Парниковите газове

 CO₂ Въглероден двуокис

CO2 е най-важният газ, който предизвиква допълнителния парников ефект (около 50% дял в антропогенния парников ефект). Според доклад на IPCC от 1750 до 2001 се е стигнало до повишаване на концентрацията на CO2 в атмосферата с около 31%. Около 75% от антропогенните CO2-емисии в атмосферата през последните 20 години са в следствие на изгарянето на твърди горива.



 Образуване

 Разграждане

Океани и растения (преди всичко големи горски масиви) отнемат от атмосферата CO2 (CO2-понижаване)

 CH₄ Метан

От 1750 концентрацията на метан в атмосферата се е покачила на около 151% и тази тенденция продължава (доклад на IPCC от 2001). Молекулите на метана имат голяма способност за абсорбиране на топлина, това означава, че и малки концентрации имат голямо въздействие по отношение на парниковия ефект.

 Образуване

Метанът се образува от бактериалното разграждане на органичен материал при анаеробни условия (при кислородни съединения). Естествени източници:

 Антропогенни източници:

 N₂O  Диазотен оксид, "Райски газ"

Диазотният оксид има 300 пъти по-голям ефект в способността си да образува парников ефект от CO2.

 Образуване

Диазотният окис възниква предимно чрез микробиалната трансформация на съдържащият се в почвата азот. Ускореното под влиянието на човека образуване на N2O се предивзиква от повишеното навлизане на азот в почвата преди всичко чрез селското стопанство, индустрията и транспорта.

 Разграждане

Чрез фотохимични реакции в стратосферата.

 H₂O  Водни пари

С дял от около 3% водните пари не спадат към атмосферните остатъчни газове. Чрез своята висока концентрация те играят важна роля при естествения парников ефект, въпреки, че водните молекули абсорбират само определена сфера вълни на излъчваната от земята топлина. Водните пари остават за относително кратко време в атмосферата и падат чрез дъждовете отново на земята.

 FCKW  Флуорно-хлорни въглеводороди, напълно халогенирани KW

При FCKW става дума за чисто синтетични вещества (не се срещат в природата). Те въздействат не само като парникови газове, но са и преди всичко причината за разрушаването на озоновия слой в стратосферата, нашата защита от ултра-виолетовите лъчи. На основата на мерките след приемането на Протокола от Монреал (виж Хронология) за щастие тяхната концентрация почти не се е повишила след 1996, или дори леко намалява.

 FCKW-източници

 Разграждане

Само чрез фотолиза в стратосферата, при която образуваните хлорни атоми въздействат върху разграждането на озона.

 H-FCKW  Халогенирани Флуорни-хлорни-въглеводороди
 HFC  Хидрофлуорни въглеводороди
 FKW  Флуорни въглеводороди
 PFC  Перфлуорни въглеводороди

Те се използват в по-голямата си част като заместители на FCKW, защото не разрушават озоновия слой. Въпреки това те въздействат като парникови газове. По настоящем тяхната концентрация в атмосферата частично все още нараства.

 SF₆ Серен хексафлуорид

В случая става дума за един много реактивен газ, който се използва предимно в съоръжения с голямо напрежение на тежката индустрия и като пълнеж в производството на автомобилни гуми и шумоизолиращи прозорци. Един тон SF6 натоварва атмосферата в размер, който съответства на около 23 900 тона CO2.

 O₃ Озон

Озонът, който се образува в долната тропосфера (близо до почвата), е с парниково въздействие и освен това в големи концентрации е токсичен. Той възниква от една страна по естествен път, но в тропосферата се образува чрез фотохимични реакции от емисии от транспорта.

 Забележка:

Над индустриални райони с голяма гъстота на емисиите на азотни оксиди NOX, въглероден монооксид CO и летливи органични съединения при интензивно слънчелъчение (лятно време с високо атмосферно налягане), все по-често се стига до относително високо озоново насищане (летен смог).

Озонов слой: Близкия до почвата озон, който подсилва парниковия ефект и е вреден за здравето на хората под формата си на летен смог, не трябва да се бърка с озона, който се среща в стратосферата и играе решаваща роля за живота на земята. Като озонов слой той образува защитна стена срещу ултравиолетовите лъчи на слънчевата светлина.

[Автор: Дипломиран биолог Мариета Енс, редакция: Рагнар Мюлер]

[Начало на страница]