|



| |
Курс 5:
Какви
проблеми
възникват по
пътя към
устойчиво
развитие?
В Курс 1
стана ясно, че
устойчивото
развитие е
взискателна
концепция,
тъй като тя
налага основни
промени във
всички сфери
на живота - политическа,
обществена и
икономическа. В Курс
2
стана ясно,
че всеки
отделен
човек може да
даде своя
принос в
процеса на
осъществяване
на промените
по пътя към устойчиво
развитие. В Курс
3 беше
представен
най-успешният
до момента
модел за
прилагането
на
концепцията
за
устойчивото
развитие,
програмата "Agenda 21",
съответно
локалната Agenda
21. Курс 4
разгледа
един пример
от най-спешните
глобални
проблеми,
изменението на
климата.
В
последната
част 5 са
представени
някои от
проблемите
по пътя към
устойчивото
развитие,
така, както
ги
разгледахме
в
досегашните
курсове, но в тяхната
цялост и
взаимообвързаност.
Тези
проблеми са
с принципен
характер. Не
е
достатъчно
само това, по
принцип да
продължаваме
да правим
нещата
както до
сега, а при
нужда да
коригираме
пътя, "поставяйки
нови коловози".
Работата е
там, че в
духа на
горния
израз, трябва да се
сменят
всички
релси,
цялостния
график и
всички
локомотиви.
Изходното
положение
в случая не е
особено
блестящо:
докато през
80-те години
дискусията
по
проблемите
на околната
среда (катастрофите
от Seveso, Bhopal, Tschernobyl, Basel)
стояха на
преден план
в дневния
ред на
международната
политика и
през 1992
постигнаха
своята
кулминация
по време на
ключовата световна
среща на
високо
равнище в Рио де
Жанейро (виж Хронология),
дебатът
относно
глобализацията
придоби
тежест едва
от средата
на 90-те
години:
"Трябва да
се направи
равносметка,
лишена от
илюзии,
защото
дискурсът
на
устойчивото
развитие
беше
заглушен
много скоро
след Рио от
историите
за успехите
на
глобализацията.
Те и до днес
владеят
мисленето
по цял свят в
средите на
предприемачите
и
правителствата (...).
Едва от
скоро те
попаднаха
под ударите
на
разгневени
критици.
Идеята за
социалната
и глобална
справедливост
отново
рухва. В
същото
време в
обществото
популярен и
политически
ефективен е
ограниченият
начин на
мислене. |
|
Бариери
за
природосъобразно
поведение
 |
Трудности
при възприемането:
Проблемите
на
околната
среда не
могат да се
почувстват
непосредствено
Информация:
Трудно
можем да
си
представим
връзките
между
отделните
причини |
 | Бариери
на емоционално
ниво:
страхове,
оправдания,
отлагане |
 | Трудности
при посредничеството:
липса на
достъпна
информация
и снимков
материал |
 | Антропологични
бариери:
Екологичното
цивилизоване
противоречи
на
елементарни
модели на
поведение |
 | Социо-културни
бариери:
Все още е
трудно
поставянето
на едно
ниво на
природосъобразното
поведение с
другите
общоприети
ценности |
 |
Трудности
поради прехвърляне
на товара:
екологично-социалната
дилема ("Tragedy of the
Commons") |
 |
Трудности
на перспективата
"време" - често
отделният
човек не
може да
изживее
последствията
от
собственото
си
поведение.
|
[от:
Хорст
Нойман, Agenda 21.
Аспекти на
устойчивото
развитие; в:
Политика &
образование
4/1999, стр. 21] |
|
Проблемите
се подсилиха
след вълните
на шок в
следствие на
терористичните
атаки в САЩ и
намериха израз
в социално
поведение,
характеризиращо
се със силна
потребност
от сигурност
и владеене на
ситуацията
на всяка цена:
Искам поне
тук и сега, а
може би и утре,
нещата да
останат
такива,
каквито са,
дори и всичко
наоколо да
потъне в
беднст и
насилие. Но
когато
тропическите
гори са
изсечени,
когато
Гълфстрийм
се обърне,
вълните от
бежанци
станат
неконтролируеми,
тогава ще
бъде твърде
късно за
схващането,
че 'sustainable
development' вероятно е
по-добрият
път към
глобалната, и
разбира се
индивидуална,
сигурност."
