|
| |
Преглед
на
тематичния
комплекс:
Курс 1: Какво
е глобализация?
(Опити за
дефиниране)
Курс 2:
Измерения
на глобализацията
(Мулти-измеримост)
Курс 3:
Причини
за глобализацията
(Мулти-причинност)
Курс 4: Последици
от глобализацията
Курс 5:
Решения
на
проблемите:
"глобалното управление" (Global Governance)
Курс 1: Какво
е
глобализация?
Трудностите
с
глобализацията
започват още
с
определянето
на понятието.
Не съществува
установена дефиниция,
както в
научния, така
и в широкия
обществен
дебат.
Настоящата
таблица
обобщава
различни
варианти на
формулиране
на понятието
"глобализация":
|
Глобализацията
е ... |
|
„...
процес на
преодоляване
на
исторически
възникналите
граници.
Затова тя
може да се
сравни с
ерозията (не
с
изчезването)
на
национално-държавния
суверенитет
и се
представя
като
излизане на
пазарната
икономика
от
моралните правила и
институционализираните
обвързаности на
обществата ...“
[Елмар Алтфатер] |
„...
Интензивиране
на
световните
социални
връзки, чрез
които
отдалечени
места се
обвързват
по такъв
начин, че
събития на
едно място
биват
повлиявани
от събития,
състояли се
на друго,
много
отдалечено
място, и
обратно ...“
[Антъни Гидънс] |
|
„...
количествено
и
качествено
интензивиране
на наднационалните трансакции при
същевременното им пространствено разгръщане ...”
[Улрих
Менцел) |
„... най-големият
икономически
и обществен
прелом от
индустриалната
революция
насам ...“
[Дирк Меснер / Франс Нушелер] |
|
„...
растящата
вазимозависимост
и интеграция
на
различните
икономики
по земното
кълбо
...”
[Мегнад Десай] |
„...
процес на
все по-голяма обвързаност
между
обществата
и
проблемните
сфери ...“
[Йоханес Фарвик] |
|
„... чрез
глобализацията
се
интензивира
конкуренцията
на пазарите ...“
[Кристиан фон Вайцзекер] |
„... "отключване"
на силите на
световния
пазар и
отслабване
на
икономическата
власт на
държавата ...“
[Шуман/Мартин) |
|
„...
глобализацията
се превърна
в понятие,
което все по-често
се използва
в
публицистичните
и научните
дебати и при
това се
разглежда
от една
страна като
заплаха, а от
друга като
шанс ...“
[Йоханес Фарвик] |
„... социален процес, в който
намаляват географските
ограничения
в социален и културен
план и в който хората все
повече осъзнават това(...) Глобализацията не означава непременно
хомогенизация (...). Глобализацията просто предполага по-тясна
взаимозависимост и по-малка територаилна обвързаност..."
[Малкълм
Уотърс]
|
|
„Динамиката на глобализацията се създава от
икономическите сили, но нейните най-сериозни последици се изявяват в сферата
на политиката“ (Клаус Мюлер). |
Комплексността
на темата
глобализация
изисква
интензивно
занимание и
със самото
понятие, при
което като
начало
трябва да
бъдат
засегнати и
обсъждани
следните
точки:
 |
Основният
аспект на
отпадането
на границите
и свързаните
с това
последствия
за
националната
държава (понятието
"ерозия");
|
|
историческото значение, което
често се придава на процеса на глобализацията (аналогично на
индустриализацията);
|
|
въпросът, дали
става дума за
нов по
същността си процес
и дали глобализация
не съществува
отдавна,
но процесите се
ускориха от
края на 80-те
години (вариантът,
според който
глобализацията
е "мит", почти
вече не
съществува в
дебата);
|
|
разграничаването
между двата
принципно
различни
подхода към
понятието
глобализация,
а именно
разбирането
за понятието в по-тесен
икономически
смисъл (например
дефинициите
на Десай или Вайцзекер) от
една страна, и
в по-широк
аспект от
друга, като понятие, обединяващо
всички
социални
връзки (например
дефиницията
на Гидънс);
|
|
общите елементи извън всички
различия, особено централната роля, която се придава на взаимната обвързаност
в почти всички определения.
|
Пояснения
към опитите
за
дефиниране
на
глобализацията
Икономическото
измерение на
глобализацията
без съмнение
има голямо
значение и
представлява
важна
причина и
катализатор
на процесите
на
глобализация
и в другите
сфери. В
случая обаче не
трябва да се
пропуска, че
понятието "глобализация"
обхваща
много повече,
отколкото
засилващата се интеграция
на
световната
икономика и
затова то не
трябва да
бъде
ограничавано
само за
икономическите
процеси,
което все още често
се случва (виж
курс 2: Измерения
на глобализацията).
Различните
научни
дисциплини,
които имат
допирни
точки помежду си (на
първо място
икономиката,
историята,
политиката и
социологията),
се
затрудняват
при дефинирането
на понятието.
Това не е
изненадващо,
защото напомня
известната задача да се намери
квадратурата
на кръга, т.е. да се определят
границите на
понятие,
което означава
премахването
на границите.
Поместените по-горе кратки
цитати насочват към
изключително
важния
аспект на
отпадането
на границите
и
последствията
за
националната
държава (Алтфатер).
Тук
проличава
разбирането
за
глобализацията
в тясно икономически
смисъл (Десай, Вайцзекер).
Историческото
значение на
процесите,
които могат
да бъдат
обобщени под
името
"глобализация",
проличава
ясно в
честото
сравняване на
глобализацията
с
индустриалната
революция (Меснер/Нушелер).
На метафизично ниво
Фарвик
говори за
функцията на
понятието в
обществен
дискурс, като изрично обръща
внимание, че
за "глобализация"
не може да се
говори адекватно,
без да стане дума и за начина, по който се
говори за
глобализацията.
Многократно в дефинициите се посочва основополагащото значение
на взаимната зависимост и обвързаност, на интеграцията и взаимния обмен (Менцел,
Десай, Гидънс,
Фарвик). Много от опитите за определяне на глобализацията
се ограничават до този аспект на "засилени връзки" (Фарвик, Менцел), който без
да е безкритичен, в голяма степен е изпразнен от съдържание.
При Алтфатер и Шуман/Мартин
една от
критиките е
насочена
именно към
все по-голямата
самостоятелност
на
икономиката,
която вече не
може да бъде
контролирана
и насочвана от
политиката.
[Автор:
Рагнар Мюлер]
[Начало
на страница]
|
