Опазването на околната среда като риск за съответното място

Какво означава това по пътя към устойчиво развитие? Ако все повече държави и региони се доверяват на пазара като (най-важен) регулиращ инструмент, възниква опасността, в конкуренцията между отделните региони опазването на околната среда да се превърне в проблем по местонахождение, защото съответни производства например се оскъпяват поради това. Регион или страна с високо ниво на опазване на околната среда би била избягвана в този случай от инвеститорите. От това се налага изводът, че пазарът сам по себе си не е в състояние да предизвика промяна в посока устойчиво развитие, нещо повече - опазването на природата се оказва в противоречива позиция спрямо пазарното стопанство.

The Tragedy of the Commons (Трагедията на земята за общо ползване)

"Колективното ползване на свободните блага като пасищата или гората гарантираше в Средновековието екзистенциалната сигурност за селското население като допълнение към земеделската дейност, но само дотогава, докато тези блага се ползваха умерено, като накрая те вече изчерпаха силите си и не можеха да предложат на всички предишната екзистенциална сигурност. Теоретичният аргумент, насочен подчертано срещу предположението, че "невидимата ръка" представлява най-добрия регулатив за ползването на свободните блага, гласи следното:

Причината за изхабяването на пасищата на общата за всички земя се състои в това, че всеки овчар непрекъснато се стреми да увеличава стадото си, за да увеличи доходите си. Той продължава да прави това и след като пасищата са изчерпали възможностите си, защото спечеленото от един допълнителен брой добитък е от полза само за него, докато водещите до загуба последици от продължителното ползване на пасищата се разпределят между всички овчари.

Значи той първоначално се държи рационално, защото увеличаването на собствените му приходи е по-важно от малката част от колективната загуба, която понася. По тази логика той ще продължава да се стреми да увеличава стадото си. Но ако всички овчари се държат по един и същи начин, накрая трагедията се състои в това, че сумата на индивидуално рационалното поведение ще означава руинирането на всички. Невидимата ръка води в този случай, за разлика от теорията на Адам Смит, не до благосъстояние, а до 'бедността на нациите'."

[от: Улрих Менцел, Положението след Вестфалия, бедността на нациите и кръста на глобализацията и фрагментирането; в: За вечния мир и благосъстоянието на народите, Франкфурт/Майн 2000, стр. 170]

Разделянето на общата земя като решение?

Тази класическа аргументационна фигура може без забележки да бъде пренесена върху днешните "изхабени от ползване" свободни блага като въздуха или водата, но избраното тогава решение - не. Общинската земя е била разделена, всеки овчар получава едно оградено парче от предишното свободно за всички пасище. Тъй като вече той трябва сам да носи последиците от влошеното състояние на пасищата, е в негов интерес да се съобразява с големината на стадото си по отношение на устойчивото ползване на неговата земя.

От само себе си се разбира, че застрашените днес общи блага - като например земната атмосфера - не могат да бъдат разделени. Допълнителни проблеми поражда факта, че става дума за глобални свободни блага. Както обаче вече се спомена, политиката изостава в процеса на глобализация. Политиката все още по същество се прави на нивото на националните държави.

"Необходимо е гарантирането на международните световни блага, или на световните пари, на глобалната правна сигурност, световното регулиране на финансовите пазари, световния ред, световни правила за миграцията, световни правила за комуникация, цялостен световен ред по отношение на опазването на околната среда и т.н. Това обаче не е в съзвучие с основните принципи на държавна система на Вестфалия, която почива на териториални граници, на претенции за суверенитет, на принципа на ненамесата във вътрешните работи.

Същността на проблема се състои в разпадането на нивата. Пазарите, медиите, рекламата, проблематиката по околната среда, дори социалните пространства се глобализираха, докато държавните регулиращи капацитети в малка степен, или дори съвсем не претърпяха този процес."

[от: Улрих Менцел, Положението след Вестфалия, бедността на нациите и кръста на глобализацията и фрагментирането; в: За вечния мир и благосъстоянието на народите, Франкфурт/Майн 2000, стр. 172]

[Автор: Рагнар Мюлер]

[Начало на страница]