Външният
министър на
Гърция George Papandreou
обявава на
пленума, че
като
домакин на
Олимпийските
игри през 2004
година
Гърция се
чувства
задължена,
да
пропагандира
олимпийските
идеали. "Надяваме
се, че през
следващото
лято Атина
ще бъде
огънят на
мира", казва
министърът.
"Нека чрез тази
международна
среща на мира да
отправим
символично
послание за
мирни игри и
за
мирен свят."
С резолюция
през 1993
година
пълното
събрание на
ОН призова
за глобален
отказ от
оръжия по
време на
олимпийските
игри. Този
обичай се
крие в
известната
като „Ekecheiria“
гръцка
традиция от 8
в. пр. Хр. и
повелява,
спортистите
да могат да
пътуват за
участието
си в
Олимпийските
игри без да
съществуват
опасности.
По време на
игрите е
царяло
пълно
затишие на
оръжията,
което
първоначално
е
продължавало
около месец,
а в
последствие
се е
увеличило
на два до три
месеца. По
време на
тези дни
зрителите
са можели да
предоставят
на
спортистите
свободен и
сигурен път
към Олимпия,
дори и в
случаи,
когато
пътят е
преминавал
през
територията
на държава, в
която се
води война.
Тази
забрана е
била
спазвана от
целия
гръцки свят.
За да се
възроди и
разпространи
тази
традиция,
през юли 2000
година в
Атина е
създаден „Международен
център за
олимпийско
преустановяване
на
употребата
на оръжия“. В
декларацията
на
Обединените
Нации по
повод
настъпването
на новото
хилядолетие
се казва: "Изрично
призоваваме
страните-членки,
по отделно и
заедно, да
съхраняват
в бъдеще
Олимпийския
отказ от
употреба на оръжия и
да
подпомагат
Олимпийския
комитет в
неговите
усилия в
посока
запазването
на мира и
разбирателството
между
хората чрез
спорта и
олимпийския
идеал."
Тези
инициативи
бяха
предизвикани
от зимните
игри през 2002 в
Салт Лейк Сити,
когато САЩ
отхвърлиха
това
условие.
Причина за
това бяха
терористичните
атаки от 11
септемрви и
последвалата
"война
срещу
тероризма",
която САЩ не
искаха да
спрат.
Тогава
американският
външен
министър
Колин Пауъл
драматично
отграничи
олимпийската
представа
за мир: "Не
можем да
гарантираме
неупотребата
на оръжие,
нашият
принос се
ограничава
в
гарантирането
на
безопасните
транспорнти
връзки."
[Хляб
за света /
Национален
олимпийски
комитет /
Германска
комисия към
ЮНЕСКО (изд): Fair Play for Fair
Life 2004, Щутгарт 2004] |
|
Оценка
на
значението
на
олимпийския
мир
„Посланието
за мир и
опитът,
поне за 16 дни
да не се
употребява
оръжие е
изключително
релевантно
от гледна
точка на
мирната
педагогика
в три
аспекта.
От една
страна
поне се
дава малка
възможност
на хората,
живеещи
във военни
региони, за
кратко
време да не
се
страхуват
и да спят
спокойно.
Второ,
живеещите
във военни
райони
общества
получават
доказателство
за това, че е
възможно
мирно
съвместно
съществуване,
и че
съществуват
алтернативи.
Трето,
мирът би
довел до
съгласие
между
военните
партии
относно
важни
ценности,
което би
могло да
означава
допирна
точка за
понататъшно
развитие
на общите
етични норми.
Основното
в тази
връзка
обаче е, че
не само
държавите
се
задължават
в отказ от
употреба
на оръжие.
Защото в
днешно
време
повече от
всякога
трябва да е
в сила
правилото,
че нормите
на
международното
право за
отказ от
употреба
на насилие
се отнасят
и за
обществените
актьори.
Затова
апелът
предлага
шанс да се
осъществи
контакт с
терористи
и, вероятно
за първи
път, те да се
задължат в
спазването
на
транснационална
норма.
Какво би
отговорил
Осама бин
Ладен на
това?
Обединените
Нации и
лигата на
Арабските
държави,
както и
конференцията
на
ислямските
държави
трябва да
му зададат
този
въпрос, а и
не само на
него. Как би
реагирал
например
президентът
Буш?
За
съжаление
идеята за
олимпийския
мир ще
остане
утопия,
защото
политическите
и военни
спорове са (все още)
по-силни.“
[Др.
Томас
Нийлебок,
изследовател
от
университета
в Тюбинген] |
|