Курс 5
Нагоре Курс 2 Курс 3 Курс 4 Курс 5

 

Глобализация
Развитие
Справедливост


 

Уст. развитие

Курс 5: Какви проблеми възникват по пътя към устойчиво развитие?

В Курс 1 стана ясно, че устойчивото развитие е взискателна концепция, тъй като тя налага основни промени във всички сфери на живота - политическа, обществена и икономическа. В Курс 2 стана ясно, че всеки отделен човек може да даде своя принос в процеса на осъществяване на промените по пътя към устойчиво развитие. В Курс 3 беше представен най-успешният до момента модел за прилагането на концепцията за устойчивото развитие, програмата "Agenda 21", съответно локалната Agenda 21. Курс 4 разгледа един пример от най-спешните глобални проблеми, изменението на климата.

В последната част 5 са представени някои от проблемите по пътя към устойчивото развитие, така, както ги разгледахме в досегашните курсове, но в тяхната цялост и взаимообвързаност. Тези проблеми са с принципен характер. Не е достатъчно само това, по принцип да продължаваме да правим нещата както до сега, а при нужда да коригираме пътя, "поставяйки нови коловози". Работата е там, че в духа на горния израз, трябва да се сменят всички релси, цялостния график и всички локомотиви.

Изходното положение в случая не е особено блестящо: докато през 80-те години дискусията по проблемите на околната среда (катастрофите от Seveso, Bhopal, Tschernobyl, Basel) стояха на преден план в дневния ред на международната политика и през 1992 постигнаха своята кулминация по време на ключовата световна среща на високо равнище в Рио де Жанейро (виж Хронология), дебатът относно глобализацията придоби тежест едва от средата на 90-те години:

"Трябва да се направи равносметка, лишена от илюзии, защото дискурсът на устойчивото развитие беше заглушен много скоро след Рио от историите за успехите на глобализацията. Те и до днес владеят мисленето по цял свят в средите на предприемачите и правителствата (...).

Едва от скоро те попаднаха под ударите на разгневени критици. Идеята за социалната и глобална справедливост отново рухва. В същото време в обществото популярен и политически ефективен е ограниченият начин на мислене.

Бариери за природосъобразно поведение
 

bullet

Трудности при възприемането: Проблемите на околната среда не могат да се почувстват непосредствено Информация: Трудно можем да си представим връзките между отделните причини

bullet

Бариери на емоционално ниво: страхове, оправдания, отлагане

bullet

Трудности при посредничеството: липса на достъпна информация и снимков материал

bullet

Антропологични бариери: Екологичното цивилизоване противоречи на елементарни модели на поведение

bullet

Социо-културни бариери: Все още е трудно поставянето на едно ниво на природосъобразното поведение с другите общоприети ценности

bullet

Трудности поради прехвърляне на товара: екологично-социалната дилема ("Tragedy of the Commons")

bullet

Трудности на перспективата "време" - често отделният човек не може да изживее последствията от собственото си поведение.
 

[от: Хорст Нойман, Agenda 21. Аспекти на устойчивото развитие; в: Политика & образование 4/1999, стр. 21]

Проблемите се подсилиха след вълните на шок в следствие на терористичните атаки в САЩ и намериха израз в социално поведение, характеризиращо се със силна потребност от сигурност и владеене на ситуацията на всяка цена: Искам поне тук и сега, а може би и утре, нещата да останат такива, каквито са, дори и всичко наоколо да потъне в беднст и насилие. Но когато тропическите гори са изсечени, когато Гълфстрийм се обърне, вълните от бежанци станат неконтролируеми, тогава ще бъде твърде късно за схващането, че 'sustainable development' вероятно е по-добрият път към глобалната, и разбира се индивидуална, сигурност."

[от: Улрих Гробер, Конструктивното се нуждае от време. За бавното откриване на устойчивостта; в: Политика и съвремие 31-32/2002, стр. 6, Online-версия]

Пазарно стопанство и устойчиво развитие

Съществуват доводи в подкрепа на това, че устойчивото развитие и капитализма, поне в неговата съвременна форма, са несъвместими по отношение на целите и идеите си. В прочутия си световен бестселър "Изкуството да обичаш" от 1956 година, психоаналитикът и социален психолог Ерих Фром диагностицира следното:



[Ерих Фром, 1900-1980]

"Модерният капитализъм се нуждае от хора, мнозинството от които да функционират без проблеми, и които да искат да консумират все повече (...). Той се нуждае от хора, които са свободни и независими и смятат, че за тях не съществува авторитет, не съществуват принципи или съзнание - и въпреки това да се поддават на управление, да правят това, което се очаква от тях и да се интегрират без затруднения в машината на обществото (...). Какъв е резултатът от всичко това? Модерният човек се е отчуждил от самия себе си, от другите хора и от природата (...) Той преодолява ... своето несъзнателно отчаяние чрез рутината на удоволствието (...), освен това чрез задоволството, което изпитва от постоянното купуване на нови неща и това много скоро да ги заменя с други (...). Нашият характер е подготвен за това, да се извършва смяна и да се получават нови неща, да се пазарим за нещата и да ги консумираме. Всичко и всеки - духовни и материални неща - всичко това се превръща в обект на размяна и консумация."

