Има
ли шанс
честността?
Честен ли
сте? Или с
удоволствие
блъфирате?
Честността
принадлежи
ли към
сферите от
живота, в
които има
борба, като
политиката
или
икономиката?
Честността
определена
форма на
отношение
спрямо
съперника ли
е? Имате ли
съперник?
Зачитате ли
го като
партньор? Има
ли въобще
принципът на
честността
шанс, да се
наложи в
нашето
общество, в
което често
сестига до
нарушаване
на нормите?
Какво е Fairness?
Английската
дума е пълна
със
съдържание -
хубав,
подобаващ,
подходящ,
любезен,
искрен,
директен,
спокоен и
уравновенес,
справедлив,
непартиен и т.н.
Този, който е fair
зачита
писаните и
неписани
закони,
придържа се
към
принципите
на доброто
поведение,
тактичността,
нравите и
обичаите.
Изисква се
толерантност
и
уравновесеност,
за да се
отнасяме fair
спрямо
съперника ни.
Но и самата
честност има
съперник:
хитростта и
измамата,
лъжата и
заблудата.
Когато
борбата се
води на всяка
цена, когато
единственото,
което има
значение е да
бъдеш номер
едно, е голямо
изкушението
да се нарушат
правилата на
играта и да се
използват
само за лична
облага.
Жаждата за
печалба и
натискът да
успееш не
оставят
свободно
място за
честността. Fairplay
се превръща в
лукс, а Fairness в
утопия.
Fairness има предвид
достойното
поведение в
ежедневния
живот, но това
понятие все
повече беше
ограничено в
сферата на
спорта.
Многобройни
са Fair-play-кампаниите
на спорта. (...). "Fairness",
според
дефиницията
на речника на
етиката в
спорта, "се
проявява в
рамките на
спортните
действия в
усилията на
спортистите
да се
придържат
съзнателно и
постоянно
към
правилата на
играта, дори и
при утежнени
условия."
Да се държиш fair има
предимство.
Наистина ли е
така?
Английският
писател
Джорд Оруел
още през 1948
година пише: "Сериозният
спорт няма
нищо общо с Fairplay.
Той е свързан с
омраза,
завист,
перчене и
погазване на
всички
правила."
Лесно може да
се посочи
доказателство.
Играч от
бундеслигата
не успява да
улучи
вратата,
топката
минава
покрай нея, но
съдията
отсъжда гол.
Би било лесно,
лъжата да
бъде
разкрита.
Това, че
играчът е
пропуснал
вратата.
Треньор в
бундеслигата,
който
надъхва
играчите си с
думите: "Не искам
да виджам
вашия противник
тази вечер на
банкета." Това е
и мъжът
от световна
класа, който
противно на
правилата
вкарва
топката във
вратата с
ръка, а по-късно
се хвали, че
Господ има
пръст в
играта.
Съществуват
още толкова
много други
видове спорт,
при които
спортистите
се тъпчат с
медикаменти,
за да се
сдобият със
съответните
ползи...
Нечестността
носи преди
всичко името
допинг. Към
ежедневието
на футбола
спада и
безумния
речник, който
се използва.
Дума, като
инстинкт на
убиец е
достатъчно
издайническа.
Тя разрушава
вица на
играта и
превръща
съперника
във враг.
Но какво може
да се направи?
Още преди
години
философът
Ханс Ленк и
спортният
социолог
Гюнтер Пилц
отбелязват,
че
възпитаването
в честност е
неизменно,
поощряващо
развитието,
задължително
в общество,
което все
повече
заплашва да
се превърне в
общество на
грубата конкуренция.
И това
възпитание
учи да бъдем
по-спокойни,
по-уравновесени,
което
автоматично
е израз на
честно и
коректно
поведение. (...)
Така може да
бъде
аргументирано
прословутото
изречение "Първият
мит относно
спортната
честност се
съдържа в
твърдението,
че въобще я
има." Както в
спорта, така и
в нормалния
живот.
Какво
означава fair?
Художникът
Винсент Ван
Гог го е
формулирал
така: "Човек
трябва да си
потърси
малко слънце,
без да прави
сянка на
другия."
[Hans-Albrecht Pflasterer, в:
Олимпийски
огън 6/2000, стр. 30-31]
Други
текстове към
темата Fair Play:
