Курс 4: Последици на глобализацията

Глобализацията засяга непосредствено всеки един от нас. Една от целите на този курс е, да изясни именно този аспект и огромното значение на тематиката. Централна роля играе трезвото разглеждане на шансовете и рисковете, което се дистанцира от обичайните пресилени крайни оценки, положителни или отрицателни.

И при разглеждането на последиците на глобализацията в обществения живот се оперира с понятия, които служат за анализиране и оценка. Схемата представя подбор на тези понятия, който безпроблемно може да бъде допълван в зависимост от ситуацията и акцентите. Изходна точка на този раздел биха могли да представляват актуални статии от вестниците или текстове от интернет, на които ежедневно се натъкваме.

Важен аспект при разглеждането на понятията представлява Курс 2 за измеренията на глобализацията, където се задава въпросът, кои аспекти от различните измерения принадлежат към глобализацията и кои не. Аналогично тук може да се зададе въпросът, кои аспекти на посочените проблеми на глобализацията могат да се отнесат директно към нея, и за кои проблеми решаващи са други причини.

Така например за сферата на социалната политика съществуват многобройни диференцирани анализи, които поставят под въпрос стриктната причинна верига "глобализация > конкуренция > социален дъмпинг" и се опитват да изяснят до каква степен национално-държавниото пространство на действие в социалната политика действително е ограничено от процесите на глобализацията.

Пояснения към проблемите-последствия

Често цитираното изречение, че националните държави са твърде малки за големите и твърде големи за малките проблеми, е част от тема на Даниел Бел от 80-те години. Глобалните проблеми, като например парниковият ефект, не могат да се решат в рамките на отделните държави като локални проблеми.

Последствията: Националната държава ерозира. Тя не изчезва, не става излишна, както намекват някои коментари, а ерозира. Появяват се допълнителни нива на решаване на проблемите над и под нивото на националната държава. Някогашните строги граници на държавната територия и на държавната власт стават по-достъпни. Именно това се крие зад фразата за "ерозията на националната държава", която е особено разпространена в Европа на Европейския Съюз. Тук държавите отстъпват, включително и чрез загубата на валутния им суверенитет, пред една нова по рода си, супранационална организация.

Тези феномени не са нови - те се дискутират от 70-те години - но процесите се ускориха и постигнаха качествено и количествено нови измерения. В това се състои новото в глобализацията.

Това се отнася в същата степен за другите, посочените в таблицата аспекти. Разрушаването на околната среда, както и неравномерното разпределение на благата, е съществувало и преди да почне да се говори за глобализация. Към това насочва вниманието междувременно силно нарастналото движение на критиците на глобализацията (виж допълнителната страница на "ATTAC"). От друга страна глобализацията създава и предпоставките за необходимото отношение към проблемите, а именно на глобално ниво.

Безспорно е, че работниците в Индия получават по-малко отколкото в Европа и че това ще остане така в близкото бъдеще. Това създава за предприятията огромен потенциал на заплаха: те могат да заплашат с преместването им в страни с ниски заплати. Но и тази привидно ясна връзка не издържа на по-точен анализ. Решенията за местата на производство не се определят само от разходите за заплата. Други фактори, като например нивото на образованост или имиджа на пазара, също играят важна роля.

[Автор: Рагнар Мюлер]

[Начало на страница]