Деветте
степени на
ескалация
на
конфликта
според
Фрийдрих
Глазл
1.
Затвърждаване:
Позициите
се
затвърждават
и се стига
до сблъсък
между тях.
Съзнанието
за
предстоящите
проблеми
води до
напрегнатост.
Въпреки
това все
още е на
лице
убеждението,
че
напрежението
може да се
преодолее
чрез
разговори.
Все още
няма
твърди
партии или
лагери.
2. Дебат:
Настъпва
поляризация
в
мисленето,
усещането
и волята.
Появява се
черно-бялото
мислене,
усещането
за
превъзходство,
надмощие
или
обратното
чувство.
3. Акции:
Убеждението,
че "разговорите
вече не
помагат"
става все
по-силно и
се следва
стратегията
на
безспорните
факти.
Емпатията
спрямо
другия
изчезва,
расте
опасността
от
погрешно
интерпретиране
на
действията
на другия.
4. Images/Коалиции:
В "кухнята
на
слуховете"
ври и кипи,
пораждат
се
стереотипи
и клишета.
Партиите
се виждат
взаимно в
отрицателни
роли и се
борят
помежду си.
Протича
вербуване
на
привърженици.
5. Загуба на "лицето":
Стига се до
открити и
директни (забранени)
нападения,
които имат
за цел
изтриването,
загубването
на лицето,
същността
на
противника.
6. Стратегии
на
заплашване:
Нарастват
заплахите,
които се
отправят и
получават.
Чрез
поставянето
на
ултимати
се
ускорява
ескалацията
на
конфликта.
7.
Ограничени
унищожителни
удари:
Противникът
вече не се
вижда като
човек.
Ограничените
унищожителни
удари се
нанасят
като "подходящ"
отговор.
Обръщане
на
ценностите:
една
собствена
относително
малка
вреда се
разглежда
като успех.
8.
Раздробяване:
Интензивно
като цел се
преследва разрушаването
и
разпадането
на
вражеската
система.
9. Заедно в
пропастта:
Стига се до
тотална
конфронтация
без
връщане
назад.
Приема се
унищожаването
на
противника
на цената
на
самоунищожението.
[от:
Friedrich Glasl:
Мениджмънт
на
конфликта. Ein
Handbuch für Führungskräfte und Berater. 2. Aufl., Bern/Stuttgart 1992]