Медиация

Нагоре Предпоставки 10 правила Медиация Говорене

 

Уреждане


 

Мирна педагогика


Медиация - посредничеството при конфликти

Понятието Медиация има латински произход - "mediare" (посреднича). Въвежда се като понятие през 1970 година в САЩ и като такова се възприема в немския от английския едик. Медиацията има предвид посредничеството при конфликти чрез непартийни, неутрални трети страни с цел постигането на приемливо от всички страни общо решение на проблема.

Изхожда се от опита, че в определен момент на динамиката на ескалацията, конфликтът не може да бъде овладян от страните по него. Трета партия, която се приема от всички страни, трябва да се намеси.

Моделите на медиация обикновено се основават на принципите на съобразените със съществуващите интереси решения на конфликтите, които изхождат от това, че конфликтите могат да бъдат решавани ефективно тогава, когато на предна позиция стоят интересите, а не правото или властта. Тази теза е развита в университета в Харвард и се определя като "модел-Харвард" (виж таблицата в дясно).

Решаването на конфликти чрез медиация е по-широко разпространено, отколкото общо се счита. При семейни и брачни спорове като бракоразводна или наследствена меидация, в сферата на наказателното дело като обезщетение извършител-жертва, в областта на екологията като екологична медитация, в политиката на местно ниво като "кръгли маси", или в училище като програми за изглаждане на спорове учител-ученик.

Peer Mediation в училище
С междувременно разпространения в много училища и учебни институции модел на решаване на спорове между ученици, за ежедневни конфликти във взаимоотношенията между деца и младежи, на разположение е набор от методи. Той има същите характеристики, както и други методи на медиация:

bullet

Базира се на доброволността;

bullet

присъстват както двете страни по конфликта, така и трета, непартийна страна;

bullet

решението трябва да бъде формулирано със съзнанието за отговорност от двете страни, то трябва да бъде утвърдено писмено.

Решаващото в случая е, не учителят, а учениците да изгладят конфликта, като конфликтът трябва да се обработи навреме и обикновено да се изглади по време на училищните почивки или в края на часовете. Целта на инициаторите е да помирят двете страни и да им предоставят възможност за ново начало".

От гледна точка на аспекта за възпитаването на поемане на отговорност, този модел може да бъде оценен изключително положително. Учениците се учат да се справят в такива ситуации и да поемат навреме собствената си отговорност. Конфликтите в случая не се решават "от горе", а към тях се подхожда директно, като тяхното уреждане е достъпно за учениците.

С тази програма на разположение е ясно структуриран, лесно възприемчив и изпробван в практиката метод за училищната среда (повече информация за модела за изглаждане на училищни спорове ще намерите на допълнителна страница).

Подходът стпрямо конфликтите трябва да минава извън границите на програмите за уреждане на спорове. Прилагат се по-скоро краткосрочните, лично и на местно ниво ориентирани подходи на конструктивно уреждане на конфликти, но те трябва да бъдат допълнени от средносрочни, обществено и регионално ориентирани подходи, които да се разширят от дългосрочни, екологично и глобално ориентирани способи.

Тези програми трябва да са обвързани с цялостното обществено развитие и обществените взаимовръзки и да са насочени предимно към организации и институции. Така например в училищата освен личностно ориенираната програма за изглаждане на спорове трябва да се въвеждат и концепции за организационно развитие и училищна реформа, за да се създадат подходящи рамкови условия за необходимите промени.


Концепцията на Харвард


"Съществуват няколко принципни начина за уреждането на конфликти: чрез балансиране на интересите,  чрез прилагане на правото и чрез употреба на власт. При наличието на преговори за решаване на конфликта на лице е първият начин; предизвикването на съдебна инстанция е втори метод. Когато се стигне до война, става дума за третият начин на уреждане на съществуващ спор. Изхождаме от това, че ориентираният към постигане на баланс между интересите подход не изисква толкова много средства и е по-ефективен, отколкото правен спор, който пък от своя страна е по-изгоден от гледна точка на средствата употребени за откритата борба за власт.

