Да
се научим да
спорим - 7
правила за
успешно
водене на
спор
Спорът
не създава
дистанция, а
в много
случаи е
причина за
истинска
близост на
базата на
взаимното
доверие. В
спорът се
виждат
уязвимите
страни на
даден човек,
неговата
ранимост и чувствата
му. И:
по време на
спора падат
маските и
ние сме
истински. По
този начин
се поражда
връзка
между
спорещите.
Поощрява се
взаимното
разбиране и
взаимното
уважение.
Затова е
важно да се
възпита
конструктивна
форма на
решение на
конфликта и
на спора.
1.
Веднага да
се говори за
проблема
Да
не се чака
твърде
дълго,
когато се
появят
неприятни
чувства. По
възможност
по време на
самата
ситуация,
или скоро
след нея, при
първа
възможност,
да се говори
за проблема.
2.
Да се говори
в аз-форма
Колкото
повече при
конфликт
говоря за
чувствата и
усещанията
си, толкова
по-добре ме
опознава и
разбира
противника
ми. Да се
употребява
в ситуация
на спор "аз"
вместо "ти"
има и друго
предимство:
на самият
мен става
ясно, какво
всъщност
искам. Моята
откритост
предизвиква
и
отркитостта
на другия.
3.
Да не се
прекъсваме
Оставям
противника
си да се
изкаже и
внимателно
слушам без
да
прекъсвам.
Внимавам за
чувствата,
потребностите
и
интересите,
които той
изразява.
Опитвам се
да ги
разбера.
4.
Директно да
заговарям
противника
и да го
гледам в
очите
Когато
искам да
съобщя или
кажа нещо,
директно
заговарям
съответната
личност. Не
говоря на
цялата
група,
когато имам
предвид
само един
човек.
5.
Да се намери
обща гледна
точка
спрямо
проблема
За
какво става
дума в спора?
Къде виждам
аз
причините?
Къде според
партньора
ми са те?
Възможно ли
е, да се
намери обща
глудна
точка?
6.
Да останем
на същата
тема
Вниманието
ми е
концентрирано
върху
проблема, за
който търся
решение. Не
позволявам,
партньора
ми в този
конфликт да
скача от
тема на тема.
7.
Да се
избягват
обвиненията
и
нараняването
Взаимните
упреци не
водят до
яснота и
решение на
проблема, а
правят
фронтовете
още по-твърди.
[от: Walter Kern,
Friedenserziehung heisst: Streiten lernen; in: Suchtpräventionsstelle der
Stadt Zürich (Hg.), Leben hat viele Gesichter, Lausanne 1993] |
|
Шест нива
на
решаване
на
проблема
1. Да се
идентифицират
потребностите
“От какво
се нуждаеш (или
какво
искаш)?“
Всеки,
който
участва в
конфликта
трябва да
отговори
на този
въпрос, без
да
обвинява
другия или
да го
осъжда.
2. Да се
дефинира
проблемът
"Какъв е
проблемът
според теб?”
Целият
клас може
да помогне
за това, да
се намери
отговор,
който да е
съобразен
с
потребностите
на двете
страни, и
който да не
обвинява
никого.
Лицата,
които са
засегнати
от
конфликта
трябва да
одобрят
тази
дефиниция.
3. Да открием
множество
възможности
за решение
чрез Brainstorming
"Каква
възможност
си
представяме,
проблемът
да бъде
решен?"
Всеки от
класа може
да
предложи
един
отговор.
Отговорите
се
изписват
без
коментар,
без да
бъдат
оценявани
или
претегляни.
Целта на
тази
стъпка е да
се съберат
възможно
най-много
решения.
4. Оценяване
на
решенията
"Беше ли
доволен от
това
решение?"
Всяка
страна по
конфликта
преглежда
списъка на
алтернативите
и посочва
кои
решения
биха били
приемливи
за нея.
5. Да изберем
най-подходящото
решение
"И двете
страни ли
са
съгласни с
решеРешен
ли е
проблемът
по този
начин?”
Трябва да
се уверим,
че и двете
страни са
съгласни и
зачитат
собствените
си усилия
за
намиране
на решение
на
конфликта.
6. Да се
провери
дали
решението
действа
"Нека
скоро
отново
разговаряме
помежду си,
за да се
уверим, че
проблемът
е решен."
Трябва да
се направи
план по
какъв
начин да се
оцени
решението.
Оценяването
може да
бъде
направено
няколко
минути по-късно,
час по-късно,
на
следващия
ден или
през
следващата
седмица, в
зависимост
от
характера
на
конфликта
и
възрастта
на
замесеното
в него лице.
[Sousan
Fountain: Leben in Einer Welt. Anregungen zum globalen Lernen.
Braunschweig 1996, S. 156]
|
|