Концепцията на Харвард

"Съществуват няколко принципни начина за уреждането на конфликти: чрез балансиране на интересите,  чрез прилагане на правото и чрез употреба на власт. При наличието на преговори за решаване на конфликта на лице е първият начин; предизвикването на съдебна инстанция е втори метод. Когато се стигне до война, става дума за третият начин на уреждане на съществуващ спор. Изхождаме от това, че ориентираният към постигане на баланс между интересите подход не изисква толкова много средства и е по-ефективен, отколкото правен спор, който пък от своя страна е по-изгоден от гледна точка на средствата употребени за откритата борба за власт.

Шест правила за прилагането на изгодна от гледна точка на средствата система за решаване на конфликт:

1. Поставете в центъра на преговорите интересите на двете страни по конфликта.

2. Развийте идеи, методи, които да предразположат страните по конфликта да седнат на масата за преговори.

3. Планирайте изгодни, основаващи се на правото и властта методи, в случай, че предвидените от Вас методи не се окажат успешни.

4. Консултирайте засегнатите страни и им дайте възможност за обратен коментар, реакция, за да се избягват дългосрочни конфликти.

5. Подредете различните подходи, методи според средствата, които са нужни, като започнете от най-ниските до най-високите средства.

6. Обръщайте внимание върху мотивацията на участниците, техните качества и средствата, които са на тяхно разположение.

Даден конфликт се решава много по-успешно, когато на преден план са интересите. Всички участващи в конфликта имат полза, когато страните решават въпроси от по-маловажно естество, съпоставени спрямо въпроси от съществено значение.

Балансът между интересите носи като цяло и на двете страни по-голямо удовлетворение, отколкото определянето на позициите на правото и властта. Удовлетвореността на страните се отразява положително в дългосрочен план върху техните взаимоотношения и намалява опасността от разгарянето на нови конфликти.

Въпреки посочените предимства не е възможно, нито пък това е целта, всички конфликти да бъдат решавани чрез изравняване на интересите. За да се определят законовите граници, в които е възможно дадено решение, е нужен правен метод. Непознаването на законите също може да утежни преговорите, както и непознаването на позициите на властта. Ако дадена партия иска да демонстрира, че съотношението на властта се е изместило в нейна полза, тя ще стигне до убеждението, че само една открита борба за власт може да доведе до яснота.

По-изгодно е, когато хармонизирането на интересите е единствения начин на уреждане на конфликта, но пък от друга страна само едно съдебно решение може да реши окончателно и с всеобща валидност въпрос от обществен характер. От гледна точка на обществото, поне в някои от случаите, за предпочитане е съдебен метод пред преговори за балансиране на интересите. (...)

Повечето конфликти би трябвало да се уреждат чрез балансиране на интересите. В някои от случаите - с прилагането на съдебни методи, и най-малко при прибягване до властта като инструмент. Системата на решаване на конфликтите трябва да е насочена към това, да се намаляват разходите и да се намират задоволителни, трайни решения."

[William L. Ury, Jeanne M. Brett, Stephen B. Goldberg: Konfliktmanagement. Wirksame Strategien für den sachgerechten Interessenausgleich. Frankfurt/New York 1991, S. 13, S. 35, S. 95]