Хронология
Нагоре Парникови газове Защита на климата Климат-политика Хронология Гълфстрийм

 


 

Уст. развитие

Основни събития в международната политика по опазването на околната среда

1968

Публикуват се направени от мисията Аполо-8 снимки на земята като "синьо топче за игра" във Вселената.

 

Общото събрание на Обединените Нации се занимава за първи път с глобалната проблематика на околната среда.

1970

С Clean Air Act в САЩ се приема първият обширен закон за опазване на въздуха (през 1972 следва Clean Water Act).

1971

Излиза "Границите на растежа" на Денис и Донела Мидоус, предизвиква се оживен дебат. Този доклад е по поръчка на основания през 1970 Римски клуб, чиято цел е разглеждането на глобални въпроси. В изследването са разгледани 5 свързани помежду си променливи величини: брой на населението, индустриална продукция, хранителни продукти, запаси на суровини и замърсяване на околната среда. Диагностицира се катастрофално намаляване на суровините и замърсеност на околната среда. Освен това се прави заключението, че едно наваксващо развитие на развиващите се страни на нивото на индустриалните държави ще натовари екологичната издръжливост на земята.

1972

По инициатива на САЩ и скандинавските страни в Стокхолм се провежда Конференция за околната среда на човека (ECO I). Тя препоръчва създаването на програма за околната среда на ООН, която е създадена на 15 декември от Общото събрание на Организацията на Обединените Нации: United Nations Environment Programme (UNEP).
Държавите от "Групата 77", обединение на развиващите се страни в Общото събрание на ООН също (както и страните от "източния блок") не участват в конференцията ECO I, защото интерпретират политическите изисквания по отношение на околната среда като "нео-колониален" стил: Първо Северът забогатява в следствие на бурен растеж за сметка на Юга и постига висок жизнен стандарт, а след това индустриалните държави обявяват "граници на растежа" и възпрепятстват Юга в неговото наваксващо развитие. В този случай става ясно, че конфликтът Север - Юг още от самото начало играе решаваща роля в международната политика по опазването на околната среда.

1973

1-ва нефтена криза.

1977

Конференция на Организацията на Обединените Нации относно дизертификацията (образуването на пустини).

1978

Нефтена катастрофа в Бретан (Франция), предизвикана от потъването на танкера Amoco Cadiz.
Други големи катастрофи с танкери:
1989 Bahia Paraiso (нос Хорн, Антарктида) - 1000 тона нефт
1989 Exxon Valdez (Аляска) - 41.000 тона нефт
1992 Katina P (Мозамбик) - 66.000 тона нефт
1992 Aegean Sea (Испания) - 81.000 тона нефт
1993 Braer (Шетландски острови) - 98.000 тона нефт
1994 Cosma A (южно от Хонконг) - 23.000 тона нефт
1996 Sea Empress (Уелс) - 70.000 тона нефт
1997 Nachodka (Япония) - 20.000 тона нефт
1999 Erika (Бретан) - 26.000 тона нефт
2001 Jessica (Сан Кристобъл)
2002 Prestige (Испания)
2003 MT Tasman Spriti (Пакистан)

1979

Първа световна конференция за климата в Женева: Приема се световната програма за климата (WCP). Тя се състои от множество подпрограми:
World Climate Impact Programme (WCIP)
World Climate Research Programme (WCRP)
World Climate Data Programme (WCDP)
World Climate Applications Programme (WCAP)
По този начин се обосновава една международно координирана политика по въпросите на климата.

1980

Публикува се доклада "Global 2000". В този доклад на тогавашния президент Джими Картър се изследва екологичната издържливост на земята и глобалната взаимозависимост на важни величини, определящи екологичното състояние.

1982

Общото събрание на ОН приема Световна харта за природата.

1983

Световната комисия за околната среда и развитието (WCED) започва да функционира под председателството на норвежкия министър-президент Gro H. Brundtland. Тя трябва да изработи анализ на положението на околната среда и да контролира ефективността на UNEP.

1985

Открива се озоновата дупка над Антарктида.

 

Виенска Конвенция: взема се решение за прилагането на мерки за редукция на производството и потреблението на "убиеца на озона" FCKW с цел защита на озоновия слой.

1986

Катастрофата с реакторите в Чернобил.

