Разграничаване: Планова игра и ролева игра

Ролева и планова игра

Според общоприетата типология ролевите игри, както и плановите игри спадат към симулационните игри, което ни насочва към един от основните признаци на методите: реалността се симулира по време на учебния час или семинара. По този начин се намалява комплексността на действителността, в същото време обаче моделът трябва да остане репрезентативен, или в същността си да отразява реалността. Тази основна характеристика е типична за всички симулационни игри.

Докато при плановата игра става дума обикновено за това, да се представи дадена институция или определена позиция по политически проблем (по-скоро абстрактно), участниците в ролевата игра се вживяват в ролята на определени хора (по-скоро конкретно). Естествено, двата метода са тясно свързани и се преплитат, поради което са представени заедно.
 

Плановата игра изисква по-голяма подготовка

Плановата игра може да се определи и като особена форма на ролевата игра: според това плановите игри са "комплексно създадени ролеви игри с ясни противоречия на интересите и голям натиск при вземането на решението."

[от: Хилберт Майер, Методи на преподаване  II: Практически наръчник, Франкфурт/Майн 1987, стр. 366]

И така, докато една ролева игра може да симулира всичко възможно (токшоу, конфликт в класа и т.н.), плановите игри изискват повече подготовка: необходим е безспорен политически проблем, повече актьори с различни интереси и преди всичко примерен вариант за ситуация на намиране на решение, който може да бъде симулиран с плановата игра (конференция, съвещание на общински съвет, Общото събрание на ООН и др.). Конфликтът трябва да бъде решен по време на играта, така, че да може да се говори за третиране на проблема по сериозен начин.
 

Цел на плановата игра

"Цел на плановата игра е да направи по-прегледни и по-прозрачни комплексната политическа и/или обществена действителност, както и трудно разбираемите връзки и процеси между нещата".

[от Петер Масинг, Планови игри и игри за вземане на решения; в: Методичен тренинг за урока по политика. Теми и материали, Федерална централа за политическо образование, Бон 2004, стр. 165]

Плановите игри обикновено се прилагат не в началото, а в края на учебния час, тогава, когато налице вече е основна информация по дадена тема. Протичането на ролевата и плановата игра изглежда по подобен начин и обикновено обхваща следните фази:
 

Протичане на плановата игра



4 фази

Материали за планова игра

Успехът на една планова игра зависи пряко от качеството на употребените за играта материали. За провеждането на една планова игра се нуждаем поне от следните материали:
 

	Обобщение на случая: Тук става дума за кратко, написано по разбираем начин и прегледно въведение в проблематиката, което в същото време описва и най-важните актьори и техните интереси.
	Работна карта: Тя дава общи указания за протичането на играта и съдържа плановите въпроси и въпросите за вземане на решения, които трябва да се постигнат в хода на играта. Тя също трябва да бъде в кратка и разбираема форма.
	Ролеви карти: Докато всички участници на плановата игра получават едно и също обобщение и работна карта, ролевите карти са естествено за всяка група. Тук се описва ролята, която трябва да приеме групата. Освен това те могат да съдържат указания за възможни действия, с чиято помощ съответния актьор може да преследва собствените си интереси в хода на плановата игра. Могат да се съдържат и допълнителна информация или теми за размисъл по тези задачи.
	Информационни материали: Като четвърти елемент често са необходими допълващи материали, които съдържат необходимата предварителна информация, за да може да се постави необходимата основа от гледна точка на фактология и съдържание. Може да става дума за съвсем различни източници: откъси от материали, съдържащи се например в законови и административни разпоредби; истински или създадени за плановата игра писма от учреждения; графики и карикатури; реални или създадени писма на читатели или статии от вестници; извадки от различна лексика, реални становища на правителства, групи по интереси и др. Тези материали са на разположение на всички групи. В ролевите карти отделни групи могат целенасочено да бъдат насочвани към важна и интересна за тях предварителна информация.

