Регионализиране вместо глобализация?

Настоящият откъс от труд на известния изследовател Ернст-Ото Чемпил обосновава тезата, че не глобализацията, а регионализирането е характерният белег на епохата.

"Глобализацията като че ли е мотото на отминалия 20 век. Във всеки случай всичко говори за нея. Медиите излъчват от цял свят, транспортните връзки са глобални, транснационалните корпорации имат представителства в много страни по света. Глобализацията се употребява и като аргумент, като основание за желани промени в политиката и икономиката. Тя служи и за иницииране на политически промени.

Интернационализирането на световната икономика започва още през средата на 19 век, транснационалните корпорации се разразстват от средата на 60-те години, процес, който е започнал много преди това. Но те не са представени в целия свят. Обсегът им на действие се простира в тесния диапазон от Северна Америка през Западна Европа до Югоизточна Азия. В северна и южна посока е трудно да се почувства глобализацията. Повече от половината от хората по света трябва да изминат огромно разстояние, за да стигнат до най-близкия телефон. Така че предстои още дълъг път, преди светът да се глобализира в областта на икономическото благоденствие.

Съществуват и процеси, които се измерват в световен мащаб. Към тях се отнасяше заплахата от използване на атомно оръжие по време на студената война. Неговата употреба би имала последствия за целия свят - вероятно дори би довела до цялостното унищожаване на земното кълбо. Замърсяването на въздуха и на водата също може да да има последици за всички хора по Земята, както и да предизвика дори промени в климата. Тези процеси не трябва да бъдат подценявани, а да се възприемат много сериозно, но не те дават основание да обявим глобализацията за най-характерен белег на епохата.

Понятието "глобализация" съдържа и едно друго, систематично значение. Глобализацията няма предвид само широтата на обхвата, но и взаимовръзките. Държавите са обвързани помежду си. Те вече не са изолирани, вече не са автономни в задоволяването на политическите си интереси. Те са свързани помежду си и са взаимозависими. Когато се говори за глобализация, трябва да се има предвид именно тази взаимна обвързаност и зависимост. Тя всъщност е ново явление, преди 50 години все още я нямаше или беше слабо проявена. В действителност обаче тази взаимозависимост не е глобално изразена и днес. Доказателство за това е световната икономическа криза през втората половина на 90-те години. Тя възникна в Югоизточна Азия и наистина се отрази също и на индустриалните държави, но те не бяха повлечени в кризата. Т.е. тя имаше регионално, но не и глобално въздействие (...).

Понятието за глобализация ясно показва, че позицията на държавата в края на 20 век е придобила две измерения. Тя се влияе от процесите на взаимообвързаността - дадена държава е в състояние да постигне целите си, само ако се кооперира с други държави. Държавата е много тясно свързана със своите съседи. Този процес протича предимно на регионално ниво. Така че не глобализацията, а регионализацията е характерният белег на епохата. Малко на брой са процесите, които засягат целия свят като евентуална атомна катастрофа или замърсяването на въздуха и водата.

В същото време в развития индустриален свят самата държава е изпреварвана от обществените фактори. Те са се освободили от контрола на правителствата и са изградили собствени връзки на действие в международната политиката. Чрез тяхното коопериране с партньорите в другите държави възниква мрежа на обществена взаимозависимост. Не само големите транснационални корпорации са действащи сили от такъв вид. Важни транснационални фактори са също и неправителствените организации като Амнести интернешънъл или OXFAM."

[от: Ernst-Otto Czempiel, "Регионализиране и глобализация – предизвикателства пред германската външна политика"; в: Friedrich-Ebert-Stiftung, Академия за политическо образование (Hg.), Глобална политика за един глобален свят – Заветът на Вили Бранд, Бон 1999, стр. 24-25 и 30-31]

[Начало на страница]