Световните конференции през 90-те години като пример за "глобално управление" (Global Governance)

Световните конференции през 90-те години представляват важни отправни точки за "глобалното управление" (Global Governance). На тези огромни по мащаб форуми се срещат хиляди представители на правителства, неправителствени организации и журналисти. Особено участието на неправителствените органицзации често се оценява като начало на нова епоха в световната политика. Следната таблица представя най-важните конференции:

През 1994 във форума в Кайро участват 3500 представители на правителства, 3800 журналисти и 4000 представители на неправителствени организации. Подробни информации за всички конференции може да се намерят в Интернет. Друга важна отправна точка за "глобалното управление" (Global Governance) представляват докладите за световното развитие:

Докладът на Комисията по "глобално управление" е сред основните моменти в дискусията за "управлението на света" и реформата на Организацията на обединените нации. Следният откъс от текст, писан от двама значими представители на концепцията за т.нар. "глобално управление" (Global Governance), разглежда докладите за световното развитие и световните конференции като крайъгълни камъни по пътя на изграждане на тази концепция:

"В увода към доклада си Вили Бранд (1980 г.) с мъдра далновидност говори за ваимозависимостите, обуславящи необходимостта от глобално управление (Global Governance): 'Дали ни харесва или не - ние сме изправени пред все повече проблеми, които засягат човечеството като цяло, следователно и решенията за тях трябва във все по-голяма степен да бъдат интернационализирани. Глобализацията на опасностите и предизвикателствата ...изисква един вид "световна вътрешна политика", която надхвърля не само тесния местен хоризонт, но и националните граници.'

Друга основа на концепцията за "глобално управление" (Global Governance) е представеният през 1987 година доклад на комисията "Брунтланд" за „Нашето общо бъдеще“ (Our Common Future), който очерта идеята за трайното развитие като средство за преодоляване на изострящите се глобални екологични кризи и подчерта необходимостта от глобални и съвместни решения на проблемите. Тази идея намери израз в обстойната програма за действие Agenda 21, приета на историческата конференция в Рио де Жанейро за околната среда и развитието (UNCED) през 1992 г., а също и отчасти в международно-правните конвенции (Рамковата конвенция за климата и Конвенцията за биологичното разнообразие). Всички световни комисии и световните конференции на 90-те години обърнаха внимание на основните жизнени потребности („global commons“) и насочиха към основополагащата идея за нуждата от глобално действие, подета по-късно и от архитектите на "глобалното управление" (Global Governance).

Световните конференции на 90-те години уместно са определяни като "фундамент на глобалното управление“ (Fues/Hamm), защото на тяхната основа се постави една нова "драматургия" на световната политика. Освен всичко останало на тях се очертаха и нови глобални съотношения на въздействащите фактори. Това наложи извода, че държавите вече не могат като по времето на Виенския конгрес да управляват по своя воля, благодарение на ексклузивното си право на дипломатически отношения, както и че вече не държат монопола върху определянето на международните връзки. Тенденциите, които се изявиха на тези конференции, изиграха важна, макар и оспорвана роля за развитието на концепцията за "глобалното управление" (Global Governance)."

[от Дирк Меснер/Франц Нушелер: Концепцията за глобалното управление - състояние и перспективи;INEF-Report Heft 67/2003, Institut für Entwicklung und Frieden]

[Автор: Рагнар Мюлер]

[Начало на страница]