1987

Докладът-Brundtland (доклад на WCED) е публикуван под заглавието "Our Common Future". Той съдържа използваната и днес дефиниция за sustainable development (устойчиво развитие), която характеризира оттогава водещата идея на международната политика по отношение на околната среда: "Устойчивото развитие е развитието, което задоволява нуждите на настоящето без да застрашава възможностите на бъдещите поколения да задоволяват своите нужди." В следствие на доклада Общото събрание на ООН взема решение за провеждането на конференция за околната среда и развитието (UNED) (виж 1992, Конференция от Рио).
Комисията отбелязва в своя доклад, че средствата, отпускани за екологични цели в развиващите се страни не са достатъчни, за да се решат съществуващите проблеми. Необходима е промяна на разрушителния стил на живот на индустриалните държави на Севера, например чрез намаляване на потреблението на глава от населението на енергия, вода, минерали и ландшафт. Отпусканите помощи не трябва да продължават да се използват за закриването на източници на суровини. По цял свят е необходимо разпространението на невредни за природата технологии, като модерни комбинации от въглища и газ, пречиствателни съоръжения и техника за преработка на отпадъците.

Освен това Комисията отбеляза, че от средата на 80-те години въпреки помощните средства за развиващите се страни има нето-капитален трансфер от около 40 милиарда US-долара, като тези средства идват преди от дейности, които вредят на околната среда. Ясно се подчертава и връзката между защита на околната среда и развитието.

 

Приемане на  Протокола от Монреал  за вещества, които водят до разрушаването на озоновия слой. Конкретизират се решенията на Виенската конвенция, като се установяват количествени задължения за образуването на FCKW и халони. На последвалите конференции (1989 Хелзинки, 1990 Лондон, 1992 Копенхаген, 1995 Виена, 1997 Монреал, 1999 Пекин) решенията са постепенно радикализирани. Този озонов режим се приема за примерен модел за успешна международна политика по въпросите на околната среда. Трябва обаче да се добави и забележката, че при проблема със защитата на озоновия слой става дума за един относително лек за третиране проблем в сравнение с проблема с изменението на климата. Малко вещества са категорично идентифицирани като причинители. В по-голямата си част тези вещества са относително лесно възстановими.

1988

UNEP и WMO (World Meteorological Organization) създават Intergovernmental Panel on Climate Change (IPCC).
Работещите в тази комисия експерти се занимават с въпроси на изследването на опазването на околната среда, преди всичко със събирането и оценяването на научни познания относно изменението на климата и неговите последици, както и с изработването на политически стратегии.

 

В Торонто се състои конференция по климата. Тя представлява началото на редица други конференции в Хага, Хамбург и Лондон (1989).
Най-важният резултат от конференцията е отправения призив за редукция на емисиите на въглероден диоксид с 20% до 2005 година и за ратифицирането на Протокола от Монреал за озоновия слой.

1989

 Първата договорна конференция  по Протокола от Монреал, проведена в  Хелзинки .

1990

 Втората договорна конференция  по Протокола от Монреал, проведена в  Лондон.

 

Втора световна конференция за климата в Женева.
Вече съществува цялостен научен компромис относно това, че промяната на климата се причинява от различни парникови газове. Подчертава се необходимостта от намаляването на въглеродния диоксид, диазотните оксиди, метана и хидрофлуорните въглеводороди (FCKWs). Искането на IPCC да се намалят емисиите на тези парникови газове до 60% обаче не среща голяма подкрепа.

 

Общото събрание на ООН създава Intergovernmental Negotiating Committee for a Framework Convention on Climate Change (INC).
Тази комисия има задачата до конференцията в Рио през 1992 година да изработи глобална конвенция за опазване на климата.

1991

Настъпва най-страшната нефтена катастрофа в историята, когато по време на войната в залива от товарни станции и разбити танкери изтичат около 570 милиона литра суров нефт.

1992

Kонференция по околната среда и развитието в Рио де Жанейро (United Nations Conference on Environment and Development - UNED, "Earth Summit")
160 държави подписват  Рамковата конвенция по климата на Обединените Нации с цел да се намалят емисиите на парникови газове до 2000 година до нивото от 1990 година (Текст на Конвенцията; Конвенцията влиза в сила през 1994, след като е ратифицирана от 50 държави; следват конференции през 1995 в Берлин, 1996 в Женева, 1997 в Киото, 1998 в Буенос Айрес, 1999 в Бон, 2000 в Хага, 2001 в Бон и Макареш, 2002 в Ню Делхи и 2003 в Милано; 10 години след Рио в Йоханесбург се провежда световна среща на високо равнище за устойчиво развитие).
с Декларацията от Рио за първи път се представя цялостен документ, деклариращ устойчивостта като цел и поставяш искания спрямо държавите за национални стратегии за устойчивост (текст на декларацията).
Освен рамковата конвенция за климата се приемат две други конвенции относно околната среда и развитието, или тази за Биоразнообразието и за борба с Дезертификацията (разпространяването на пустините).
Освен това се определят водещите линии по отношение на защитата на горите.
Основно е приемането на програмата Agenda 21, цялостна програма на действие за устойчиво развитие през 21 век (Текст на Agenda 21). В нея са разгледани почти всички аспекти, отнасящи се до развитието: борбата с бедността, равноправието между половете, зачитането на интересите на местните народи, участието на обществени групи в политическия процес, опазването на климата, резервите с питейна вода и др. Глава 28 е посветена на местното ниво: "Локална Agenda 21" (виж Курс 3).

