|
| |
Комуникацията
- ключ към
наиране на
решения на
конфликти
Успешната
комуникация
е ключ към
конструктивното
уреждане на
конфликти. "Този,
който
говори не
стреля",
често
функцията
на
комуникацията
се обобщава
с тази
кратка
сентенция. В
по-професионализирана
или почти
ритуализирана
форма
комуникацията
играе
ключова
роля във
всички
методи за
уреждане на
конфликти и
правилата,
които
съществуват.
Затова
предоставянето
на
комуникативни
способности
е основно за
мирната
педагогика.
При
конфликти
комуникацията
е силно
нарушена
или
ограничена.
Как
първоначално
комуникацията
да бъде
такава, че да
се постигне
обща гледна
точка
относно
конфликта и
да се стигне
до проблема,
стоящ зад
него?
Първата
предпоставка
за това е
волята на
начина ни на възприемане
на
ситуацията да придадем
един друг,
нов поглед и
да се
опитаме да
разберем,
какво има
предвид
другия.
Заплахите нямат
място тук. Те
трябва да
бъдат
измествани
от
кооперативни
модели на
изясняване
на
конфликта и разбиране.
Тук от
полза могат
да бъдат
различни
помощни
средства:
 | Предварителни
разговори /
Рамкови
разговори,
които
служат за
това, да се
прокарат
пътища, да
се
установят
места,
срокове,
методи, без
да се
третира
конкретно
конфликта. |
|
Друга
(неутрална)
среда;
по този
начин нито
една
страна не
притежава
предимството
на домакин.
Една
променена
външна
рамка може
да промени
и връзките. |
|
Специфични,
признати
правила:
Неструктурираната
комуникация
между
вражески
конфликтни
партии може
лесно да
прерастне в
неконтролируема
ескалация.
Прилагането
на
установени,
договорени
правила
прави
възможен
отново
взаимния
контакт. |
| Трето
лице/трети
лица: Те
играят
ролята на
катализатори.
Те
внимават
за
спазването
на
правилата
и се
опитват да
допринесат
за
постигане
на яснота,
без да
заемат
определена
позиция
или да се
ангажират
с
конкретни
въпроси. |
|
|
Правила на
комуникация
предоставят
помощ при
конфликтни
ситуации
|
да
говориш от
свое име, в "аз"-форма. |
|
да
бъдеш
конкретен,
да не
обиждаш
другия, да
не го
нараняваш
и
провокираш. |
|
да
разбираш
потребностите
на другия. |
|
да
не се
отклоняваш
от темата. |
|
да
оставяш
другия
спокойно
да се
изкаже, да
не го
прекъсвяш. |
|
да
търсиш
общо
решение. |
|
да
се
придържаш
към
установените
правила. |
Знанието,
че думите
предизвикват
израза на
чувствата -
положителни,
но и
отрицателни
Какви
чувства
изпитваш,
когато
|
изговаряш
заповеди (“престани
с това!”) |
|
те
заплашват (“ако
не
престанеш
веднага с
това ...) |
| те
поучават (“не
трябва да
правиш
това.”) |
|
те
обвиняват (“винаги
си толкова
шумен.”). |
|
оценяват
поведението
ти (“постоянно
ме
провокираш.”) |
|
те
дебнат
(“къде
всъщност
беше вчера
вечер?”)
|
|
|
Какво
по време на
воденето на
разговор е от
полза и какво
не?
|
Полезно
и
деескалиращо
въздейства
|
Неполезно
и
ескалиращо
въздейства
|
съзнателият
поздрав,
сбогуване |
липсата
на поздрав,
сбогуване |
|
контактът
с очите |
липсата
на контакт с
очите |
да
се
аргументираш
и
обосноваваш |
да се
оправдаваш |
да
разбираш
другия |
да
отправяш
обвинения |
|
да
можеш да
убеждаваш |
да
се отмяташ |
да
се стремиш
към
одобрение |
да
говориш с
дрругия |
да
питаш |
да
искаш да
убедиш
другия |
да
дадеш израз
на личната си
ангажираност |
да
не показваш
интерес |
да
не
прекъсваш |
да
се хващаш за
думата |
да
избягваш
предизвикателни
думи |
да
употребяваш
предизвикателни
думи |
обърната
към др.,
открита
стойка на
тялото |
отвърната
от др.,
затворена
стойка на
тялото |
|
хумор |
без
хумор,
вгорчено |
да
разполагаш
с време |
да
нямаш време |
да
възприемаш
сериозно
обратните
аргументи |
да
виждаш само
собствената
си страна |
|
да
правиш
разлика
между
личност и
предмет |
лични
нападки |
Езикът
на тялото в
конфликта
Особена
роля, както
при
ескалацията
на
конфликта,
така и при
конструктивното
му уреждане,
играе
езикът на
тялотоE. Към
езика на
тялото
спадат
мимиката,
жеста,
интонацията,
както и
облеклото и
обзавеждането
на
помещенията.
