Идеята за соларната епоха

"Концепцията започна да се дискутира през 90-те години. В центъра на вниманието стояха икономическите и политически рамкови условия за оцеляването на човечеството на фона на опасността от климатични катастрофи. По отношение на начина на живот, на културните, естетични, етически и духовни измерения на прехода продължава да не се обръща необходимото внимание. Само малки групи от хора, които не предизвикват достатъчно внимание, тематизират тези аспекти. Пресечната точка между тях беше намерена през времето от 1985 до 1999 година при така наречените "разговори от Толбах".

Този кръг разговори, проследен с интерес предимно в немскоезичното пространство и Италия, все по-сериозно изместваше фокуса от техническото обезпечаване на екологичната промяна върху културните измерения на устойчивото развитие. През 1992, в годината на срещата на световно равнище в Рио, инициаторът на "разговорите от Толбах", Ханс Глаубер от Южен Тирол, който се занимава с изкуство, социология и алпинизъм, формулира координатите на новия модел на благоденствие: 'по-бавно, по-малко, по-добре, по-красиво'. При цялата критика спрямо разрушителното развитие на цивилизацията, сериозно нараства атрактивността на принципа 'по-бързо, по-високо, по-нататък, повече'. Идеята за икономическия растеж, обещаващ сигурност и стабилност не се подценява. Същото се отнася и до  естетическата привлекателност на света на консумацията и обещанията му за щастие. В едно открито противопоставяне на двата модела новият модел трябва да повиши привлекателността си и да се докаже като 'просто по-добър'.

'Надеждата е соларната епоха, епохата на цялостната нова култура на устойчивото развитие.' Епоха на ядрените открития и твърдите горива е само кратък епизод в историята на човечеството. Тя обхваща периода от началото на индустриализацията най-късно до изчерпването на ресурсите. Преди това човечеството е живеело само от слънцето. След това то също ще живее от слънцето. Все пак втората соларна епоха позволява живот на едно много по-високо цивилизационно ниво. Благодарение на нови технологии, преди всичко на възможността чрез слънцето да се произвежда енергия, ще бъде възможно много по-доброто и по-гъвкаво ползване на енергията на слънцето.

Това ще бъде една децентрализирана, демократична и справедлива цивилизация. Защото за разлика от газта, другите твърди и ядрени горива, собствеността върху които се концентрира в ръцете на малка група хора, слънцето е за всички. Ние не притежаваме слънцето. Просто имаме достъп до него. Енергийният източник слънце притежава и предимството, че е на разположение в изобилие най-вече там, където днес цари бедност. Утопията на едно справедливо развитие се превръща в реална възможност.

Новият цивилизационен модел залага на нов баланс между материални и нематериални блага, на цялостно качество на живота вместо на едностранчиво благоденствие. 'Икономиката на добрия живот се състои от една природосъобразна комбинация между умерена консумация и нематериални блага' (Тези от Толбах 1997). Соларната епоха създава възможността за една много по-облекчена по отношение на ресурсите цивилизация. Тя се основава на новия начин на консумация и производство. Тя осъзнава необходимостта от поставянето на граници. Тя превръща заниманието с количествените ограничения в концепция и търси потенциала за динамичен постоянен растеж в друга сфера на нематериалните блага и ценности. 'Функцията на материалните блага се състои по същество в това, да ни улесни в процеса на сдобиването ни с нематериални блага.' (Герхард Шерхорн, Разговори от Толбах 1997). Самото ограничаване се превръща в ресурс. Принципът е, да се извлече максималното в рамките на тези ограничения. Развива се естетика на разумната мярка.

'И красотата е средство за живот' (Тези от Толбах 1998). Тя е основна потребност. Без нея животът не е пълен. Опитът на накърнената красота, например на омърсени ландшафти и тъжната картина, породена от урбанизацията, обратната страна на индустриалната масова продукция, всичко това поражда ангажимента за една култура на устойчивото развитие. Тя се изразява във внимателното ползване на ресурсите. Тя поставя акцента върху местната самобитност и традиции, както и върху културното и естествено многообразие. Ползването на екологични хранителни продукти, разумното отношение към природата, чара на добрия дизайн и добрата архитектура, всичко това представлява радостта от живота (...).

Една европейска мечта?

Въпреки провежданите допитвания, които показват наличието на силно положително отношение към слънчевата енергия, въпреки някои успехи в опита да се намерят устойчиви решения и да им се намери 'мястото в живота' - не може да става дума за голяма мобилизация в прехода към една епоха на слънчевата енергия. В действителност цари една своеобразна, неблагоприятна и парадоксална ситуация: в момента, където навсякъде започва да става ясно, че сме живеели над възможностите си и в бъдеще ще трябва да се справяме с по-малко, концепцията за устойчивото развитие сякаш загубва своята убедителност. В същото време по същество това е една стратегия на съзнателната редукция. Именно поради това тя би могла да притежава потенциала да открие нови пътища в актуалните кризисни ситуации. Въпреки това преобладава мнението, че устойчиво развитие може да се създаде едва чрез 'устойчив' икономически растеж. Вместо смелостта да се заложи на по-малкото, политиката и обществото продължават страхливо да залагат на едно илюзорно "повече" по отношение на растежа.

Смело е, в тази ситуация в центъра на 'Европейската мечта' да се поставя устойчивото развитие. Именно този изненадващ опит предприема американският автор Джереми Рифкин. Първоначално той диагностицира 'бавната смърт на американската мечта' и 'универсионализирането на европейската мечта'. В какво се състоят различията? 'Европейската мечта поставя обществените връзки над индивидуалната автономност, културното многообразие над асимилацията, качеството на живот над натрупването на богатство, устойчивото развитие над безграничния материален растеж' (стр. 9). През 21 век според Рифкин, избледнява атрактивността на един модел, който залагаше предимно на индивидуалните свободи, които освен това в първостепенно значение се разбират като право на неограничен достъп до ресурси и неограничена акумулация на индивидуални богатства. На тази американска мечта той противопоставя новата европейска мечта, чиито характерни черти са 'качеството на живота, взаимното уважение между културите, устойчива връзка с природата и мир с другите хора около нас'.

С отказа на традиционната политика с цел придобиване на повече власт и господството на икономическите интереси, с решително приемане на принципа на грижата за утре и чрез културата на емпатията, европейците извлякоха поуките от катастрофите на тяхната история и екологичните последици от начина им на производство. Като 'тиха суперсила' те могат спокойно да погледнат към бъдещето в глобализирания свят на 21 век. 'Европейската мечта е сребърен лъч на хоризонта на един угрижен свят. Той ни привлича към новото време на цялостността, разнообразието, качеството на живот, разгръщането на възможностите, устойчивото развитие, универсалните права на човека и правата на природата и мира на земята. Ние, американците', приключва Рифкин, 'винаги сме казвали, че си струва да умреш за американската мечта. За европейската мечта си струва да живееш' (стр. 411)."

[от: Улрих Гробер, Да преосмислим хубавия живот. Културни ресурси за една соларна епоха; в: Политика и съвремие 37/2004, стр. 26-27 и стр. 30, Online-версия]

[При цитираната книга става дума за:
Джереми Рифкин, Европейската мечта. Визията за една тиха супер-сила, Франкфурт/Майн - Ню Йорк 2004]

[Автор: Рагнар Мюлер]

[Начало на страница]