|
| |
[снимка:
globalwater.org] |
Проблеми
по пътя към
устойчиво
развитие:
Справедливостта
и конфликта
Север-Юг
Историята
на връзката
между
богатите
страни,
страните на
"Севера" и
бедните,
тези "на Юга",
е история на
огромна
несправедливост.
Нейните
форми са се
променили:
от
директната
експлоатация
и
потисничеството
през
епохата на
колониализма
през
индиректната
експлоатация
след
независимостта
през
последната
третина на 20
век до
настоящата
епоха на
глобализацията.
За по-удобно
и до днес
тази
несправедливост
се тушира,
като
бедните
страни се
наричат "развиващи
се страни".
Зад това се
крие идеята,
че става
дума за
слабо
развити до
момента
страни,
които обаче
по принцип
могат да се
развиват в
бъдеще.
Развитието
според това
разбиране
означава
наваксващо
развитие с
цел
постигане
на
положението
на индустриалните
страни, в
идеалния
случай дори
и
преминавайки
един по-кратък
и по-добър
път, който
изключва
патологиите
в процеса на
развитие на
Севера (към
други
проблеми на
концепцията
на
развитието
виж
страницата
Развитие).
|
С
глобалните
проблеми,
като
изменението
на климата (виж Курс
4), се разкрива
и едно друго
измерение на
несправедливост:
Докато
проблемите
се
предизвикват
предимно на Север,
последствията
като
образуването
на пустини
или
екстремните
природни
явления
засягат
предимно Юга. Това
стига до
екзистенциалната
заплаха над
множество
малки
островни
държави,
които ще
изчезнат, ако
покачването
на морското
равнище се
увеличава.
Северът
живее над
възможностите
си
"От местно до
глобално
ниво много
примери
показват, че
ресурси (вода,
дървесина,
природен газ,
полезни
изкопаеми и
др.),
използваеми
площи (терени
за
строителни
работи,
селища и
инфраструктура)
и почви,
морета,
атмосфера
като
естествени
ресурси за
икономическия
растеж са
станали
ограничени
или
нестабилни. В
следствие на
това се роди прогнозата,
че
развитието
ще спре за
винаги, че ще
рухне.
Така, ако
всички
страни
следват
индустриалния
пример и
произвеждат
годишно на
глава от
населението
по средно 11,4
тона
въглероден
двуокис,
емисиите на
шестте
милиарда
души по света
ще възлезнат
на около 64,8
милиарда,
което би било
пет пъти
повече,
отколкото 13-те
милиарда
тона, които
земята е в
състояние да
абсорбира. С
други думи:
ако всички
страни
постигнат
стандарта на
богатите
страни, ще са
необходими
пет планети,
които да
служат като
източник на
средства и
ресурси за
икономическия
растеж."
[от: Волфганг
Закс,
Бъдещето
след нас.
Глобалният
конфликт за
справедливост
и екология,
Франкфурт/Майн 2002,
стр. 71]
Става ясно, че
"развитието"
в обичайния
смисъл вече
не
представлява
опция. Този
принципен
конфликт,
който
позволява
откритото
съществуване
на
несправедливостта,
покрива
комбинацията
"устойчиво
развитие".
Тук към
първоначалната
концепция,
която
междувременно
вече не може
да даде
отговор, по
някакъв
начин се
прибавя
спешно
налагащото
се измерение
за
опазването
на околната
среда, без да
се стига до
отказ от
перспективата
"развитие",
като знак за
зачитане на
страните на
Юга.
Перспективата
на Юга
Това
все още не
променя
нещата
от
перспективата
на Юга: първо
Северът се
облагодетелства
чрез бурен
икономически
растеж за
сметка на
Юга, а след
това
обявява за
необходими
"граници на
растежа" и
възпрепятства
Юга в
неговото
наваксващо
развитие.
Именно тази
критика
съпътства
политиката
по
опазването
на околната
среда още от
самото
начало (виж Хронология).
Политиката
на САЩ
Политиката
на
единствената
останала
суперсила
САЩ, която е с
най-големите
емисии на
парниковия
газ
въглероден
двуокис,
поощрява
тази
критика.
Безславни
примери за
това са
диктата на
тогавашния
президент
Джордж Буш на
фона на
конференцията
в Рио, че
американският
начин на
живот не се
подлагал на
пазарлъци,
политика,
която
продължава
с неговия
син и
оттеглянето
на Америка
от
протокола
от Киото. |
"В
историята
на дебата
за
устойчивото
развитие
имаше два
тематични
посоки,
едната -
развития
свят,
другата -
развиващите
се страни.
Естествено
в първата
група се
разглеждаха
въпроси
като
киселинния
дъжд,
озоновата
дупка,
изменението
на климата,
демографския
спад,
злоупотребата
с
наркотици
и загубата
на
видовото
многообразие.
За втората
група от
друга
страна
приоритетите
бяха
обедняването
на почвите,
увеличаването
на
пустините,
качеството
на водата и
достъпа до
нея,
бързото
увеличаване
на
населението,
безпокойствата
и войните."
[Мос
Машиши,
Директор
на World Summit Company в
Йоханесбург;
цитат от:
Волфганг
Закс,
Бъдещето
след нас.
Глобалният
конфликт
за
справедливост
и екология,
Франкфурт/Майн 2002,
стр. 41] |
|
Устойчивост
и
справедливост
Тези бегли
коментари по
темата за
конфликта
между Севера
и Юга, за
глобалната
несправедливост,
са
достатъчни
за да
представят
един
централен
проблем по
пътя към
устойчивото
развитие, или
именно
напрегнатата
връзка между
устойчивост
и
справедливост.
Едното не
може да се
постигне без
другото,
както
отбелязва Волфганг
Закс:
"За който и
аспект да
става дума -
климат,
биологично
многообразие
или търговия:
ако Северът
не успее да
постигне
споразумение
по отношение
на
политиката
на
опазването
на околната
среда, която
Югът да
възприеме
като честна,
идеята за
устойчивостта
ще умре. Или,
без
справедливост
няма
екология.
Естествено,
ако Югът от
своя страна
изисква
голяма част
от тази
хищническа
икономика за
себе си,
идеята за
устойчивостта
също ще умре.
Справедливостта
не се
съчетава с
опазването
на околната
среда, освен
ако тя се
отстоява в
рамките на
едно
развитие,
което е
съобразено с
природата.
Затова важи и
обратното:
без екология
няма
справедливост."
[от: Волфганг
Закс,
Бъдещето
след нас.
Глобалният
конфликт за
справедливост
и екология,
Франкфурт/Майн 2002,
стр.39]
[Автор:
Рагнар Мюлер]
[Начало
на страница]
|
