|

| |
Фокус-тема: Peer
Mediation в училище
Въведение в
темата
медиация ще
намерите в
рамките на
този курс в
частта "Решаване
на конфликти"
(...към
страницата "Медиация").
Там отчасти
също става
дума за Peer Mediation и
за
програмата
за решаване на училищни
спорове,
което е
подробно
пояснено в
настоящия
текст (към
страница
"Уреждане").
Програмата
за
изглаждане
на
ученически
спорове
При тази програма
учениците
сами поемат
отговорност
за
собствената
си среда. Този
модел
протича на
четири нива:
въведение - пояснения
- решения -
договорености.
I. Въведение
1. Поздрав:
Представяне.
Този, който
помага за
изглаждането
на спора (трето
лице), се
представя,
казва
имената си и
пита за
имената на
конфликтните
партньори.
2. Изясняване
на целите:
Изяснява се
целта на
разговора.
Спорещите
сами търсят
решения,
които
удовлетворяват
и двете
страни. За
този процес
третото лице
предоставя
помоща си.
3. Посочване
на
принципите:
Третото лице
гарантира на
конфликтните
партньори
доверие и
неутралност.
4. Обясняване
на процеса на
изглаждане
на спора:
Третото лице
обяснява
стъпките в
процеса на
изглаждане
на спора:
 | представяне
на позиции, |
 | търсене
на решения и
разбирателство, |
 | писмено
удостоверяване
на
договореностите. |
5. Изясняване
на правилата
на разговора:
Третото лице
изяснява
правилата на
водене на
разговор:
 | да
не се
прекъсват
помежду си,
вместо това
да си
записват
собствените
мисли; |
 | да
не се
нападат и
обиждат
взаимно. |
Третото
лице изисква
съгласието
от
участниците
в конфликта
относно това,
 | че
тези
правила ще
бъдат в сила
при
провеждането
на
разговора,
|
 | че
конфликтните
партии са готови
да спазват
тези
правила, и
|
 | и, че
третото
лице има
право да им
напомня в
случай на
незачитане
и
неспазване
на
установените
правила. |
6. Да
се уговори
началото на
разговора:
Изяснява се,
кой да
започне с
представяне
на конфликта
от своята
гледна точка.
Конфликтните
партньори
или постигат
съгласие, кой
да започне,
или се тегли
жребии.
[Начало
на страница]
II.
Пояснения
1. Докладване:
Конфликтните
партии една
след друга
представят
гледната си
точка
относно
конфликта и
настоящата
ситуация.
2. Обобщаване:
Третото лице
повтаря
съществените
точки и
обобщава
представянето
на конфликта (по
възможност с
думите на
спорещите).
3. Допълнителни
въпроси: Ако
е възможно се
изразяват
емоциите и
мотивите на
конфликтните
партньори по
отношение на
конкретния
спор.
“Защо ти ...?”
“Какво
мислеше,
когато ...?”
4. Изразяване
на преценка:
Тъй като за
понататъшното
провеждане
на процеса на
изглаждане
на спора се
изисква, а е и
полезно,
третото лице
пита
конфликтните
партии
относно
настоящата
им преценка
или
настроение,
също и като
форма на
обратна
реакция на
току-що
чутото.
“Може би ще
напреднем с
още една
стъпка, ако
можете да
кажете, как се
чувствате в
момента.”
5. Обсъждане
на участието
в конфликта:
Участието в
конфликта
може да се
обсъди по-лесно,
когато се
избягва
отправянето
на обвинения.
“Можеш ли да
кажеш с какво
си
допринесъл
за конфликта
или за
неговото
подсилване?”
"Може би чрез
определен
изказ, чрез
смях, заплаха
или нещо
подобно?"
“Не трябва да
се
концентрирате
само върху
материалните
щети.”
6. Преход: В
края на тази
фаза отново
са възможни
обратни
коментари.
