Поемане на отговорност

Съвместна работа:
Ученици поемат постове

"Демокрацията в училище" започва с ежедневните неща. В този раздел представяме лесно приложими в практиката примери. Те са част от бестселъра на бившата директорка на образцовото училище "Helene Lange" с красноречивото заглавие "Училището може да успее!".

Както и при "Службата по чистота" в това училище (виж страница Служба по чистота), и при поемането на постовете от ученици става дума за това, на учениците да се гласува доверие, постепенно, на малки стъпки. С течение на времето това доверие се увеличава. Така например, в класния съвет учениците вече сами решават конфликтите помежду си (виж страница класен съвет).
 

По какъв начин конкретно изглежда това, е описано в следния откъс от книгата на Еня Рийгел: "В едно училище има много работа: носенето на пощата до секретариата, работни материали, които трябва да бъдат копирани, материали, които някой трябва да събира за липсващ ученик, видеотехника и  Overhead-прожектори, от които някой трябва да разбира. В много училища просто се приема, че самите учители са отговорни за подобни задачи, което не трябва да бъде така.

При нас във всеки клас е поставен списък със служби, към които спадат определени задачи, които трябва да бъдат свършени. До тях е поставено името на ученика, който в момента заема този пост. На половин година тези служби се преразпределят по нов начин, като винаги важи правилото: всеки ученик поема поне един пост.

В началото вероятно някои от нещата биха се уреждали по-бързо, ако учителите сами трябва да ги свършат. Би коствало и по-малко усилия учениците да бъдат убеждавани внимателно да извършват задълженията си на съответния пост.

Но от ученици, които са се научили да поемат задачи в името на всички, в крайна сметка всички имат полза. Тези, които чистят в училище, вероятно по-късно ще пазят и всичко около себе си, и сигурно ще им е трудно да хвърлят боклука си в парка."

[от: Еня Рийгел, Училището може да успее! Как нашите деца наистина да учат за живота. Училище "Helene Lange",  Вийсбаден, Федерална централа за политическо образование, поредица, брой 446, Бон 2004, стр. 63-64]