|


| |
Какво
преставляват
конфликтите?
Конфликтите
са толкова
стари,
колкото
самото
човечество,
те са един общ
феномен,
който се
среща на
всички нива
на взаимното
съществуване.
Не наличието
на конфликти
трябва да се
определя
като
проблематично,
а формите на
тяхното
решаване,
които
поощряват
насилието,
придават
предимства
на отделни
партии, които
са насочени
към власт и
едностранчиво
налагане на
интереси, и
които
изхождат от
това, че само
едната
страна
разполага с "истината"
и "правото".
Такива
представи
често се
отразяват в
начина на
мислене и
действие,
ориентирани
към играта "крайна
сума нула":
загубата на
единия
означава
печалба за
другия.
Печелившият,
според
понататъшната
асоциация, е
силният, и на
негова страна
е правото.
В
ежедневието
конфликтите
често се
смесват със
спорове, с
различия в
интересите, с
власт и
употреба на
насилие.
Изследователката
Улрике
Васмут
отбелязва, че
е важно
конфликтът
да бъде
разглеждан
обективно
като социала
даденост и да
не се бърка с
формите на
неговото
решаване; да
не се
ограничава
чрез
определени
оценки и да не
се смесва с
неговата
причинност.
Затова тя
дефинира конфликта
като
социално "явление,
при което са
намесени най-малко
две партии (отделни
хора, групи,
държави),
които (а)
преследват
различни,
несъвместими
цели или се
стремят към
една и съща
цел, която
обаче може да
бъде
постигната
само от
едната
партия, и/или (б)
употребяват
различни,
несъвместими
средства за
постигането
на
определена
цел.
Помощно
средство за
разбирането
на
конфликтите
е техния анализи. Един
такъв
анализ прави
опит не само
да обобщи
причините и
поводите, а
съдържа и
първи опорни
точки за
методи на
решение, при
които се
търсят
допирните
точки и се
изследва
начина на
досегашното
обработване
на конфликти (виж
текст анализ
на конфликта).
|

|
Конфликтите
минават през
определени фази.
В една
предварителна
фаза се
възприемат
латентни или
манифестни
конфликти, но
(все още) те не
се оценяват
негативно.
Във фазата на
ескалация
действа
специфична
динамика,
която
изостря и
предизвиква
конфликта.
През "конфликтната"
фаза става
дума за това,
понататъшното
съвместно
съществуване
да бъде
дефинирано
по нов начин.
Тези фази
често се
определят
като дъга на
конфликта.
През
различните
фази на
конфликта са
необходими
специфични
изисквания и
начини на
подход, на
деескалация
и работа за
постигане на
примирие.
Динамиката
на конфликта
обикновено
променя и
поведението
на страните
по конфликта.
Ограничава
се
комуникацията,
възприема се
по-скоро
разделящото,
отколкото
това, което
свързва
двете страни,
нараства
недоверието
и решението
често не се
разглежда
като общ
проблем.
Мортон Дойч
описва тези
промени:
|
Какво е
типично за
конфликтите?
Комуникация
Комуникацията
не е
отворена и
искрена.
Информацията
не е
достатъчна
или
съзнателно
е
подвеждаща.
Расте
неискреността
и
потайността.
На мястото
на открита
дискусия са
заплахи и
упражняване
на натиск.
Възприемане
Изпъкват
различия в
интересите
и
убежденията.
По-ясно се
възприема
това, което
разделя,
отколкото
това, което
обединява..
Опитите на
другия за
постигане
на
помирение
се
възприемат
като опити
за
манипулация,
намеренията
му се
оценяват
като
вражески и
злонамерени,
самото му
поведение
се
възприема
едностранчиво.
Нагласа
Намалява
доверието,
расте
недоверието.
Развива се
скрита и
открита
враждебна
нагласа.
Намалява
готовността
да помогнеш
на другия.
Нараства
готовността
да
използваш,
злепоставиш,
измамиш
другия.
Отношение
спрямо
работата
Работата вече
не се
възприема
като общо
дело, което е
най-съобразно
да се свърши
чрез
поделяне на
задачите, и
всеки един в
зависимост
от неговите
сили и
способности
да
допринесе
за тяхното
изпълнение.
Всеки се
опитва да
направи това
сам: той не
изпитва
нужда от
това да се
осланя на
другия, не е
зависим от
него и по
този начин
се
предпазва
от
опасността
да бъде
използван и
експлоатиран.
[vgl. Morton Deutsch: Konfliktregelung. München 1976]
|
Често
конфликтите
се
възприемат
като
ситуации на
борба, които
трябва да
бъдат
спечелени.
Често те
разгръщат
една
вътрешна
динамика на
конфликта,
която
затруднява
или изключва
мирното,
конструктивно
и лишено от
насилие
уреждане на
конфликта.
Изследвания
относно
поведението
на хората
сочат, че
повечето
хора са
склонни да се
водят от
собствените
си
предимства и
стриктно да
отстояват
собствената
си позиция,
дори и когато
започват да
се открояват
неуспехи.
Този модел на
поведение
бива
придружаван
от ускорено
ограничаване
на
способността
за
възприемане
и вземане на
решение.
"Конфликтите
се отразяват
на начина ни
на
възприемане,
мислите и
представите
ни толкова
силно, че в
хода на
събитието
вече не можем
да виждаме
правилно
нещата в и
извън нас",
пише
водещият на
семинари с
тема
конфликтите
Фрийдрих
Глазл. "Сякаш
окото ни
постепенно
започва да се
лъже;
погледът ни
върху нас и
останалите
хора в
конфликта,
върху
проблемите и
събитията,
става
ограничен и
напълно
едностранчив.
Мислите и
представите
ни се
подчиняват
на влияние,
което за нас
остава
неосъзнато."
Същественият
проблем на
конфликтите
се състои в
постоянната
опасност от ескалацията
им, като при
тяхното
решаване се
залага все
повече на
стратегии на
власт и
насилие. По
този начин
конфликтът
по-трудно
може да бъде
управляван,
докато
накрая
излезе извън
контрол,
надмощие
вземе
вълната на
насилие и по
този начин се
нанесат
разрухи и
страдания. За
дълъг период
в бъдещето се
отлага
възможността
за мирно
съвместно
съществуване.
Допълнителни
текстове по
темата "Какво
представляват
конфликтите?":
[Автор:
Гюнтер Гугел,
Институт
за мирна педагогика
Тюбинген;
Редакция:
Рагнар Мюлер]
[Начало
на страница]
|