Да се поема отговорност:
Учениците сами подреждат и чистят училището си

Този пример показва, че "демокрацията в училище" започва от ежедневните неща. Става дума за това, ученици и учители да направят от училището "своето училище", става дума за едно друго възприемане на училището, не само като учебно заведение, което сме длъжни да посещаваме, и което всъщност остава за нас твърде чуждо.

Директорката Еня Рийгел, на която най-вече се дължат успешните реформи, проведени в училището от 1982 година, осъжда в бестселъра си "Училището може да успее!" едностранната организация на училищния живот по отношение на знанието и ученето, и описва изходната точка на нейните разсъждения по следния начин:

"... Нуждата от училищата всъщност е много по-голяма. Къде другаде иначе могат учениците да се научат да се отнасят с уважение към други хора, чието присъствие не са си избрали самите те, да работят заедно с тях и да живеят заедно с тях? Къде другаде се придобива демократичното поведение у децата и младежите? (стр. 61).

Еня Рийгел вижда училището непременно като "училище на гражданите". Това означава преди всичко усвояването на демократична компетентност и практическо участие, но започва с поемането на отговорност:

"[В училище] трябва да може да се придобие опит за това, по какъв начин се поема отговорност в обществото, как собствените сили и способности не трябва да се използват само за лични цели, а в името на общото благо. По-страшната ситуация от ниското средно ниво на оценките на учениците е, когато оказаното доверие е ограничено" (стр.61).
 

Поемане на отговорност ...

Отговорността започва с малките неща, с чистенето и малките постове, които учениците поемат в училищното ежедневие (виж страницата Съвместна работа), като по-късно тя води до конструктивното решаване на конфликти в класния съвет  (виж страницата Класен съвет). Еня Рийгел вижда слабостите там, че на учениците не се оказва почти никакво доверие:
 

... да чистим сами

"Това започва още с отпадъците. Те се почистват от чистачки, които учениците не познават, и които струват много допълнителни средства, които училището трябва да спести при ремонти или от закупуването на учебни средства. Защо учениците да не чистят сами училището си?" (стр. 62).

Службата по чистота в училището  "Helene Lange"

Настоящият текст е намек за това, че при "службата по чистота" става дума за нещо много по-сериозно, отколкото просто за установяването на чистота:
 

да създаваме атмосфера

"Класните стаи, местата, където се срещат учениците, коридорите, които принадлежат към етажа със съответния випуск - при нас всеки випуск има своя район, за който отговарят стотици ученици и около осем учители, които се грижат за това, там да бъде чисто и хубаво, и да присъства атмосфера, която прави ученето приятно.
 

Към това спадат растения, които се отглеждат от учениците - всички пети класове посещават парници за палми или градински центрове в околността и се снабдяват с младите растения, които се засаждат в училище и растат заедно с децата. Грижите за тях полагат учениците и учителите, като това става и по време на ваканциите.

Част от една такава атмосфера принадлежат плакати и снимки, които се изработват от учениците, както и проектни доклади от часа по математика или резултати от опити по физика.

И към това спада и чистенето: измиването на чиновете, почистването на местата за сядане, избърсването на дъската, обирането на праха. Всеки ден след края на часовете около петстотин ученици веднъж в седмицата са на смяна в 'службата по чистота', което продължава около петнадесет минути, а понякога и половин час.

Въздействието върху учениците е красноречиво. Когато всички знаят, че днес аз или моят съсед са отговорни за реда, всички обръщат по-голямо внимание върху нещата наоколо. В рамките на своите възможности нашите ученици трябва да се научат да поемат отговорност за света около тях, което означава работа. Реална работа, при която веднага става ясно, какво е цената й, когато тя не се свърши" (стр.62, 63).

[всички цитати са от: Еня Рийгел, Училището може да успее! Как нашите деца наистина да учат за живота. Училище "Helene Lange",  Вийсбаден, Федерална централа за политическо образование, поредица, брой 446, Бон 2004]