразието
от
постижения
и работа в
сферата на
мирната
педагогика.
Затова сме
подбрали
две основни
области: конструктивното
решаване на
конфликти (Курс
4) и
тематичната
област мирна
педагогика
и
Fair Play (Курс
5). И в двата
случая
работим с
материали
от
Института
за мирна
педагогика
в Тюбинген,
за което сме
сърдечно
благодарни. |
Конструктивнотото
решаване на
конфликти –
същност на
мирното
възпитание
"Конструктивното
решаване на
конфликти е
част от
същността на
работата с
понятията
мир и война.
На
страниците
на мирните
изследователи
и тези,
занимаващи
се с мирно
възпитание
съществува
единодушие
относно това,
че
конфликтите
трябва да
бъдат
разглеждани
на основата
на човешките
права, без
насилие и
заплаха от
насилие.
Ориентацията
спрямо
валидни
правови
норми в
случая играе
особено
важна роля.
Независимо
от това, дали
конфликтите
се
разглеждат
като част от
социалната
природа на
хората или по-скоро
като
следствие от
различни
обществени
интереси,
начинът на
решаването
на
конфликтите
често се
превръща в
решаващия
критерий за
способността
за мир. С
изречението "Tell me, how you behave in conflict, I'll tell
you, how much peace culture you have"
мирният
изследовател Johan
Galtung подходящо
хараткеризира
тази връзка.
Начинът по
който биват
решавани
конфликтите
зависи също и
от това, как
се разбира
същността на
конфликта и
какви
функции му
биват
приписвани в
съвместното
съществуване
между хората.
Когато
конфликтите
биват
определяни
като движеща
сила на
социалните
промени, те
осъществяват
важна
положителна
функция - и
нейната
динамика би
трябвало да
бъде
използвана
за
положителни
промени.
Когато
конфликтите
се
възприемат
по-скоро като
пречещи или
дори
застрашаващи,
те биват
потискани и
възприемани
като
неприятни,
досадни
компоненти.
Днес
са
необходими
нови начини
на мислене и
действие,
които имат
предвид
повече
истини, а
именно "твоите,
моите и още
някои", които
отчитат това,
че при
конфликти
могат да
спеечелят
всички
страни, но и
всички могат
да изгубят, и
които
признават
това, че
достойнството
на другия
трябва да
бъде
зачитано и по време на
конфликта.
Подходът
спрямо
конфликтите,
опитът,
придобит от
тях, може да
допринесе за
по-широко
разбиране на
динамиката
на
конфликтите,
както и за по-дълбокото
разбиране за
собствените
начини на реакция.
Мирната
педагогика
може да
допринесе за
това, деца и
младежи (също
и възрастни)
да
преодолеят
страха си от
конфликти.
Освен това
в по-широка
степен
влиянието може
да се изрази в
това,
динамиката
на конфликта
в
междучовешките
отношения да
не ескалира
до
прилагането
на насилие, а
познанието за
конструктивното
решаване на
конфликти да
се превърне в
общочовешко
благо.
Естествено
мирната
педагогика
не може сама да
създаде
необходимите
рамкови
условия в
обществото и
да се пребори с
насилието
осланяйки се
само на
собствените
си сили. Тя е
зависима от
много
подкрепящи и
придружаващи
инициативи."
[Гюнтер
Гугел,
Институт
за мирна педагогика
Тюбинген]
Настоящият
курс е
поделен на
следните
раздели:
 |
КОНФЛИКТ:
Какво
представляват
конфликтите?
Какво е
типично за
тях? (Динамика
на
ескалацията
и др.)
|
 |
АНАЛИЗ:
Анализ на
конфликта
като помощно
средство (причини
и
първопричини,
опорни точки
при
решаването
на конфликти)
|
 |
РЕШЕНИЕ:
Конструктивно
решаване на
конфликти
|
 |
ПРИМЕР:
Конфликти в
училище (близка
област) |
[Начало
на страница]
|