Участие:
Учениците решават проблеми в класния съвет

В този раздели Ви представяме лесно приложими примери за "демокрация в училище". Те са част от бестселъра на бившата директорка на училището, Еня Рийгел, с красноречивото заглавие "Училището може да успее!".

"Демокрацията в училище" започва с ежедневните неща. Така например в това училище има служба по чистота (виж служба по чистота). Освен това учениците трябва да поемат постове (виж страница Съвместна работа). Основната идея е, постепенно, на малки стъпки, на учениците да се гласува доверие.

Но тази отговорност се простира и върху други, по-трудни сфери, и тук именно става дума за образованието за демократично гражданство в по-тесен смисъл. Целта е, учениците да участват в плануването, вземането на решения, и да решават самостоятелно конфликтите помежду им. За това, по идея на френската педагожка Célestin Freinet се създава "класен съвет".
 

Стенен вестник и класен съвет

"В училището 'Helene Lange' класният съвет е твърдо утвърден ритуал в края на седмицата. Той се подготвя с помощта на стенен вестник, който предоставя на всеки ученик възможността, по време на седмицата да отрази в него своите желания, идеи, но и критиката си. Всички знаят, че всичко, което е на стенния вестник ще бъде обсъдено по време на класния съвет. Ако съществува неуреден конфликт между ученици, той ще бъде обсъден от целия клас" (стр. 64-65).
 

Дълъг път ...

Това естествено не се получава веднага. Изисква много търпение, докато учениците (и учителите) са в състояние да решават конфликтите по конструктивен начин. "В пети клас има ученици, които все още не могат да формулират аргументите си и да изслушват другите. Почти никой не може да води дискусия или да обобщи нещо. 'Да се даде думата на децата', каквато е идеята и формулировката на Freinet, изисква много помощ, дори и при най-незначителните формулировки" (стр. 65-66).
 

Провеждане на класния съвет

Освен убедителни примери за успешно решаване на проблеми в класния съвет, Еня Рийгел описва и процесът в неговата дълбочина: "Ученикът, който ръководи класния съвет, казва: 'Откривам днешния класен съвет с темите от нашия стенен вестник.' Учителят стои до него и показва първата точка. 'Тобиас вече три пъти ме настъпа по крака.' Първо думата има този, който е отбелязал този конфликт на дъската, след това Тобиас, за да се защити, а след това се изслушват мнения от класа.

По-късно, когато аргументите се повтарят, водещият на класния съвет поставя въпрос, как ще изглежда решението. Накрая той закрива класния съвет и обобщава темите, които не са били обсъдени, и които предстои да се разгледат следващия петък. Първоначално някои ученици са разочаровани и ядосани, защото тяхната тема не е разгледана. Но след известно време всички се научават, да подхождат по-икономично към ограничения един час време.

Понякога класният съвет завършва с хаос или неразбирателство. Но това също е част от нещата. Без трудните, първи стъпки в посока самостоятелност, училището няма да може да създаде условия за постигането на това, винаги в продължение на четвърт от учебната година, момче и момиче, които се сменят, да ръководят класния съвет, да водят списък на изказващите се, да дават думата, да структурират дискусията и да търсят решението" (стр. 66).
 

Трудната роля на учителя

Очевидно е, че един инструмент като класния съвет не може просто да бъде въведен и да очакваме, че веднага ще функционира. Много търпение и смелост пред вероятността от провал в началната фаза също са необходими, както и бдителното придружаване на този процес от страна на учителя.

"Именно първите стъпки при това учене и търпеливото усвояване на демократичните форми на поведение са важни, за да можем да преминем напред. В тази ситуация учителите трябва да поддържат един труден баланс. От една страна, особено през първите седмици и месеци, със своя авторитет те са гарантите на 'добрия ред'. От друга страна те трябва да следят за това, класът наистина да се научи да решава своите проблеми и конфликти" (стр. 66-67).
 

Не е достатъчно гласуването

Често практикуването на "демокрация" в училище се ограничава в това, просто да се гласува по даден въпрос. Ясно е, че това е твърде недостатъчно, и също се подчертава от Еня Рийгел:

"Заблуда е това, че учениците се научават на самостоятелност и съобразено с другите поведение чрез непрекъснатото гласуване за всичко възможно, дори и това да изглежда особено демократично. Да решаваш в крайна сметка винаги означава, да поемаш отговорност за себе си и другите. Това включва определени основни правила, които не могат да бъдат премахнати дори от решения с мнозинство. Или такива, че силните нямат право да унижават слабите при каквито и да било обстоятелства, или че насилието в училище не може да се допуска под каквато и да било форма." (стр. 67).
 

Ясни правила

Целта на усилията на училището "Helene Lange" е, учениците да живеят и учат в своето училището по възможно най-самостоятелен начин. Те трябва да поемат отговорност. Това е предпоставката за това, те да участват във вземането на решения. Но Еня Рийгел пояснява и границите, за да установи баланса:

"Демокрацията в удно училище означава преди всичко това, съвместното учене и съжителство да се организира все по-самостоятелно и с осъзнаването на личната отговорност. Понякога за това е полезно и гласуване, когато обаче предварително сме се научили на това, да разговаряме сериозно помежду си.

Свободата на учениците да вземат сами определени решения има граници, които всеки трябва да познава. Ученици, които повишават тон, драскат по стените или нараняват свои съученици, трябва ясно да осъзнаят, че тяхното поведение е нежелателно, и че училището ще се намеси за установяването на определени правила, ако класът не успее сам да постигне това" (стр.69).

[всички цитати от: Еня Рийгел, Училището може да успее! Как нашите деца наистина да учат за живота. Училище "Helene Lange",  Вийсбаден, Федерална централа за политическо образование, поредица, брой 446, Бон 2004]