Шест нива на решаване на проблема

1. Да се идентифицират потребностите
“От какво се нуждаеш (или какво искаш)?“

Всеки, който участва в конфликта трябва да отговори на този въпрос, без да обвинява другия или да го осъжда.

2. Да се дефинира проблемът
"Какъв е проблемът според теб?”

Целият клас може да помогне за това, да се намери отговор, който да е съобразен с потребностите на двете страни, и който да не обвинява никого. Лицата, които са засегнати от конфликта трябва да одобрят тази дефиниция.

3. Да открием множество възможности за решение чрез  Brainstorming
"Каква възможност си представяме, проблемът да бъде решен?"

Всеки от класа може да предложи един отговор. Отговорите се изписват без коментар, без да бъдат оценявани или претегляни. Целта на тази стъпка е да се съберат възможно най-много решения.

4. Оценяване на решенията
"Беше ли доволен от това решение?"

Всяка страна по конфликта преглежда списъка на алтернативите и посочва кои решения биха били приемливи за нея.

5. Да изберем най-подходящото решение
"И двете страни ли са съгласни с решеРешен ли е проблемът по този начин?”

Трябва да се уверим, че и двете страни са съгласни и зачитат собствените си усилия за намиране на решение на конфликта.

6. Да се провери дали решението действа
"Нека скоро отново разговаряме помежду си, за да се уверим, че проблемът е решен."

Трябва да се направи план по какъв начин да се оцени решението. Оценяването може да бъде направено няколко минути по-късно, час по-късно, на следващия ден или през следващата седмица, в зависимост от характера на конфликта и възрастта на замесеното в него лице.

[Sousan Fountain: Leben in Einer Welt. Anregungen zum globalen Lernen. Braunschweig 1996, S. 156]