Шест правила за прилагането на изгодна от гледна точка на средствата система за решаване на конфликт:

1. Поставете в центъра на преговорите интересите на двете страни по конфликта.

2. Развийте идеи, методи, които да предразположат страните по конфликта да седнат на масата за преговори.

3. Планирайте изгодни, основаващи се на правото и властта методи, в случай, че предвидените от Вас методи не се окажат успешни.

4. Консултирайте засегнатите страни и им дайте възможност за обратен коментар, реакция, за да се избягват дългосрочни конфликти.

5. Подредете различните подходи, методи според средствата, които са нужни, като започнете от най-ниските до най-високите средства.

6. Обръщайте внимание върху мотивацията на участниците, техните качества и средствата, които са на тяхно разположение.

Даден конфликт се решава много по-успешно, когато на преден план са интересите. Всички участващи в конфликта имат полза, когато страните решават въпроси от по-маловажно естество, съпоставени спрямо въпроси от съществено значение.

Балансът между интересите носи като цяло и на двете страни по-голямо удовлетворение, отколкото определянето на позициите на правото и властта. Удовлетвореността на страните се отразява положително в дългосрочен план върху техните взаимоотношения и намалява опасността от разгарянето на нови конфликти.

Въпреки посочените предимства не е възможно, нито пък това е целта, всички конфликти да бъдат решавани чрез изравняване на интересите. За да се определят законовите граници, в които е възможно дадено решение, е нужен правен метод. Непознаването на законите също може да утежни преговорите, както и непознаването на позициите на властта. Ако дадена партия иска да демонстрира, че съотношението на властта се е изместило в нейна полза, тя ще стигне до убеждението, че само една открита борба за власт може да доведе до яснота.

По-изгодно е, когато хармонизирането на интересите е единствения начин на уреждане на конфликта, но пък от друга страна само едно съдебно решение може да реши окончателно и с всеобща валидност въпрос от обществен характер. От гледна точка на обществото, поне в някои от случаите, за предпочитане е съдебен метод пред преговори за балансиране на интересите. (...)

Повечето конфликти би трябвало да се уреждат чрез балансиране на интересите. В някои от случаите - с прилагането на съдебни методи, и най-малко при прибягване до властта като инструмент. Системата на решаване на конфликтите трябва да е насочена към това, да се намаляват разходите и да се намират задоволителни, трайни решения."

[William L. Ury, Jeanne M. Brett, Stephen B. Goldberg: Konfliktmanagement. Wirksame Strategien für den sachgerechten Interessenausgleich. Frankfurt/New York 1991, S. 13, S. 35, S. 95]
 

Типично поведение при конфликти и алтернативи

Средства на оказване на натиск
 

Алтернативи
 

Лично нападам другите.
 

Заемам се с проблема.
 

Разглеждам преговарянето като състезание.
 

Разглеждам преговарянето като път за намиране на общо решение на проблема.
 

Водя се от определен момент, факт от миналото.
 

Оставам отворен за убедителни аргументи.
 

Не променям позицията си.
 

Опитвам се да разбера техните интереси.
 

Ограничавам опциите на “или/или”.
 

Предлагам множество решения и възможности.
 

Опитвам се да пречупя волята на другия.
 

Опитвам се да ги убедя с честни аргументи.
 

Оказвам натиск върху дригите и им отнемам възможността да избегнат натиска.

Предлагам възможности за балансиране, наваксване.

[Roger Fisher/ Scott Brown: Gute Beziehungen. München 1996, стр. 180]

[Автор: Гюнтер Гугел, Институт за мирна педагогика Тюбинген; Редакция: Рагнар Мюлер]

[Начало на страница]

 

Теми Права на човека  I  Примери  I  Демокрация  I  Партии  I  Европа  I  Глобализация  I  Обединени Нации  I  Уст. развитие

Методи:    Политическа дидактика    I    Мирна педагогика    I    Методи

     

Тези Online-материали за политическо образование са разработени от agora-wissen, Сдружение за разпространение на знания чрез нови медии и политическо образование, Щутгарт. Моля, обръщайте се към нас при въпроси и забележки.