|
| |
Триадизация
вместо
глобализация?
Следващият
текст на "Групата от
Лисабон"
обръща
внимание на
това, че
процесите на
икономическата
"глобализация"
се
ограничават
в малък кръг държави
в трите най-развити региона на света -
т.нар. "Триада" -
поради което
се говори
именно за "триадизация".
Този аспект
е онагледен и
от графиката на
"Групата от
Лисабон",
която
представя
международните
движения на
капитали
според
мястото, на
което
възникват.
 |
"Днешната
глобализация
е "глобализация
на корпуса". »Триадизация«
може би е по-уместното
описание на
настоящото
положение.
"Триадизация"
означава, че
технологичните, икономическите
и социо-културните
процеси на
интеграция
между трите
най-развити
региона на
света (Япония
и новите
индустриални
държави на
Южна и
Югоизточна
Азия,
Западна
Европа и
Северна
Америка), са
по-интензивни,
по-прозрачни
и по-значими
отколкото
интеграцията
между тези
три региона
от една страна и по-малко развитите
или
съседните
държави от друга.
"Триадизацията"
засяга и начина на мислене на
хората.
Японците,
северноамериканците
и
западноевропейците
приемат, че
светът,
който има
значение, е
техния свят.
Той се характеризира с културно, научно
и техническо
превъзходство,
военна
хегемония,
икономическо
благосъстояние,
а по този начин и
със способността
за сътворяване
и
управление
на световна
икономика и
световно
общество.
|
Феноменът
на "триадизацията"
проличава в
географския
модел на
стратегическите
икономически
обединения. От
влезлите в
сила през
периода 1980-89
година общо 4200
стратегически
споразумения
за съвместна
дейност, 92 % са
сключени
между
предприятия
от Япония,
Западна
Европа и
Северна
Америка.
Съществуващите
статистически
данни за
чуждите преки
инвестиции
също
показват, че
Япония, САЩ и
Западна
Европа са
осъществили
помежду си инвестиции в
огромни
размери през
последните десет години. "Триадизацията"
на чуждите
преки
инвестиции е
резултат от
инвестиционни
вълни, които
доведоха до
една напълно
различна
икономическа
ситуация от
тази през 60-те
и 70-те години.
До началото
на 80-те години
развиращите
се страни
играеха в
инвестиционния процес
определена
роля,
макар и
ограничена като цел
и произход на
инвестициите
в чужбина.
През 80-те
години "Триадата"
осъществи
четири пети
от всички
международни
капиталовложения.
Делът на
развиващите
се страни
падна от 25 %
през 70-те
години на 19 % (...).
Страните на
"Триадата" все
повече се
интегрират
помежду си и
техният
интеграционен
процес се задълбочава.
Ако целта е
победа, може
да има малко
победители.
Губещите
биват
изолирани и
изоставени в
своето
положение.
Печелившите
продължават
да се
подкрепят и
да се
интегрират
взаимно.
Необходимостта
да се изграждат
мостове
между
изолираните
и
интегрираните загубва
стойността
си. По този
начин успоредно с
глобализацията възниква
едно ново
разделение
на света.
Чрез процеса
на изолация
някои страни
и региони
загубват
връзките си с
икономически
напредналите
страни и
региони на
света. Вместо
да участват в
процеса на
растящата взаимообвързаност и
интеграция,
който
протича в
новия
глобален
свят, тези
изолирани страни се
движат в
противоположната
посока.
Изолацията
засяга почти
всички
африкански
държави,
големи части
на Латинска
Америка и
Азия (с
изключение
на
Югоизточна
Азия), както и страните от
бившия Източен блок.
Посочените
цифри сами
говорят за
себе си: през 1980
година делът
на
стокообмена
на 102-те най-бедни
страни в
света беше 7,9%
от световния
износ и 9% от
световния
внос. Само
десет години
след това
тези цифри
падат съответно на 1,4%,
и на 4,9%. Същевременно
делът на
трите
региона от
т.нар. "Триада" се е
повишил от 54,8%
на 64% от
световния
износ и от 59,5% на
63,8% от
световния
внос.
Друго доказателство
за това
представлява
обстоятелството,
че през 1970
година делът
от
световната
търговия на
тези райони е
бил 60,8%. През 1990
междуконтиненталната
търговия в
рамките на
всеки регион
е била 48,7%,
междуконтиненталната
търговия в
рамките на "Триадата" се е
покачила с 24,9%.