Освен тези материали за играта, не е излишно да се подготвят карти за теглене, с чиято помощ ръководещият играта може да оказва влияние върху нейното протичане. Друг, често употребяван елемент са работните формуляри, една истинска техническа помощ за фазата на интерактивност. Това могат да бъдат например формуляри за попълване на протокол при обсъждания, на които могат да бъдат записани резултатите от преговорите между групите.
 

Възможности за прилагане

"Действието в плановата игра означава преди всичко анализ на проблеми, преценяване на алтернативи, разработване на стратегии и тактики, както и вземането на решения за реализирането на поставените цели. Затова плановите игри обикновено могат да се прилагат там, където се изясняват формални политически процеси и системни механизми, възгледи по отношение на интересите, структури на властта и натиск върху вземането на решенията, където трябва да се онагледят и изяснят зависимостите между отделните участници и групите от зададените структури и системи. Затова плановите игри винаги са проблемно ориентирани, а не ориентирани единствено спрямо придобиването на знания."

[от: Петер Масинг, Планови игри и игри за вземане на решения; в: Методичен тренинг за урока по политика. Теми и материали, Федерална централа за политическо образование, Бон 2004, стр. 165-166]
 

Предимства на плановата игра

Когато човек прави нещо сам, успехът от наученото е особено траен. Това твърдение е в подкрепа на ориентираните спрямо действията методи, какъвто е плановата игра. Освен това често се наблюдава силна мотивираност при усвояването на нещата. В плановата игра учениците или участниците в семинарите придобиват опит, който не биха могли да придобият на друго място. В хода на плановата игра те възприемат редица ключови квалификации, които съществено разширяват тяхната демократична компетентност (решаване на конфликти, осъзнаване на интереси, дефиниране на проблеми, формулиране на цели, вземане на решения, действие, дискутиране, анализиране, търсене и т.н.).
 

Недостатъци, съответно опасности

На тези предимства се противопоставят редица недостатъци, които са свързани с прилагането на планови игри: "Така например, винаги съществува тенденцията, плановата игра да бъде прехвърлена върху действителността по некритичен начин и по този начин да се предостави една ограничена картина на политическата действителност, в която си взаимодействат редица фактори, които в играта трябва да останат встрани."

[от: Петер Масинг, Планови игри и игри за вземане на решения; в: Методичен тренинг за урока по политика. Теми и материали, Федерална централа за политическо образование, Бон 2004, стр. 166]

Плановите игри могат да бъдат недостатъчно комплексни, или прекалено комплексни. В първия случай реалността не е представена подобаващо, във втория случай тяхното прилагане е неефективно поради високите разходи. Без съмнение плановите игри поставят високи изисквания пред обучаващия (по отношение на съдържанието, методични, социални), често дори учителите не се осмеляват да употребят този метод поради многото условия и сериозната подготовка, която той изисква.

Това може да доведе до омагьосан кръг, който непременно трябва да бъде прекъснат: "Учениците нямат методични и социални умения, както и не умеят да водят разговори, затова често учителите се въздържат от прилагането на определени методи; фаталните последици са, че учениците така и не могат да ги придобият. Този кръг може да бъде прекъснат от прилагането на методи, които са ориентирани спрямо действието."

[от: Петер Масинг, Планови игри и игри за вземане на решения; в: Методичен тренинг за урока по политика. Теми и материали, Федерална централа за политическо образование, Бон 2004, стр. 168]

Освен това, естествено трябва да се отчете и факта, че плановите игри трудно могат да бъдат включени в организацията на ежедневието (изискват време, помещения, жива атмосфера и др.). Но опитът доказва, че усилията си струват. "В противопоставянето им с другите групи в играта, участниците изживяват това, по какъв начин могат да протичат социални и политически взаимоотношения, от каква информация се нуждаят за техните действия, и какви дадености и структури са в помощ, или съответно са пречка в намирането на решение. Плановите игри поощряват цялостното учене и самостоятелното действие. Тяхна цел е и да дадат творчески импулс за намирането на решения и техните алтернативи, както и стратегии за уреждане на конфликти."

[от: Гюнтер Гугел, Практиката на образователната работа при политическото образование. Методи и работна помощ, Институт за мирна педагогика Тюбинген, 4-то издание 1996, стр. 245, 247]