Курс 1
Нагоре Курс 1 Хипер-връзки Съдържание Преглед

 

Курс 2
Курс 3
Курс 4
Курс 5


 

Уст. развитие

"Можем ли да разчитаме на това, че достатъчно много хора ще бъдат в състояние да предизвикат достатъчно бързо обрата, който да спаси модерния свят? Този въпрос често се поставя, но какъвто и да е отговорът, той ще бъде заблуждаващ. 'Да' като отговор би означавало самонадеяност, 'Не' като отговор би било знак за отчаяние. Това, към което трябва да се стремим, е да оставим тези объркващи отговори зад гърба си и да се заловим за работа."

[Фриц Шумахер, Еко-философ и пионер на екологичното движение, автор на публикуваната през 1975 година книга "Small is Beautiful"]

Преглед на основните курсове


Курс 1: Какво означава устойчиво развитие?

Курс 2: Какво трябва да правя за устойчивото развитие?

Курс 3: Как функционира локалната програма "Agenda 21"?

Курс 4: Как може да се опазва климата?

Курс 5: Какви проблеми съществуват по пътя към устойчиво развитие?


Курс 1: Какво означава устойчиво развитие?

Космически кораб-Земя

"Нека да си представим земята като един огромен космически кораб. Той се носи във вселената с хора на борда. Прекъснати са връзките към планетите-майки. Вече няма връщане назад. Пътниците трябва да се справят с наличните запаси на храна, вода, кислород и енергия.

Докато броят на хората на борда се увеличава, запасите намаляват. В същото време растат количествата отпадъци и вредни вещества. Животът става все по-труден, въздухът за дишане - все по-малко.

Някои обитатели на кораба изпадат в паника. Те се страхуват от скорошна смърт от задушаване, жажда, глад или измръзване. Други плячкосват привършващите запаси, като в същото време апелират, тези запаси да се ползват по-разумно. Ние се доверяваме на това, че на някого в последната минута ще му хрумне някакъв вариант за общото ни спасение."

[от: Ханс-Георг Хернлебен/Йохен Хенрих, Тема на урока 7/1997: Въпроси на околната среда, Федерална централа за политическо образование, Бон]
 

"За да ... прочетете текста 'Космически кораб Земя', се нуждаете от около една минута. (...) За една минута ...
 

bullet

... производството на въглероден двуокис възлиза на над 38.000 тона.

bullet

... хората унищожават 3,5 квадратни километра гори.

bullet

... всички ние произвеждаме 15.000 тона отпадъци.

bullet

... допълнително над 90 нови коли замърсяват околната среда.

bullet

... 60.000 тона земя се отмиват от моретата или се изхабява от хората.

bullet

... населението на земята нараства с 165 души.

bullet

... почти един квадратен километър естествена площ се застроява или затваря по други причини.

bullet

... около 40 души умират от глад."

[от: Ханс-Георг Хернлебен/Йохен Хенрих, Тема на урока 7/1997: Въпроси на околната среда, Федерална централа за политическо образование, Бон]

Понятието "устойчиво развитие" (sustainable development)

Ако устойчивото развитие се вземе на сериозно, практически във всички сфери на живота ще се наложат драстични изисквания за извършване на промени. Не само консуматорските навици трябва да бъдат променени, което само по себе си е достатъчно трудно, много повече става дума за ключова промяна в съзнанието на хората, в икономиката, обществото и политиката, както показва следният текст:

"След конференцията за околната среда и развитието на Обединените Нации в Рио де Жанейро през лятото на 1992 година, понятието „Sustainable Development“ ... се превърна в целия свят в политическо понятие. (…) В това за световната околна среда може да се открои знак на надежда, защото наложителното разглеждане на екологични, икономически и социални проблеми изчиства мястото, на което трябва да бъдат поставени проблемите на околната среда, ако искаме те да бъдат решавани компетентно и приемливо от социална гледна точка. (...) От страна на икономическата, социална и политическа сфера са необходими цялостни промени.

