"Най-вече в богатите индустриални държави обикновено преобладават потребителски навици, които се характеризират с прекалена консумация и потребление на ресурсите, което не е разумно по отношение на бъдещето. Докато все пак в определени части на света се консумира абсолютно безразборно, от друга страна в по-бедни части на света населението често не е в състояние да задоволи основните си потребности. По тази причина промяната на модела на потребление и производство изисква една стратегия, която е съобразена най-вече с небалансираността на този модел (...).

Реализацията на нови и устойчиви стилове на потребление изисква по тази причина на първо място сериозна работа по отношение на информираността, просвещението и консултацията ... Производството и транспорта на продуктите трябва да бъдат прозрачни за потребителя, цените трябва да казват 'екологичната истина' и трябва да се посочват съобразените с природата алтернативи.

Как да се осъществи устойчиво потребление?

Едва на второ място се поставя въпросът, с какви конкретни мерки може да се осъществи конкретно устойчивото потребление. На следните промени ... се отрежда особено важна роля:

[от: Федерално министерство по околната среда, опазването на природата и сигурността на реакторите (Изд.), Локална Agenda 21 и устойчиво развитие в германските общини. 10 години след Рио: Равносметка и перспективи, Берлин 2002, стр. 127-129]

Стратегия на ефективност и достатъчност

За да се предизвика промяната в посока устойчиво развитие общество, са необходими водещи идеи, като горепосочените от Wuppertal Institut. За да се осъществят тези идеи са необходими много смелост и творческа сила. В тази връзка се обсъждат две стратегии, които се допълват взаимно, както показва предложения цитат от Улрих Гробер:

"Стратегията на ефективността има за цел драстичното намаляване на ползването на природни ресурси чрез промяна на посоката на техническия напредък. В центъра на нещата е поставено повишаването на продуктивността на ресурсите относно фактор 4, в дългосрочен план относно фактор 19. Намаляването на ползването на природни ресурси с една десета е естествено огромно предизвикателство за всички предприемчиви и творчески хора, които работят в тази сфера. Това означава 'една нова технологична революция с подобно измерение като индустриалната революция (Ернст Улрих фон Вайцзекер). Въпреки това този смел проект е сравнително малко оспорван и в много области междувременно е постигнат консенсус.

Стратегията за ефективността представлява едно ниво на прехода към устойчиво развитие. Тя трябва да бъде допълнена и осъществена чрез измерението, което авторите от Института във Вупертал наричат Suffizienz-Strategie (стратегия на достатъчност). Тук на първо място става дума за ... потребности и начин на живот, за едно ново дефиниране на качеството на живота. Ключът се съдържа в концепцията за 'новите модели на благоденствие'.

'На половина, затова пък по-добре': Подходящо формулираната фраза на еко-предприемача от Мюнхен Карл Лудвиг Швайсфурт уцелва нещата в тяхната същност. Това, което той препоръчва за консумацията на хранителни стоки, може да се пренесе и върху други сфери на ежедневието. Задоволяващата се с необходимото, достатъчното цивилизация поставя въпроса за 'правилното мерило' и за баланса между материални и нематериални блага, между обезпеченост с блага, време и пространство.

Тя пита, от какво всъщност се нуждаем наистина. Тя определя и красотата като средство за консумация. Тя препоръчва концентрацията върху оптималното, или върху по-доброто, качеството, това, което остава, вместо върху максималното. (...) Тя пропагандира култура на самоконтрола и елегантността на простотата - и по този начин придава живот на стари идеи от философията за изкуството на живота (...).

На базата на идеята за устойчивото развитие възникна едно движение на търсенето, което бързо се разпространи, една 'екологично осъзната субкултура на световно ниво' (Волфганг Закс) с подобни дефиниции на проблемите, перспективи и опити за реформи. Това е движение, което обхваща граждански инициативи и предприятия, части от обществената администрация и научните структури, създало е огромен капитал от знания и компетентност в многобройни експериментални сфери, което е нужно за налагащите се промени."

[от: Улрих Гробер, Идеята за устойчивото развитие като цивилизационен проект; в: Политика и съвремие 24/2001, стр. 5, Online-версия]

[Автор: Рагнар Мюлер]

[Начало на страница]