Конфликтите
могат да се
представят
като
фиксирани
обекти. Чрез
пространственото
си
разположение
те дават
яснота за
определени
позиции и
възприятия.
Така може да
бъде
представен
както един
цял
конфликт,
така и
отделни
ключови
сцени.“
Пример:
Изясняване
на
съотношението
на властта в
даден
конфликт
В
средата на
залата за
семинари се
поставя
лист, върху
който е
формулиран
конфликта.
Силата на
влиянието
на отделни
личности,
институции
и т.н. се
изразява
описателно
чрез
позицията
спрямо
конфликта (хартията).
Това може да
се случи,
като всички
участници в
семинара
представят
мнението си
относно
въпроса "колко
голямо е
политическото
влияние на
конфликтната
партия А?".
Близо до
конфликтния
символ
означава "много
голямо",
далече (почти
до вратата)
означава "малко"
или "никакво".
По този
начин
участниците
изразяват
позицията
си спрямо
проблема и
отношението
им спрямо
най-важните
въпроси.
След това се
дискутират
отделните
мнения. |
Въпроси:
 |
Кои
са
конфликтните
партии? |
|
За
какво
става дума
в тази
сцена? |
|
До
каква
степен е
напреднала
динамиката
на
конфликта? |
|
Каква
роля
играят
различните
групи? |
|
Какво
е
поведението
на “зрителите”?
Те ще се
намесят ли? |
|
Как
може
ситуацията
да бъде
смекчена? |
|
Коя
от
личностите
играе
важна роля
в случая? |
Освен
директно
засегнатите
в
зависимост
от вида на
конфликта
съществуват
и други
партии,
които
участват по
индиректен
начин в
конфликта:
|
Социално
обкръжение
(например
семейство,
роднини,
познати) |
|
Публичност
(например
преса,
радио,
телевизия) |
| Консултанти,
адвокати,
водещи,
медиатори |
|
Подкрепящи
групи,
организации... |
|
Този,
който има
облаги от
конфликта |
|
“сива
еминентност”
|
|
|
