Степени
на уреждане
на спорове в
училище
Методите
на личните
решения на
конфликти
могат да се
комбинират
с външни методи.
 |
Първоначално
участниците
в конфликта
правят опит
сами да
намерят
неговото
решение (следвайки
усвоените
правила).
|
|
Когато
страните по
конфликта
не успеят да
преодолеят
сами
проблема си,
те приемат
намесата за
уреждане на
конфликта
от техни
съученици.
|
|
Когато
и това се
окаже
неуспешно,
се стига до
намесата на
учителя.
|
|
Когато
и този опит
за уреждане
на спора не
помогне на
страните по
конфликта,
се прибягва
до съдебно
решение.
|
|
Съдебното
решение
служи като
външна
мотивация
за
постигането
на
ефективно и
трайно
решение,
като се
изхожда, че
съдебното
решение е по-малко
предпочитано
от
постигнатото
от самите
участници в
спора
решение.
|
| В
по-трудни
случаи
съдебното
решение
като начин
на
уреждане
на спора се
предлага
от
училищното
ръководство
като
крайна
мярка. |
[Karin
Jefferys-Duden: Да се
научим да
изглаждаме
спорове. В:
Педагогика, 7-8/99,
стр. 53 f.] |
|
Уреждане
на
ученически
спорове
Разговорът
за
уреждане
на спора е
силно
ритуализиран
и протича
през
четири
стъпки:
1. Въведение:
Поздравяване,
изясняване
на целите,
посочване
на
принципите
- доверие и
неутралност
-
изясняване
на процеса
на
уреждане
на спора,
изясняване
на
правилата
на
разговора,
договаряне
на начало
на
разговора.
2. Пояснения:
Обобщаване
на доклади,
допитване,
изразяване
на чувства.
3. Решения:
Обмисляне
на
възможности
за решения,
писменото
им
формулиране,
подбор на
решенията
и
договаряне
относно
тях.
4. Договорености:
Писмено
формулиране
на
договореностите,
подписване
и влизане в
сила на
договорености. Съдържанието
на
договореността
се
утвърждава
в писмен
вид в
специален
формуляр.
|
|