В икономическата сфера трябва да бъдат въведени нови форми на работа, които са съобразени с фактора околна среда като един от производствените фактори, например при калкулирането на цените. Възниква не само въпросът, как това изглежда в отделни конкретни случаи - чрез политически-административни мерки и/или чрез поемане на задължения от страна на икономиката - спорът се състои много повече в това, колко голяма е способността за приспособяване на икономиката в един децентрализирано опериращ световен пазар, след като стъпките в посока на устойчиво развитие не се хармонизират между отделните страни и не могат да бъдат хармонизирани.

В социалната сфера възникват съвсем нови изисквания относно принципите и практиката на справедливото разпределение - и то по отношение на три аспекта: поради факта, че идеята за устойчиво развитие произтича от политическата дискусия за развитието, на първо място е засегнато разпределението на шансовете за развитие в рамките на проблематиката Север-Юг. На второ място става дума за вътрешно-обществената социална поносимост на една екологична модернизация, която ще доведе със себе си не само нови шансове, но и много нови затруднения. По какъв начин може донякъде справедливо да бъдат разпределени възможностите за живот, работа и потребление?

Двете посочени до момента проблемни сфери се разширяват на трето място от това, което се нарича "интергенеративна справедливост на разпределение". Интересите на бъдещи поколения трябва да бъдат имани предвид при състоящото се днес разпределение на шансовете, това означава, че нашето общество трябва да се ориентира спрямо факта, че нашето настояще е неотменното минало на бъдещето, чиито шансове се определят днес.

Най-решаващият въпрос се отнася до готовността на обществото, на икономиката и на всеки един човек, да възприемат в поведението си тези огромни изисквания относно начина на производство, консумация и в крайна сметка начина на живот. Това означава, че огромните изисквания за промяна намират своя израз в политическата сфера:

Още формулирането на целите за едно устойчиво развитие е заплаха за съществуващата политическа система, която е програмирана спрямо краткосрочния изборен успех и е ориентирана към бързото подобрение на жизнения стандарт поради стремежа й за спечелване и запазване на властта. Едва при осъществяването на такива цели проличава огромната необходимост от промяна в политиката, защото новата ориентираност спрямо ценностите и съответните начини на живот не могат да бъдат решени по политически начин, нито пък да бъдат постановени административно, те могат да бъдат приложени само по комуникативен път. В дискусията относно осъществяването на идеята "устойчиво развитие" цари единство по отношение на това, че подобреното участие на гражданите е ...необходима предпоставка за успеха на тази идея. (...)

Това означава, че както формулирането на целта, така и задължителното й осъществяване се нуждаят от една напълно нова "култура на диалога". Тя предполага готовността на носещите отговорността в политиката и обществото, да се работи съвместно при дефинирането на целите, както и стъпките при тяхното осъществяване в един отворен процес с ангажирани отделни участници, групи и съюзи. (...)

Политиката на устойчивото развитие изисква от всеки един човек да приеме отговорността, надхвърляща ежедневните му проблеми и самия него, което може да се случи единствено тогава, когато той е в състояние да проумее, че собствените интереси са неотменна част от интересите на обществото. По този начин идеята за устойчиво развитие е двигател за един качествен скок в участието на гражданите и в крайна сметка в модернизирането на демокрацията.

Вече не става дума само за участието в политически или административно инициирани акции, решения или мерки, а за осъзнато и отговорно участие в "консултирането относно общите дела" (Аристотел), в съзидателната задача на политиката.

Това означава, че обществените актьори трябва да поемат една особена отговорност за политическото прилагане на политика на устойчиво развитие, което от своя страна води със себе си структурни, институционални и финансови последствия."

[от: Хорст Цилесен, От политиката за околната среда към политиката за устойчивостта. Концепцията на устойчивото развитие като начало на модернизация; в: Политика и съвремие 50/1998,стр. 3-5 и 8]

Устойчивото развитие е едновременно просто и сложно нещо. От една страна интуитивно разбираме, за какво става дума: "Човек не може да заколи кравата, от която отново утре ще очаква мляко," казва народната поговорка. От друга страна обаче ни е трудно да си представим едно наистина устойчиво развиващо се общество. Практически всичко трябва да се промени, не на последно място и ние самите.

