Основен курс 2
Нагоре Основен курс 2 Основен курс 3 Основен курс 4 Основен курс 5

 


 

Методи

Основен 2: Дидактически принципи на политическото образование

Дидактическите принципи помагат за подготовката и провеждането на урока по политика. Те ръководят процеса на избор, при който от комплексното изобилие на политическата материя целево и обосновано се подбират и структурират отделни теми за урока или семинара.

По този начин те играят решаваща роля при всички четири стъпки при подготовката на урока (виж стъпките в дясно). Естествено, те са от особено голямо значение при най-съществената дидактическа втора стъпка, или изборът на дидактическа перспектива.

Подготовка на урока:
 
bullet

Стъпка 1: Въведение в темата

bullet

Стъпка 2: Избор на дидактическа перспектива

bullet

Стъпка 3: Формулиране на темата

bullet

Стъпка 4: Планиране провеждането на урока


[допълнителна информация по темата ще намерите в Тематичен комплекс Политическо образование]

Дефиниция: Волфганг Зандер дефинира дидактическите принципи като "словесни инструменти, с чиято помощ от комплексното многообразие на политическата материя могат да се конструират и структурират дидактически теми като предмет за работа в час. Дидактическите принципи трябва да направят политиката усвоима. Те са връзката между знанията и целите на планираните учебни теми".

[от: Волфганг Зандер, Теория на политическото образование: История - дидактически концепции - актуални тенденции и проблеми; в: Наръчник на политическото образование, Поредица на Федералната централа по политическо образование, брой 476, Бон 2005, стр. 29]

Дидактическите принципи, както се оформиха през последните десетилетия в специализираната дискусия, представляват същността на политическата дидактика. Те операционализират общите цели на политическото образование, които се обобщават често с кратката формула "активен, зрял гражданин" (за задачите и целите на политическото образование виж Тематичен комплекс Политическо образование).


Централните дидактически принципи на политическото образование

 Самостоятелно формиране на мнение Този принцип се определя в особено интензивната дискусия за политическото образование в Германия като "забрана за превъзходство". Той се свързва с една среща между най-важните представители на дисциплината през 1976 година и оттогава представлява основата на политическото образование в Германия и извън нея. В споразумението, известно като "Консенсус от Бойтелсбах" буквално се казва:

"1. Забрана за превъзходство. Не е допустимо да натрапваме на ученика желаното мнение ... и по този начин да го възпрепятстваме при 'създаването на самостоятелна преценка' (...). Именно тук протича границата между политическо образование и индоктринация. Индоктринацията обаче е несъвместима с ролята на учителя в едно демократично общество и с всепризнатата идея за зрелостта на ученика."

 Спорността представлява вторият основен дидактически принцип. Формулировката според Консенсуса от Бойтелсбах гласи следното:

"2. Това, което е спорно в науката и политиката, трябва да остане такова и по време на учебния час. Това изискване е тясно свързано с по-горе споменатото, защото пътят към индоктринацията е неизбежен, когато се пренебрегват различните мнения, подценяват се вариантите, не се изясняват алтернативите ..."

С принципите за "забрана на превъзходството" и "спорност" са посочени два задължителни дидактически принципа, които продължават да имат претенциите за неограничена валидност. Те маркират границата между демократичното политическо образование и индоктринацията. В края на един учебен час трябва да са оформени няколко решения за един политически проблем. Изборът на "най-правилния" път не може и не трябва да бъде отнеман на учениците или участниците в семинара, а трябва да бъде избран въз основа на тяхната собствена преценка.

 Ориентираност спрямо интересите  като трети принцип на Консенсуса от Бойтелсбах е постоянно предмет на дискусия, за разлика от първите два - няма се предвид опасността от неговото игнориране, а по-скоро допълнението към него, например в случая с измерението на ориентираността спрямо общото благо:

"3. Ученикът трябва да бъде поставен в положение, в което да може да анализира дадена политическа ситуация и собствените си интереси, както и да търси средства и начини да окаже влияние върху съществуващата ситуация в смисъла на неговите интереси ..."

