Какво предприема политиката, за да се намалят емисиите на парниковите газове?


Глобално ниво


 Конвенцията по изменение на климата  е подписана през 1992 година на среща на върха на Организацията на Обединените Нации от 154 държави. Тя определя задълженията на индустриалните държави да намалят емисиите на парниковите газове. Освен това се взе решение редовно да се провеждат конференции с участие на договорните държави по проблемите на изменението на климата. Конвенцията за климата влезе в сила през 1994 година и междувременно е ратифицирана от почти всички страни в света.

Internet: Уеб-страница на Конвенцията: http://unfccc.int, Tекстът на Конвенцията на множество езици: http://unfccc.int/essential_background/convention/background/items/2853.php


Протоколът от Киото  е приет от договорните държави през 1997 година на третата конференция по проблемите на климата в Киото. В него индустриалните държави се задължават да намалят общите си емисии на 6 от основните парникови газове за периода от 2008 до 2012 с най-малко 5% под нивото от 1990 година. Съществува и система за осъществяване на контрол по отношение на изпълнението на тези задължения. Освен това се взе решение да се създадат фондове, които да подпомагат развиващите се страни в мерките, които те прилагат в защита на климата. Въпреки, че САЩ и Австралия се оттеглиха от този протокол, той успя да влезе в сила след ратифицирането му от страна на Русия на 16.02.2005 година. 141 държави междувременно са ратифицирали протокола от Киото.

Интернет: Към Протокола от Киото: http://unfccc.int/kyoto_mechanisms/items/1673.php, Текста на протокола в много езикови версии: http://unfccc.int/essential_background/kyoto_protocol/background/items/1351.php


[Хронологичен преглед на основните събития в световната политика по въпросите на околната среда ще намерите на допълнителна страница]


Национално ниво

На национално и регионално ниво политиката оказва влияние върху действията на индустрията и частните домакинства, като създава  стимули за природосъобразно отношение, например чрез

Европейско ниво

Прилагането на такива политически инструменти за проблемите на климата е възможно и извън държавните граници, както например показва въвеждането на  търговия с емисии в Европейския съюз през 2005 година. Тази мярка използва механизмите на пазарното стопанство за защита на климата и е много оспорвана. Основните принципи изглеждат по следния начин:

Производства, ползващи съоръжения с особено висока степен на производство на CO2 в съответния бранш трябва да притежават емисионни права за употребяваното от тях количество CO2. Тези, които произвеждат по-малко емисии, отколкото правата, които притежават, могат да ги продават. По този начин чрез броя отдадените емисионни права се ограничават емисиите на CO2. В същото време намаляването на производството на CO2 носи за отделните предприятия финансови предимства чрез продажбата на останалите емисионни права (стимулиране на действия, съобразени с климата).

[Автор: Дипломиран биолог Мариета Енс, редакция: Рагнар Мюлер]

[Начало на страница]