Все повече All-inclusive-пътувания

Освен самолетните пътувания, които са често по няколко в комбинация, към проблемните тенденции в туристическия бранш спадат преди всичко пътуванията от типа All-inclusive. Техният пазарен дял силно нараства, защото те гарантират големи печалби за туристическите фирми, но те водят редица проблеми със себе си, както смята Норберт Зуханек:

"Почти всички туристически концерни залагат все повече на откъснати туристически гета, в които почиващите могат да ядат и пият толкова, колкото искат (...). Единствено кратките екскурзии с климатизирани пътнически автобуси или краткото посещение на някой публичен дом се състоят извън ваканционните селища. Местните хора продължават да са изцяло откъснати от печалбите от туризма, като често дори хранителните продукти се внасят от индустриалните държави. Местното население е необходимо единствено като необходим декор и като доставчик на евтини проституиращи."

[от: Норберт Зуханек, Тъмните страни на глобализирания туризъм. Към екологичните, икономически и социални рискове на международния туризъм; в: Политика и съвремие 47/2001, стр. 33, Online-версия]

Все повече круизни пътувания

"Практикуваният и в пътуванията "All-inclusive" принцип на възможно най-голямата печалба за туристическите фирми, достига своя връх при круизните пътувания. За крайбрежията и красивите острови на 'Третия свят' обикновено остават само 'подхвърлената милостиня' и изхвърляните в морето отпадъци от корабите-мечта.

Транспорт, нощувки и хранене образуват разходите на всеки един турист. При круизните пътувания тази част фактически на 100 процента попада в джобовете на международните туристически фирми. Техните кораби обикновено спират рано сутрин на пристанищата и през нощта отново отпътуват (...).

Икономиката на островите-мечта и крайбрежните региони на Карибския басейн, Средиземноморието, Индийския океан или екваториалната и южна част на Тихия океан може да се възползва единствено от предлаганите кратки екскурзии, бързо хранене, сувенири и проституция. Но круизните линии не позволяват на развиващите се страни да получат дори и тези трошици. Отдавна почиващите могат да открият типични сувенири от посещаваните страни съвсем удобно на борда на кораба (...).

Някои важни източници на приходи за посещаваните страни и острови са входните такси, пристанищния данък за круизните туристи или "данък на глава турист". За радост на круизната индустрия обаче, страните-приемнички не бяха в състояние до момента да определят единни правила. Круизните фирми съответно могат да реагират в техен интерес: островите, които не изискват такса биват предпочитани (...).

Някои круизни фирми междувременно вече не се нуждаят от това, да посещават острови на други страни. Те ползват собствените на фирмата или наетите 'острови-мечта'. Така намиращият се до Бахамските острови частен остров ... Salt Cay се радва на голямо предпочитание от фирмите за корабни пътувания. Три круизни линии си поделят острова и пътуват до него в различни дни от седмицата, като съответно наричат острова с различни имена: Dolphin Cruise Lines го нарича 'Dolphin Cove' или 'Blue Lagoon', Majesty Cruise Lines го е нарекла 'Royale Isle', докато Premier Cruise Lines се задоволява с името 'Salt Cay'."

[от: Норберт Зуханек, Тъмните страни на глобализирания туризъм. Към екологичните, икономически и социални рискове на международния туризъм; в: Политика и съвремие 47/2001, стр. 34, Online-версия]

Устойчив туризъм?

Примерите показват, че растящият туристически бранш се развива във всякаква друга, но не и в посоката на устойчивост. Не споменахме особено проблематични форми на туризъм като голф- и секс-туризма. Норберт Зуханек обобщава:

"Може ли природният или еко-туризъм да бъде алтернатива на актуалния, руиниращ природата и социално съмнителен туризъм? Простият отговор гласи: 'Не, при настоящите структури и съотношение на властта това не е възможно.' Еко-туризмът се разглежда в момента в концерните като възможност за допълнителен бизнес (...). А всъщност истинският, контролиран от местните хора еко-туризъм и Fair-Trade-туризма е действителният шанс за защита на биоразнообразието'. Но това е възможно само в случай, че той замести съществуващите туристически форми, а не както до сега само ги допълва."

[от: Норберт Зуханек, Тъмните страни на глобализирания туризъм. Към екологичните, икономически и социални рискове на международния туризъм; в: Политика и съвремие 47/2001, стр. 36-37, Online-версия]

[Автор: Рагнар Мюлер]

[Начало на страница]