Ескалация

Нагоре Ескалация Айсберг

 


 

Мирна педагогика

Ескалация на конфликта

Ескалацията на конфликтите е опасна, защото
 
bulletконфликтите могат да попаднат извън контрол;
 
bulletна разположение са все по-малко алтернативи на поведение;
 
bulletвсе по-често се използва насилието като алтернатива на поведение;
 
bulletна първо място вече не са общите решения, а победата или провала на противника;
 
bulletсъстои се персонифициране на конфликта;
 
bulletнадмощие вземат емоциите;
 
bulletводеща цел на действията стават унищожението и разрушаването.

Фрийдрих Глазл формулира девет степени на ескалация на конфликта (виж табличката в дясно), които описват динамиката на процеса на ескалация.

Затова в рамките на конструктвното решаване на конфликти е важно на конфликтната ескалация да бъдат противопоставени степени на деескалация, да се намират отговори и възможности за действие на всяко ниво, да се ограничава насилието, или то съвсем да се изключва и чрез преговаряне да бъдат постигани решения. В случая реалистичното разбиране на конфликта и чувствителното му възприемане са точно толкова важни, колкото и съзнателното премисляне и плануване на собствените стъпки.

[Автор: Гюнтер Гугел, Институт за мирна педагогика Тюбинген; Редакция: Рагнар Мюлер]


Деветте степени на ескалация на конфликта според Фрийдрих Глазл

1. Затвърждаване: Позициите се затвърждават и се стига до сблъсък между тях. Съзнанието за предстоящите проблеми води до  напрегнатост. Въпреки това все още е на лице убеждението, че напрежението може да се преодолее чрез разговори. Все още няма твърди партии или лагери.

2. Дебат: Настъпва поляризация в мисленето, усещането и волята. Появява се черно-бялото мислене, усещането за превъзходство, надмощие или обратното чувство.

3. Акции: Убеждението, че "разговорите вече не помагат" става все по-силно и се следва стратегията на безспорните факти. Емпатията спрямо другия изчезва, расте опасността от погрешно интерпретиране на действията на другия.

4. Images/Коалиции: В "кухнята на слуховете" ври и кипи, пораждат се стереотипи и клишета. Партиите се виждат взаимно в отрицателни роли и се борят помежду си. Протича вербуване на привърженици.

5. Загуба на "лицето": Стига се до открити и директни (забранени) нападения, които имат за цел изтриването, загубването на лицето, същността на противника.

6. Стратегии на заплашване: Нарастват заплахите, които се отправят и получават. Чрез поставянето на ултимати се ускорява ескалацията на конфликта.

7. Ограничени унищожителни удари: Противникът вече не се вижда като човек. Ограничените унищожителни удари се нанасят като "подходящ" отговор. Обръщане на ценностите: една собствена относително малка вреда се разглежда като успех.

8. Раздробяване: Интензивно като цел се преследва разрушаването и разпадането на вражеската система.

9. Заедно в пропастта: Стига се до тотална конфронтация без връщане назад. Приема се унищожаването на противника на цената на самоунищожението.

[от: Friedrich Glasl: Мениджмънт на конфликта. Ein Handbuch für Führungskräfte und Berater. 2. Aufl., Bern/Stuttgart 1992]

 

[Начало на страница]

 

Теми Права на човека  I  Примери  I  Демокрация  I  Партии  I  Европа  I  Глобализация  I  Обединени Нации  I  Уст. развитие

Методи:    Политическа дидактика    I    Мирна педагогика    I    Методи

     

Тези Online-материали за политическо образование са разработени от agora-wissen, Сдружение за разпространение на знания чрез нови медии и политическо образование, Щутгарт. Моля, обръщайте се към нас при въпроси и забележки.