Курс 5: Какви проблеми възникват по пътя към устойчиво развитие?

В Курс 1 стана ясно, че устойчивото развитие е взискателна концепция, тъй като тя налага основни промени във всички сфери на живота - политическа, обществена и икономическа. В Курс 2 стана ясно, че всеки отделен човек може да даде своя принос в процеса на осъществяване на промените по пътя към устойчиво развитие. В Курс 3 беше представен най-успешният до момента модел за прилагането на концепцията за устойчивото развитие, програмата "Agenda 21", съответно локалната Agenda 21. Курс 4 разгледа един пример от най-спешните глобални проблеми, изменението на климата.

Проблемите се подсилиха след вълните на шок в следствие на терористичните атаки в САЩ и намериха израз в социално поведение, характеризиращо се със силна потребност от сигурност и владеене на ситуацията на всяка цена: Искам поне тук и сега, а може би и утре, нещата да останат такива, каквито са, дори и всичко наоколо да потъне в беднст и насилие. Но когато тропическите гори са изсечени, когато Гълфстрийм се обърне, вълните от бежанци станат неконтролируеми, тогава ще бъде твърде късно за схващането, че 'sustainable development' вероятно е по-добрият път към глобалната, и разбира се индивидуална, сигурност."

[от: Улрих Гробер, Конструктивното се нуждае от време. За бавното откриване на устойчивостта; в: Политика и съвремие 31-32/2002, стр. 6, Online-версия]

Пазарно стопанство и устойчиво развитие

Съществуват доводи в подкрепа на това, че устойчивото развитие и капитализма, поне в неговата съвременна форма, са несъвместими по отношение на целите и идеите си. В прочутия си световен бестселър "Изкуството да обичаш" от 1956 година, психоаналитикът и социален психолог Ерих Фром диагностицира следното:

По отношение на темата за устойчивото развитие този анализ е много актуален. Действително нашето икономическо мислене продължава да се основава на девиза "по-бързо, по-високо, по-нататък, повече", с надеждата, че проблемите ще се решат, когато налице е растеж. Обратната страна и новите модели на благосъстояние като "по-бавно, по-малко, по-добре, по-красиво" почти не намират отзвук (виж "Идеята за соларната епоха").

Промяна в съзнанието: От механистичната представа за света ...

Според известният физик и пионер на един комплексен възглед, Фритьов Капра, е необходима цялостна промяна на световните идеи и ценностните представи. Тази промяна вече е започнала, но все още не може да се наложи изцяло. В сферата на науката тя е предизвикана от революционните открития на физиката в началото на 20 век. В обществената сфера той вижда водещата роля на световните екологично и женско движения.

Основният проблем по пътя към устойчиво развитие се състои според Капра в това, че ние се придържаме към една остаряла идея за света, към една механистична представа за живота, която се базира върху физиката на Нютон. Тази отживяла парадигма той характеризира в забележителната си книга "The Turning Point" (1982) по следния начин:

... относно комплексната представа за света

Тази нова формулировка следва един друг модел, този на комплексния или екологичен възглед. Капра употребява и понятието "систематично мислене": "Разработената през последните десетилетия теория на живите системи в областта на естествените науки предоставя идеалната рамка за формулирането на новото екологично мислене (...).

Живите системи представляват интегрирани части от цялото, които не могат да бъдат разделени на по-малки части. Вместо върху основите, системната теория се концентрира върху основните принципи на организация. Примери за системи съществуват в природата в изобилие. Всеки организъм - от най-малките бактерии, през широката гама растения и животни до човека - представлява едно интегрирано цяло и по този начин една жива система. Същите аспекти се проявяват и в социалните системи, например в едно семейство или в дадена общност, а също така и в екосистемите, които се състоят от многобройни организми, които са в постоянен контакт с неживата материя."

[от: Фритьов Капра, Време на промени. Основи за една нова представа за света, предговор към немското издание, Мюнхен 1991, стр. X]

Основното за систематичния възглед представлява схващането, че цялото е винаги нещо друго от простата сума на неговите части. В това отношение приемливи са само някои мерки, които са и дългосрочно ефективни, или такива, които не вредят на живите системи. В този смисъл този нов екологичен модел представлява идеалната основа за едно устойчиво развитие. В таблицата са представени основните линии на промяната в ценностната система в резултат на това.




Други раздели в рамките на Курс 5

[Автор: Рагнар Мюлер]

[Начало на страница]