|










| |
Анализ
на конфликта
За
да решаваме
конфликти по
конструктивен
начин, първо
трябва да ги
разбираме.
Конфликтът
трябва да се
очертае не
само в
неговата
динамика,
неговата
форма и
въздействие,
освен това е
нужно да се
разбира
правилно
начина на
поведение на
партиите по
конфликта,
стоящите зад
тях интереси
и
потребности.
Винаги е
особено
важно, да си
припомняме,
на каква
степен на
достоверност
се основават
информациите
и опциите на
действие.
Тилман
Греймс и
Агнес
Тандлер
различават
следните
степени на
достоверност
в
образователната
работа:
 |
Документална
достоверност:
Устните и
писмени
следи, които е
оставило
дадено
събитие: речи,
протоколи,
записки,
формуляри,
диплянки и т.н.
|
 |
Медийна
достоверност:
Отразяването
в медиите,
което дадено
събитие е
предизвикало:
статии във
вестници,
доклади по
радио и
телевизия,
коментари,
съобщения в
новини, писма
на читатели и
т.н.
|
 |
Рефлекционна
достоверност:
Обобщени
доклади,
анализи,
научни
изследвания
и т.н.
|
 | Дидактическа
достоверност:
учебници,
учебни
материали и
т.н.
|
Субективното
ниво на
изживяване
на
участниците
в конфликта
трябва да се
различава от
тези нива. В
даден
конфликт
винаги са
преплетени
различни по
рода си
интереси и
потребности
с различни
степени на
достоверност
и различна
възможност
за оказване
на влияние
или власт.
При анализа
на
конфликтите
не става дума
само за това,
да се обобщят
различни
информации и
въздействия,
а преди
всичко за
интерпретацията
и оценката на
тези
информации.
Тъй като
комуникацията
във всичките
й форми (вербална,
символична,
не-вербална)
може да се
разбира като
ключ към
конструктивната
работа с
конфликти,
анализът на
предпоставките
за успешна
комуникация
е от особено
значение.
Социалните
психолози
все по-често с
право
отбелязват,
че сме в
състояние да
осъзнаем
нещо едва
тогава,
когато имаме
понятия, с
които да го
назовем, и че
можем да
разберем
нещо само
тогава,
когато на
разположение
са ни модели
на обяснение.
В следствие
на това
конфликтният
анализ е
свързан със
систематизирането
на
възприемането
и
предлагането
на такива
модели на
обяснение.
Става ясно и
това, че няма
един
единствен правилен
метод на
конфликтен
анализ, а че
съществуват
различни
подходи,
чието
ефективно
прилагане
зависи от
специфичната
ситуация.
Десет
метода на
конфликтен
анализ
Методи на
анализ,
които
обхващат
целия
конфликт:
1. Първи
класификации
и изводи [...
повече]
2.
Систематични
допитвания:
Таблица на
анализа на
Улрике
Васмут
[... повече]
3.
Систематични
допитвания,
Таблица на
анализа на “Media
Peace Centre”
[... повече]
4.
Циркулярни
въпроси /
Смяна на
перспективатаl
[... повече]
5. Mapping: Визуализиране
на
конфликти
[... повече]
6. Работа
с
изследователски
материали
[... повече]
Методи за
изясняването
на
отделните
аспекти на
даден
конфликт:
7. Стандартни
картини [... повече]
8. Анализ на
силовото
поле [... повече]
9. Познаването
и
формулирането
на
собствените
позиции
[... повече]
10.
Аз в
конфликта: представата
ми за самия
мен
[... повече]
|
[Автор:
Гюнтер Гугел,
Институт
за мирна педагогика
Тюбинген;
Редакция:
Рагнар Мюлер]
[Начало
на страница]
|