[всички цитати са от: Ханс-Георг Веелинг, Консенсус la Beutelsbach?; в: Зийгфрид Шийле/Херберт Шнайдер (изд.), Проблемът за консенсуса в политическото образование, Щутгарт 1977, стр. 179-180]


Други дидактически принципи на политическото образование

Като цяло трябва да се има предвид, че представените последователно дидактически принципи взаимно се застъпват и допълват, че са в тясна връзка помежду си. В зависимост от темата и адресатите, на преден план се поставят различни принципи, не е възможно по време на урока да бъдат обхванати всички.

Привилегирована позиция имат първите два принципа на Консенсуса от Бойтелсбах, тъй като на тях винаги трябва да се обърне внимание, независимо от тематиката. Политическото образование, което нарушава забраната за превъзходство или принципа на спорността, не е професионално. Други важни принципи са следните:

 Ориентираност спрямо учениците:  Политическото образование е свързано с опита и интересите на адресатите (в сферата на образованието за възрастни този принцип се оформи като "ориентираност спрямо участниците"). В идеалния случай въпросите за това, какво се разглежда и по какъв начин се работи, се отговарят абсолютно равноправно от учащите и преподаващите. Този принцип е опит за постоянното налагане на идеята, че учащият не трябва да бъде възприеман просто като обект на обучение.

 Ориентираност спрямо проблемите:  Политическото образование трябва да изхожда от реални проблеми и да предоставя най-вече знания и компетентност, които са необходими при решаването на тези проблеми. Способността за решаването на даден проблем има предимство пред натрупването на знания. Работата с дадена тематика трябва винаги да изхожда от специфичното към общото, или да се даде предимство на индукцията пред дедукцията.

 Екземплярност:  Политическото образование никога не може да изчерпа темите и трябва да се ограничи върху отделни аспекти. Екземплярното учене представлява една подходяща стратегия при усвояването на комплексната материя. Изборът на разглежданите аспекти трябва да е съобразен с учениците, те трябва да бъдат примерни за темата. Това означава най-вече, че в центъра на вниманието се поставя "политическото ядро" на темата. Екземплярното учене дава възможност на учащите и преподаващите да идентифицират структури и закономерности в разглеждания проблем, което е тясно свързано с принципа на ориентираността спрямо проблема. Екземплярното учене е по-важно от стремежа към съвършенство.

 Ориентираност спрямо науката:  Политическото образование трябва да е тясно свързано с неговите съседни науки, най-вече с политологията като най-пряко свързана с него наука.

 Актуалност / Прегледност:  Политическото образование трябва да разглежда по възможност актуални проблеми и възможности за намиране на решения. Учебното съдържание трябва по възможност да не бъде абстрактно, а да бъде представяно нагледно и да бъде внушително, запомнящо се. Критериите за избор като актуалност и значимост на тематиката могат да окажат положително въздействие върху мотивацията на учениците или участниците.

 Ориентираност спрямо действията:  Политическото образование трябва да предразполага към самостоятелно учене като устойчива форма на сдобиване със знания и да поощрява (например чрез съответни методи като проектна работа). На второ място обаче става дума и за възприемането и упражняването на основни компетенции с оглед на демокрацията, или на личен репертоар от действия за политическото занимание и сформирането на мнение (например чрез придобиването на ключови квалификации като дебатиране или презентиране). Тези компетенции се придобиват с помощта на ориентирани спрямо действието методи, като планова игра, дискусия или игра на роли.
 

... към Основен 3: Основни методи на урока по политика

[Автор: Рагнар Мюлер]

[Начало на страница]

 

Теми Права на човека  I  Примери  I  Демокрация  I  Партии  I  Европа  I  Глобализация  I  Обединени Нации  I  Уст. развитие

Методи:    Политическа дидактика    I    Мирна педагогика    I    Методи

     

Тези Online-материали за политическо образование са разработени от agora-wissen, Сдружение за разпространение на знания чрез нови медии и политическо образование, Щутгарт. Моля, обръщайте се към нас при въпроси и забележки.