[от: Улрих
Гробер,
Конструктивното
се нуждае от
време. За
бавното
откриване на
устойчивостта;
в: Политика и
съвремие 31-32/2002,
стр. 6,
Online-версия]
Пазарно
стопанство и
устойчиво
развитие
Съществуват
доводи в
подкрепа на
това, че
устойчивото
развитие и
капитализма,
поне в
неговата
съвременна
форма, са
несъвместими
по отношение
на целите и
идеите си. В
прочутия си
световен
бестселър "Изкуството
да обичаш" от
1956 година,
психоаналитикът
и социален
психолог
Ерих Фром
диагностицира
следното:

[Ерих Фром, 1900-1980] |
"Модерният
капитализъм
се нуждае от
хора,
мнозинството
от които да
функционират
без
проблеми, и
които да искат
да
консумират
все повече (...).
Той се
нуждае от хора,
които са
свободни и
независими
и смятат, че
за тях не
съществува
авторитет,
не
съществуват
принципи
или
съзнание - и
въпреки
това да се
поддават на
управление,
да правят
това, което
се очаква от
тях и да се
интегрират
без
затруднения
в машината
на
обществото
(...). Какъв е
резултатът
от всичко
това?
Модерният
човек се е
отчуждил от
самия себе
си, от
другите
хора и от
природата (...)
Той преодолява ...
своето
несъзнателно
отчаяние
чрез
рутината на
удоволствието
(...), освен това
чрез
задоволството,
което
изпитва от
постоянното
купуване на
нови неща и
това много
скоро да ги
заменя с
други (...).
Нашият
характер е
подготвен
за това, да се
извършва
смяна и да се
получават
нови неща, да
се пазарим
за нещата и
да ги
консумираме.
Всичко и
всеки -
духовни и
материални
неща - всичко
това се
превръща в
обект на
размяна и
консумация."
[от: Ерих Фром,
"Изкуството
да обичаш",
Мюнхен 2000, стр. 100-102] |
По
отношение на
темата за
устойчивото
развитие
този анализ е
много
актуален.
Действително
нашето
икономическо
мислене
продължава
да се
основава на
девиза "по-бързо,
по-високо, по-нататък,
повече", с
надеждата, че
проблемите
ще се решат,
когато
налице е
растеж.
Обратната
страна и
новите
модели на
благосъстояние
като "по-бавно,
по-малко, по-добре,
по-красиво"
почти не
намират
отзвук (виж "Идеята
за
соларната
епоха").
Промяна в
съзнанието:
От
механистичната
представа за
света ...
Според
известният
физик и
пионер на
един
комплексен
възглед,
Фритьов
Капра, е
необходима
цялостна
промяна на
световните
идеи и
ценностните
представи.
Тази промяна
вече е
започнала, но
все още не
може да се
наложи
изцяло. В
сферата на
науката тя е
предизвикана
от
революционните
открития на
физиката в
началото на 20
век. В
обществената
сфера той
вижда
водещата
роля на
световните
екологично и
женско
движения.
