Оценка на значението на олимпийския мир

„Посланието за мир и опитът, поне за 16 дни да не се употребява оръжие е изключително релевантно от гледна точка на мирната педагогика в три аспекта.

От една страна поне се дава малка възможност на хората, живеещи във военни региони, за кратко време да не се страхуват и да спят спокойно.

Второ, живеещите във военни райони общества получават доказателство за това, че е възможно мирно съвместно съществуване, и че съществуват алтернативи.

Трето, мирът би довел до съгласие между военните партии относно важни ценности, което би могло да означава допирна точка за понататъшно развитие на общите етични норми.

Основното в тази връзка обаче е, че не само държавите се задължават в отказ от употреба на оръжие. Защото в днешно време повече от всякога трябва да е в сила правилото, че нормите на международното право за отказ от употреба на насилие се отнасят и за обществените актьори.

Затова апелът предлага шанс да се осъществи контакт с терористи и, вероятно за първи път, те да се задължат в спазването на транснационална норма. Какво би отговорил Осама бин Ладен на това?

Обединените Нации и лигата на Арабските държави, както и конференцията на ислямските държави трябва да му зададат този въпрос, а и не само на него. Как би реагирал например президентът Буш?

За съжаление идеята за олимпийския мир ще остане утопия, защото политическите и военни спорове са (все още) по-силни.“

[Др. Томас Нийлебок, изследовател от университета в Тюбинген]