|
| |
Предпоставки
за
конструктивно
решаване на
конфликти
Да
се промени
принципната
гледна точка
относно
решенията на
конфликти:
Конфликтите
не трябва да
се
разглеждат
от гледна
точка на
личната
облага и
загубата за
противника, а
от гледна
точка на
общите
преимущества
и ползи. Това
означава, че
конфликтът
още от
началото се
решава така,
че двете
партии да
постигнат
частично
своите цели.
Отказ от
заплаха и
употреба на
насилие:
Обичайните
модели на
комуникация
на заплаха и
отправяне на
обвинения
трябва да се
заместят от
кооперативни
модели на
разбирателство
и изясняване
на позициите.
Неотменна
предпоставка
за
деескалацията
и
конструктивното
решаване на
конфликта е
да не се
употребява
насилие и да
не се
заплашва с
насилие.
Да не се
представлява
собственото
мнение като
единствено
правилното:
Тъй като
притъпяването
на
способността
за
възприемане
е типична
характеристика
при ескалиращи
конфликти,
собственото
възприемане
и
интерпретация
на събитията
не трябва да
бъде
абсолютно
налагано, по-скоро
то трябва да
се подложи на
изпитание и
корекция, за
да се очертае
собственото
участие в
конфликта.
Готовността
за това вече е
важна стъпка
за
признаването
на правата на
другите
конфликтни
партии.
Намесата на
трета партия:
Пробата,
тесването на
възприятието
най-точно
може да се
осъществи
чрез
намесата на
независима
трета партия,
медиатор (виж
раздел Медиация).
Като
доверена
инстанция тя може да
допринесе за
това, да се
погледне на
нещата от по-обща гледна
точка. Но това
не е
достатъчно,
освен това на
лице трябва
да е и волята
за намиране
на подходящо
решение.
Съвместни
разговори
вместо
категорични
факти:
Предоставянето
на факти
поначало
въздейства
ескалиращо
върху
протичането
на конфликта,
тъй като
противниковата
страна не
може да ги
приеме без да
загуби част
от
собствените
си позиции. За
да могат да се
реализират
съвместни
разговори,
често са
необходими
предварителни
разговори, по
време на
които да се
поставят
основите за
понататъшни
срещи и
разговори и
да се прокара
път за
преговори.
Те
способстват
за
освобождаването
от прекалено
високи,
нереални
очаквания за
успех. В
последните
години те
навлязоха в
политическата
култура под
формата на "кръгли
маси".
Решенията
трябва да са ориентирани
спрямо тези,
които ще носят
последствията:
Решенията на
конфликтите
не трябва да
се диктуват
само от
интересите
на силните
партии. Те
трябва да са
такива, че да
предоставят
предимства
на възможно
най-много
страни и по
този начин да
не се
превръщат
отново в
изходна
точка за нови
конфликти. В
по-дълбок
план те
трябва да
способстват
за
премахването
на
структурното
насилие и
трябва да
отговарят на
етичните
норми.
[Автор:
Гюнтер Гугел,
Институт
за мирна педагогика
Тюбинген;
Редакция:
Рагнар Мюлер]
[Начало
на страница]
|