[от: Ерих Фром, "Изкуството да обичаш", Мюнхен 2000, стр. 100-102]

По отношение на темата за устойчивото развитие този анализ е много актуален. Действително нашето икономическо мислене продължава да се основава на девиза "по-бързо, по-високо, по-нататък, повече", с надеждата, че проблемите ще се решат, когато налице е растеж. Обратната страна и новите модели на благосъстояние като "по-бавно, по-малко, по-добре, по-красиво" почти не намират отзвук (виж "Идеята за соларната епоха").

Промяна в съзнанието: От механистичната представа за света ...

Според известният физик и пионер на един комплексен възглед, Фритьов Капра, е необходима цялостна промяна на световните идеи и ценностните представи. Тази промяна вече е започнала, но все още не може да се наложи изцяло. В сферата на науката тя е предизвикана от революционните открития на физиката в началото на 20 век. В обществената сфера той вижда водещата роля на световните екологично и женско движения.

Основният проблем по пътя към устойчиво развитие се състои според Капра в това, че ние се придържаме към една остаряла идея за света, към една механистична представа за живота, която се базира върху физиката на Нютон. Тази отживяла парадигма той характеризира в забележителната си книга "The Turning Point" (1982) по следния начин:



[Fritjof Capra,
www.fritjofcapra.net]

"Представата за света, или тази парадигма, която вече полека започва да отстъпва назад, владееше културата ни в продължение на много столетия и през това време оказа значително въздействие върху целия свят. Тя съдържа многобройни идеи и ценностни представи: между които схващането, че вселената е една механична система, която се състои от материални основи; идеята за човешкото тяло като за една машина; идеята за живота в обществото като една постоянна конкурентна борба за съществуване; вярата в неограничения материален напредък чрез икономическия и технически растеж; и, не на последно място, вярата, че едно общество, в което навсякъде женското е на по-ниско място от мъжкото, следва всъщност един основен природен закон. През последните десетилетия всички тези предположения се оказаха доста ограничени и изпъкна необходимостта от радикално новото им формулиране."

[от: Фритьов Капра, Време на промени. Основи за една нова представа за света, предговор към немското издание, Мюнхен 1991, стр. IX]

... относно комплексната представа за света

Тази нова формулировка следва един друг модел, този на комплексния или екологичен възглед. Капра употребява и понятието "систематично мислене": "Разработената през последните десетилетия теория на живите системи в областта на естествените науки предоставя идеалната рамка за формулирането на новото екологично мислене (...).

Живите системи представляват интегрирани части от цялото, които не могат да бъдат разделени на по-малки части. Вместо върху основите, системната теория се концентрира върху основните принципи на организация. Примери за системи съществуват в природата в изобилие. Всеки организъм - от най-малките бактерии, през широката гама растения и животни до човека - представлява едно интегрирано цяло и по този начин една жива система. Същите аспекти се проявяват и в социалните системи, например в едно семейство или в дадена общност, а също така и в екосистемите, които се състоят от многобройни организми, които са в постоянен контакт с неживата материя."

[от: Фритьов Капра, Време на промени. Основи за една нова представа за света, предговор към немското издание, Мюнхен 1991, стр. X]


Основното за систематичния възглед представлява схващането, че цялото е винаги нещо друго от простата сума на неговите части. В това отношение приемливи са само някои мерки, които са и дългосрочно ефективни, или такива, които не вредят на живите системи. В този смисъл този нов екологичен модел представлява идеалната основа за едно устойчиво развитие. В таблицата са представени основните линии на промяната в ценностната система в резултат на това.




Други раздели в рамките на Курс 5

bulletГлобализация и The Tragedy of the Commons: Пазарът сам по себе си не е достатъчен като регулативен инструмент. Той не осигурява опазването на околната среда. Това е работа на регулиращата политика. Но много проблеми придобиха глобални измерения, докато политиката продължава да се прави на национално ниво ... [... още]
 
bulletРазвитието като трудна концепция: Много защитници на концепцията за устойчивото развитие осъждат факта, че се говори за "устойчиво развитие" като основно понятие, тъй като те считат понятието "развитие" за проблематично ... [... още]
 
bulletСправедливост и устойчиво развитие са тясно свързани помежду си. Конфликтът Север-Юг представлява важна пречка по пътя към устойчивото развитие. Тук от значение е ролята на последната останала супер-сила ... [... още]

 

"Необходима е една холистична, обхващаща всичко сътворено и не-антропоцентрична етика. За това трябва да преосмислим основите на днешното икономическо мислене."

[Хосе Лутценбергер, един от организаторите на Конференцията в Рио]

[Автор: Рагнар Мюлер]

[Начало на страница]

 

Теми Права на човека  I  Примери  I  Демокрация  I  Партии  I  Европа  I  Глобализация  I  Обединени Нации  I  Уст. развитие

Методи:    Политическа дидактика    I    Мирна педагогика    I    Методи

     

Тези Online-материали за политическо образование са разработени от agora-wissen, Сдружение за разпространение на знания чрез нови медии и политическо образование, Щутгарт. Моля, обръщайте се към нас при въпроси и забележки.