"До голяма степен всичко зависи от това, дали понятието ще разкрие същността си, дали идеята ще се разгърне, дали тя ще се разглежда в целия й спектър и пълния й потенциал. Устойчивото развитие е много повече от технократски чертожен проект за интелигентно развитие на ресурсния мениджмънт, повече от понятие, свързвано с наименования като Римския клуб, Световната банка или ООН. Идеята придобива сила когато се възприема като един нов цивилизационен проект, като един нов проект, който е вкоренен в традициите ни и човешката ни психика. Традиция и обновление не трябва да бъдат противоречия. Един общ запас от ценности, идеи и мечти, това е определящият културен ресурс."

[от: Улрих Гробер, Идеята за устойчивостта като цивилизационен проект; в: Политика и съвремие 24/2001, стр. 3, Online-версия]

 

Най-често употребяваната дефиниция за "устойчивото развитие" произхожда от Lester Brown, основателят на Worldwatch Institute. Тя е употребена в доклада "Our Common Future" на комисията "Brundtland":

"Устойчивото развитие е развитието, което задоволява нуждите на настоящето без да застрашава възможностите на бъдещите поколения да задоволяват своите нужди."

[World Commission on Environment and Development (WCED), Our Common Future, Oxford 1987, p. 43]

 

Това определение за "устойчиво развитие" е общоприето, но то не ни говори много. По тази причина известният учен Фритьов Капра предлага следното пояснение:

"Ключът към функциониращото определение на екологично устойчиво развитие е убеждението, че устойчивите човешки общности не трябва да бъдат откривани наново, а могат да бъдат създадени по примера на еко-системите в природата, които представляват устойчиви общности от растения, животни и микроорганизми.

Както вече видяхме, най-значимото качество на земята е свойството й да запазва живота. Ето защо общество, което се развива по устойчив начин е така създадено, че начинът му на живот, както и неговите междучовешки, икономически и физически структури и технологии, не пречат на присъщата на природата способност, да съхранява живота.

Устойчивите общества развиват своите модели на живот в продължение на времето в постоянен контакт с други човешки и нечовешки жизнени  системи. По този начин устойчиво развитие не означава, че нещата не се променят. Това не е статично състояние, а динамичен процес на взаимозависимост."

[от: Фритьов Капра, Скрити взаимовръзки. Да мислим и действаме в мрежа - в икономиката, политиката, науката и обществото, Берн 2002, стр. 298]

 

"Дебатът около устойчивото, ориентирано спрямо бъдещето развитие има за цел постигането на обществен консенсус относно новите цели на развитието извън западния модел на цивилизация, основаващ се на индустриалния растеж, самозабравянето по отношение на природата и технологичните фантазии за постижимото, в тази перспектива става дума за развитието на модерен, съобразен с бъдещето модел на развитие, основаващ се на регулативни идеи, като например демокрацията, свободата, справедливостта и др."

[от: Томас Йегер/Михаел Шварц, Социално-екологичният иновационен потенциал на едно устойчиво, съобразено с бъдещето развитие на фирмено и общинско ниво; в: Политика и съвремие 50/1998, Bonn, стр. 23]

 

"Образование за устойчиво развитие" - това не означава само разширяване на знанията за околната среда със социални и икономически аспекти ..., това би трябвало да бъде и мощен свързващ елемент между политическо образование, глобално учене, знания за околната среда или здравно възпитание."

[Вили Линдер, Високи изисквания; в: околна среда & образование 3/2004, стр. 3]


"Целта на ... декадата на ООН е ... да обедини в едно образование за устойчиво развитие многото инициативи, от политическото образование до разширяването на знанията относно околната среда, от глобалното учене до мирното възпитание."

[Йоханес Чапка; цитат от: Вестник на екологичната мрежа 3/2004 "Да живеем според принципите на устойчивото развитие и да се учим на това"; в: околна среда & образование 3/2004]





... към Курс 2: Какво трябва да правя за устойчивото развитие?

[Автор: Рагнар Мюлер]

[Начало на страница]

 

Теми Права на човека  I  Примери  I  Демокрация  I  Партии  I  Европа  I  Глобализация  I  Обединени Нации  I  Уст. развитие

Методи:    Политическа дидактика    I    Мирна педагогика    I    Методи

     

Тези Online-материали за политическо образование са разработени от agora-wissen, Сдружение за разпространение на знания чрез нови медии и политическо образование, Щутгарт. Моля, обръщайте се към нас при въпроси и забележки.