Социалният
психолог от
Дюсбург
Зийгфрийд
Фрей
представлява
мнението, че
в центъра на
комуникационния
процес при
хората стои
не само
словото, но и
несловестния
език. Той
несъзнателно
се разбира
от този,
който го
приема и се
превръща в
основа на
неговите
действия.
Здрависването
с ръка като
ежедневен
ритуал на
любезност
например е
било пречка
в древни
времена за
противниците,
да
използват
ръката си за
удари.
Сигнали на
затвореност
(например
ръцете
поставени
пред
гърдите)
предпазват
от
прекалена
близост и се
възприемат
като
дистанциращи,
докато
свитите
юмруци са
израз на
решителност
и сила за
действие.
Достоверността,
помирението,
извинението
изискват
една
открита
стойка на
тялото, за да
могат да
бъдат
признати
като такива.
Символичните
действия
играят
важна роля
особено при
приключването
на
конфликти (както
в личната,
така и в
обществената
сфера).
Жестовете
на
помирение
или
смирение
сигнализират,
че фазата на
открито
противопоставяне
е към своя
край, и че е
започнал
нов етап във
взаимоотношенията.
Несловестният
език на
тялото е от
основно
значение
при
постигането
на
конструктивни
решения на
конфликти,
защото в
случая,
съзнателно
или
несъзнателно
могат да
бъдат
поставени
знаци, които
да влияят на
конфликта
както по
ескалиращ,
така и по
деескалиращ
начин.
Постоянно
трябва да се
има пердвид,
че
невербалната
комуникация
не е
универсална,
а
специфична
за
отделните
култури.
Нейното
специфично
значение
зависи от
съответния
културен
контектст. |
Да се
научим да
разбираме
езика на
тялото
При
конфликтни
ситуации
партньорите
в
конфликта
до голяма
степен
изразяват
собствената
си позиция
чрез езика
на тялото.
То
непосредствено
изразява
чувства,
дори и
тогава,
когато с
думите
твърдим
нещо друго.
Когато не е
даден
достатъчен
израз на
чувствата,
често може
да се
стигне до
недоразумения
и проблеми.
Елементи
на езика на
тялото са:
|
мимика |
|
жестове |
|
стойка
на тялото /
израз на
тялото |
|
облекло
и
аксесоари |
|
дистанция
и
помещения |
Упражнение:
Как
следните
чувства
могат да
бъдат
изразени
телесно:
агресивен -
гневен -
заплашителен
- обзет от
насилие - cool -
изчакващ -
страхлив -
подчиняващ
се - скучен -
отстъпчив -
твърд -
открит -
затворен -
нерешителен
- упорит -
напрегнат -
изострен -
отпуснат -
готов на
компромиси
-
категоричен
- колеблив
Забележки
относно
начина на
поведение:
Всяко
понятие се
изписва на
лист
хартия.
Участниците
получават
два листа с
понятия и
ги
представят
пантомимно.
Останалите
се опитват
да познаят,
какво се
има
предвид.
Заключенията
се
основават
на два
въпроса:
| По
какъв
начин
чувствата
могат да
бъдат
изразени
така, че
другите да
могат да
ги
разберат и
да
реагират
спрямо тях? |
|
Могат
ли
чувствата
на другите
да бъдат
възприемани
и
интерпретирани
правилно?
|
|
|
[Автор:
Гюнтер Гугел,
Институт
за мирна педагогика
Тюбинген;
Редакция:
Рагнар Мюлер]
[Начало
на страница]
|