 

 Договорна конференция  по Протокола в Монреал в  Копенхаген .

1993

Първа среща на Комисията на ООН за устойчиво развитие (CSD)

1995

 Първа договорна конференция  на рамковата конвенция по климата в  Берлин  с цел, в рамките на две години да се установят задължителни мерки за намаляване на емисиите на индустриалните страни.

 

 Договорна конференция  по Протокола в Монреал във  Виена .

1996

 Втора договорна конференция  на рамковата конвенция по климата във Виена .

1997

По време на  третата договорна конференция  по рамковата конвенция за климата в  Киото  се приема Протокола от Киото (Текст на протокола).
Това е допълнителен протокол към рамковата конвенция за климата, който съдържа, и именно това е решаващата новост, задължения по намаляването на емисиите на следните парникови газове: въглероден двуокис (CO2, служи и като референтна стойност), метан (CH4), диазотен оксид ("Райски газ", N2O), халогенирани флуорни въглеводороди (H-FKW/HFCs), перфлуорни въглеводороди  (FKW/PFCs) и серен хексафлуорид (SF6).
Договорните държави се задължават да намалят емисиите си до 2012 година със средно 5,2 процента под нивото от 1990. Отделните страни имат различни ангажименти, които зависят предимно от тяхното икономическо развитие. За държавите от ЕС е предвидено намаляване на емисиите от 8 процента, Русия и Украйна се задължават да не преминават нивото от 1990, а за Китай, Индия и развиващите се страни не са предвидени никакви ограничения.
Протоколът влиза в сила на 16 февруари, 2005 година, след като споразумението е ратифицирано от 55 държави, на които се пада повече от 55% от емисиите на въглероден диоксид през 1990. Някои държави като САЩ, Австралия, Хърватската Република и Кралство Монако не са ратифицирали протокола. Много от страните членки на OPEC от друга страна са ратифицирали протокола с определени забележки. Дали целите могат да бъдат постигнати е под въпрос, защото много от страните, присъединили се към Протокола са увеличили емисиите си на въглероден двуокис от 1990 година насам.

 

 Договорна конференция  към Протокола от Монреал в  Монреал .

1998

 Четвъртата договорна конференция  на рамковата конвенция за климата в  Буенос Айрес  взема решение за разработването на детайлирана система от правила за прилагането на Протокола от Киото.

 

"Наводненията на столетието" в Китай и Бангладеш, урагана Мич: Общо 54 страни са засегнати от наводнения през тази година, 45 страни от суши. През 1998 година се стига до най-високата средна годишна температура, измервана някога. Общо през 90-те години се увеличава броя на природните катастрофи.

1999

 Договорна конференция  по Протокола от Монреал в  Пекин .

 

 Петата договорна конференция  на рамковата конвенция за климата в  Бон  конкретизира системата от правила за прилагане на Протокола от Киото.

2000

По време на  шестата договорна конференция  на рамковата конвенция за климата в  Хага  не се постига единство по отношение на изпълнението на решенията, предвидени в Протокола от Киото.

2001

Допълнителна конференция  на договорните държави на рамковата конвенция за климата в  Бон  след като САЩ се оттеглят.

 

 Седмата конференция на договорните държави  на рамковата конвенция за климата в  Маракеш  приема цялостно споразумение за прилагането на досегашните решения.
За постигането на целите на отделните страни трябва да се приложат мерки, които намаляват емисиите на въглероден двуокис, например в горското и селското стопанство. Също така е предвидено провеждането на залесителни проекти в развиващите се страни.

2002

По време на  осмата договорна конференция  в   Ню Делхи  между страните се пораждат конфликти, дължащи се на различните интереси.

 

Световна среща на върховно равнище, посветена на устойчивото развитие в Йоханесбург ("Рио+10", Internet)
Приемат се многобройни решения, например по темите питейна вода, помощ за развиващите се страни и Протокола от Киото. Решенията обаче не притежават правна сила и не се определят срокове във времето.

2003

Девета конференция на договорните държави  на рамковата конвенция за климата в Милано .

[Автор: Рагнар Мюлер]

[Начало на страница]

 

Теми Права на човека  I  Примери  I  Демокрация  I  Партии  I  Европа  I  Глобализация  I  Обединени Нации  I  Уст. развитие

Методи:    Политическа дидактика    I    Мирна педагогика    I    Методи

     

Тези Online-материали за политическо образование са разработени от agora-wissen, Сдружение за разпространение на знания чрез нови медии и политическо образование, Щутгарт. Моля, обръщайте се към нас при въпроси и забележки.