|
| |
Активиращи
методи на
урока по
политика
House of Commons in London
© Parliamentary Education Unit (Link)
|
Дебат
"Дебатът от
типа про-контра
е един силно
формализиран,
ориентиран
спрямо
строги
правила
метод при
урока по
политика,
който
трябва да
допринесе
преди
всичко за
рационалното
политическо
оформяне на
лична
преценка за
нещата.
Неговата
основа е
класическата
основа на
дебата в
традицията
на англосаксонките
Debating Clubs."
[от: Петер
Масинг,
Дебатът про-контра;
в: Волфганг В.
Микел (изд.),
Наръчник на
политическото
образование,
Федерална
централа за
политическо
образование,
поредица,
брой 358, Бон 1999,
стр. 403]
Дебатът,
дебатът от
типа про-контра
или
спорният
разговор,
независимо
как ще
наречем
този метод,
илюстрира
връзката
между
дидактическите
принципи (Основен
курс 2) и
методи,
насочва ги
изключително
към
принципа на
спорността,
но и към
други
принципи, като
например
ориентираността
спрямо
проблема и
действието.
Откритото
противопоставяне
на спорни
мнения и
интереси е
съществена
част от
всяка
демокрация;
затова и
урока по
политика
трябва да
способства
и за това, да
се научим да
спорим и да
се
упражняваме
в това.
Учениците
трябва да се
научат да
разграничават
своите
собствени
интереси, да
ги
изразяват,
да
използват
ненасилствени
форми на
противопоставяне,
както и да са
в състояние
да се
поставят на
мястото на
другите. |
Посредством
дебата може
да се изразят
мнения.
Обикновено
се дискутира
около спорна
тема или
решение.
Обмяната на
аргументи
трябва да
убеди
останалите в
правотата на
личното
мнение. Важно
за подобен
спорен
разговор е
това, че той
протича в
определена
последователност.
Тя може да
изглежда
например по
следния
начин:
 | 1.
стъпка:
Първо
трябва да
запознаете
Вашите
ученици с
темата,
проблема
или спорния
въпрос. Чрез
гласуване
може още в
началото да
дадете
възможност
за
изразяване
на лично
мнение.
|
| 2.
стъпка:
Сформирайте
групи за
съответните
позиции.
|
| 3.
стъпка:
Учениците
се
запознават
с
подготвените
от учителя
материали и
разработват
обосновани
позиции. По
възможност
те трябва да
имат
предвид и
аргументите
на другите
групи и
начина, по
който те
могат да
бъдат
оборени.
|
| 4.
стъпка:
Създайте
подходящ за
провеждането
на дебата
начин на
сядане.
Съперниците
трябва да
седнат един
срещу друг,
както
показва
снимка от
Английския
парламент (House of
Commons).
Препоръчително
е водещият,
съответно
водещата на
разговора
да седят от
едната
страна,
публиката (учениците,
които не
участват
директно)
зад
съперниците.
|
| 5.
стъпка:
Водещият/водещата
откриват
разговора,
посочват
темата,
представят
участниците
в разговора
и изясняват
начина му на
провеждане.
Накрая
груповите
говорители
правят
кратко
изказване
като
въведение (Statement).
След това се
осъществява
обмена на
аргументи
за и против.
|
| 6.
стъпка: В
обобщаването
на дебата
водещите на
разговора
предразполагат
наблюдателите
да кажат, кои
от
аргументите
те са счели
за
убедителни
и кои не.
|
| 7.
стъпка:
В края на
дебата
отново се
провежда
второ
съгласуване
относно
изходящия
въпрос. Ако
се появят
разлики в
сравнение с
първия
резултат на
съгласуването,
трябва да се
обсъдят
причините
за това.
|
[Автори:
Рагнар Мюлер/Проф.
Др. Волфганг
Шуман]
[Начало на
страница]
|