Още един път
могат да се
обобщят
основните
моменти.
Погледът
трябва да се
насочи към
следващата
стъпка, към
търсенето на
решения.
“А сега
трябва да
помислите,
как щетите да
бъдат
компенсирани
и как
евентуално
връзката между
вас може да се
подобри.”
Забележка:
В тази фаза
може и да е
необходимо
да се водят
отделни
разговори с
участниците
в конфликта,
например
когато
 | дискусията
е прекалено
нагорещена, |
 | различните
гледни
точки са все
още съвсем
противоположни, |
 | разговорът
заплашва да
излезне
извън
контрол, |
 | някои
не иска, или
не може да
говори
открито |
 | принципно
не се
спазват
правилата. |
Третото
лице трябва
да прекъсва
процеса на
изглаждане
на спора
винаги,
когато
съществува
впечатлението,
че е почти
изключено за тези
конфликтни
партньори в
момента да се
намери
подходящо
решение. В
този случай
третото лице
трябва:
 | да
прекъсне
разговора, |
 | да
договори
среща за
продължението
на
разговора, и |
 | да
получи
разрешение
от конфликтните
партньори
да потърси
подкрепа в
разговори с
други лица.
Евентуално
може да се
стигне до
намесването
на други
лица в
изглаждането
на спора. |
[Начало
на страницаg]
III. Решения
1. Да
се обмислят
възможности
за вземане на
решения:
Конфликтните
партньори
събират
решения.
Всеки
записва
своите
предложения.
“Помислете:
Какво съм
готов да
направя?
Какво
очаквам от
другия?”
2. Записване
на
възможностите
за решение:
Всички
варианти се
прочитат и
изслушват,
събират се и
обикновено
се написват
на отделни
картончета
от третото
лице.
3. Подбиране
на решения:
Предложенията
за решения се
оценяват
заедно.
Добрите
решения са: реалистични,
премерени и
точни!
“Кое
предложение
е най-доброто?
Не може ли да
има
комбинация
от
предложения
за решения?”
4. Договаряне
на решения:
Евентуално
договорените
решения се
посочват
устно, и се
проверява,
дали
конфликтните
партньори са
съгласни с
тези
предложения
за решения.
[Начало
на страница]
IV.
Договорености
1. Писмено
утвърждаване
на
договореностите:
Договореното
се формулира
и записва.
Формулира се
точното
решение: Кой,
кога и какво
иска да
направи, за да
потуши
конфликта и
компенсира
щетите? Да се
използват
прости,
неутрални
думи (без
обиди). Трябва
да се уточни,
какво се
случва,
когато една
партия не
изпълнява
задълженията
си по
договора, и
съответно да
се продължи
процесът на
изглаждане
на спора,
когато това е
ясно.
2. Подписване
на
договореност:
Когато е
формулирана
договореността,
тя се прочита
изречение по
изречение и
се
потвърждава
от
конфликтните
партньори.
Когато се
изяснят
всички
детайли, се
поставя
въпроса, дали
договореността
се приема от
двете страни,
или дали
съществуват
отворени
въпроси.
Договореното
се подписва.
3. Сбогуване:
Може би е
възможно още
един път да се
погледне
назад, да се
види, как
конфликтните
партньори са
изживели
процеса на
изглаждане
на спора и как
в момента
виждат
понататъшните
взаимоотношения.
Партньорите
в разговора
се сбогуват.
[Günther Graun / Wolfgang Hünicke:
Изглаждане
на спор:
Ученици
поемат
отговорността
за
решаването
на конфликти
в училище. Soest 1996]
За да се
приложи
такава
програма,
могат
например да
се раздадат
анкети, с
чиято помощ
от една
страна да се
идентифицират
конфликти, от
друга страна
да се
привлече
вниманието
върху
възможността
те да се
решават с
помоща на
трети лица.
Една такава
анкета сме
представили
на
допълнителна
страница:
[Начало
на страница]
|