Основният
проблем по
пътя към
устойчиво
развитие се
състои
според Капра
в това, че ние
се
придържаме
към една
остаряла
идея за света,
към една
механистична
представа за
живота, която
се базира
върху
физиката на
Нютон. Тази
отживяла
парадигма
той
характеризира
в
забележителната
си книга "The
Turning Point" (1982) по
следния
начин:

[Fritjof Capra,
www.fritjofcapra.net] |
"Представата
за света, или
тази
парадигма,
която вече
полека
започва да
отстъпва
назад,
владееше
културата
ни в
продължение
на много
столетия и
през това
време оказа
значително
въздействие
върху целия
свят. Тя
съдържа
многобройни
идеи и
ценностни
представи:
между които
схващането,
че
вселената е
една
механична
система,
която се
състои от
материални
основи;
идеята за
човешкото
тяло като за
една машина;
идеята за
живота в
обществото
като една
постоянна
конкурентна
борба за
съществуване;
вярата в
неограничения
материален
напредък
чрез
икономическия
и
технически
растеж; и, не
на последно
място,
вярата, че
едно
общество, в
което
навсякъде
женското е
на по-ниско
място от
мъжкото,
следва
всъщност
един
основен
природен
закон. През
последните
десетилетия
всички тези
предположения
се оказаха
доста
ограничени
и изпъкна
необходимостта
от
радикално
новото им формулиране."
[от: Фритьов
Капра, Време
на промени.
Основи за
една нова
представа
за света,
предговор
към
немското
издание,
Мюнхен 1991, стр. IX] |
...
относно
комплексната
представа за
света
Тази нова
формулировка
следва един
друг модел,
този на
комплексния
или
екологичен
възглед.
Капра
употребява и
понятието "систематично
мислене": "Разработената
през
последните
десетилетия
теория на
живите
системи в
областта на
естествените
науки
предоставя
идеалната
рамка за
формулирането
на новото
екологично
мислене (...).
Живите
системи
представляват
интегрирани
части от
цялото, които
не могат да
бъдат
разделени на
по-малки
части. Вместо
върху
основите,
системната
теория се
концентрира
върху
основните
принципи на
организация.
Примери за
системи
съществуват
в природата в
изобилие.
Всеки
организъм - от
най-малките
бактерии,
през
широката
гама
растения и
животни до
човека -
представлява
едно
интегрирано
цяло и по този
начин една
жива система.
Същите
аспекти се
проявяват и в
социалните
системи,
например в
едно
семейство
или в дадена
общност, а
също така и в
екосистемите,
които се
състоят от
многобройни
организми,
които са в
постоянен
контакт с
неживата
материя."
[от: Фритьов
Капра, Време
на промени.
Основи за
една нова
представа за
света,
предговор
към немското
издание,
Мюнхен 1991, стр. X]
Основното за
систематичния
възглед
представлява
схващането,
че цялото е
винаги нещо
друго от
простата
сума на
неговите
части. В това
отношение
приемливи са
само някои
мерки, които
са и
дългосрочно
ефективни,
или такива,
които не
вредят на
живите
системи. В
този смисъл
този нов
екологичен
модел
представлява
идеалната
основа за
едно
устойчиво
развитие. В
таблицата са
представени
основните
линии на
промяната в
ценностната
система в
резултат на
това.

Други
раздели в
рамките на
Курс 5
 | Глобализация
и The Tragedy of the
Commons: Пазарът
сам по себе
си не е
достатъчен
като
регулативен
инструмент.
Той не
осигурява
опазването
на околната
среда. Това е
работа на
регулиращата
политика. Но
много
проблеми
придобиха глобални
измерения,
докато
политиката
продължава
да се прави
на
национално
ниво ... [...
още]
|
 | Развитието
като трудна
концепция:
Много
защитници
на
концепцията
за
устойчивото
развитие
осъждат
факта, че се
говори за "устойчиво
развитие"
като
основно
понятие, тъй
като те
считат
понятието "развитие"
за
проблематично ... [...
още]
|
 | Справедливост
и устойчиво
развитие са
тясно
свързани
помежду си.
Конфликтът
Север-Юг
представлява
важна
пречка по
пътя към
устойчивото
развитие.
Тук от
значение е
ролята на
последната
останала
супер-сила ... [...
още]
|
"Необходима
е една
холистична,
обхващаща
всичко
сътворено и
не-антропоцентрична
етика. За
това трябва
да
преосмислим
основите на
днешното
икономическо
мислене."
[Хосе
Лутценбергер,
един от
организаторите
на
Конференцията
в Рио] |
[Автор:
Рагнар Мюлер]
[Начало
на страница]
|