По този начин
общия дял на
трите
региона в
световната
търговия е
бил 73,6%.
Останалите 26,4%
си поделят
Русия и
Източна
Европа,
Близкия
изток, Африка
и Латинска
Америка.
Важен е и
високия ръст
на
междуконтиненталната
търговия
между Азия/Тихоокеания
и
Западна
Европа. Тази
търговия
нарастна от 6,3
на 10,2%, съответно
от 27,1 на 33,4%. За
разлика от
това покачване
делът на
Африка и
Средния
Изток спадна
от 14,1% през 1970 на 9,9%
през 1990 година,
този на
Латинска
Америка от 7,8
на 6,1% и този на
бившия
комунистически
блок от 7,3 на 4,1%.
С други думи:
Световната
икономика
през
последните
двайсет
години беше
силно
повлияна от
един
повсеместен
спад на
стокообмена
между най-богатите
и бързо
развиващи се
икономики на
Северна
Америка,
Западна
Европа и Азия
и останалата
част на света
(особено
Африка). Ако
тази
тенденция се
запази и през
следващите 20
години, делът
на Африка,
Близкия
Изток,
Латинска
Америка,
Русия и
бившия
Източен блок ще спадне от 39,2
% (1970 г.),
през 26,4
% (1990 г.) до 5
% (2020 г.). Това
е новото
разделение
между
постоянно
интегриращия
се глобален
свят и все по-изолираните
части на
земното
кълбо."
["Група
от Лисабон",
"Граници на
конкуренцията.
Глобализацията
на
икономиката
и бъдещото на
човечеството",
лицензирано
издание на
Федералната
централа за
политическо
образование,
Бон 1997, стр. 108-112]
Данни за
световната
икономика
Интра- и
интер-регионална
търговия със
стоки през 2000
година (в
милиарди
долари)
|
към
от |
Северна
Америка |
Латинска
Америка |
Западна
Европа |
Югоизточна
Европа |
Африка |
Средният
Изток |
Азия |
Светът |
|
Северна
Америка |
421 |
174 |
195 |
6 |
12 |
20 |
229 |
1058 |
|
Латинска
Америка |
220 |
62 |
45 |
3 |
3 |
3 |
21 |
359 |
|
Западна
Европа |
263 |
55 |
1654 |
129 |
59 |
60 |
199 |
2441 |
|
Югоизточна
Европа |
12 |
6 |
147 |
72 |
3 |
7 |
20 |
271 |
|
Африка |
26 |
4 |
72 |
1 |
11 |
2 |
25 |
145 |
|
Средният
Изток |
41 |
3 |
48 |
2 |
10 |
17 |
126 |
263 |
|
Азия |
423 |
41 |
278 |
15 |
22 |
42 |
807 |
1649 |
|
Светът |
1406 |
346 |
2438 |
229 |
120 |
150 |
1427 |
6186 |
[Източник: WTO,
http://www.wto.org]
Дял
на интра- и
интер-регионалните
търговски
потоци в
цялостния
износ на
стоки във
всеки регион
през 2000 година (в
проценти)
|
към
от |
Северна
Америка |
Латинска
Америка |
|
Югоизточна
Европа |
Африка |
Средният
Изток |
Азия |
Светът |
|
Северна
Америка |
39,8 |
16,5 |
18,5 |
0,6 |
1,1 |
1,9 |
21,6 |
100,0 |
|
Латинска
Америка |
61,3 |
17,3 |
12,5 |
0,8 |
0,8 |
0,8 |
5,8 |
100,0 |
|
Западна
Европа |
10,8 |
2,3 |
67,8 |
5,3 |
2,4 |
2,5 |
8,2 |
100,0 |
|
Югоизточна
Европа |
4,4 |
2,2 |
54,2 |
26,6 |
1,1 |
2,6 |
7,4 |
100,0 |
Африка |
17,9 |
2,8 |
49,7 |
0,7 |
7,6 |
1,4 |
17,2 |
100,0 |
|
Средният
Изток |
15,6 |
1,1 |
18,3 |
0,8 |
3,8 |
6,5 |
47,9 |
100,0 |
|
Азия |
25,7 |
2,5 |
16,9 |
0,9 |
1,3 |
2,5 |
48,9 |
100,0 |
|
Светът |
22,7 |
5,6 |
39,4 |
3,7 |
1,9 |
2,4 |
23,1 |
100,0 |
[Източник: WTO,
http://www.wto.org]
[Начало
на страница]
|