Какво представлява Народната партия?

Настоящият текст прави опит за кратка дефиниция на "Народната партия". В  текста накрая са представени съществените аргументи на научната дискусия относно Народната партия.

Съвременните Народни партии са партии с широк социален спектър (избиратели, членове), които в тази връзка могат да отразяват различни акценти (...), с плуралистична организационна структура, което се изразява особено силно в съществуването на така наречените партийни "крила" и в силно изразеното присъствие на щатни сътрудници. Народните партии притежават определена, независимо от това, че е разнородна и не съвсем конкретна, идеологична ориентираност, развиват една обстойна програмна позиция и преследват преди всичко приоритетната стратегическа цел, да спечелят толкова много гласове, че да могат да образуват правителство, по възможност сами. (...)

Народните партии се определят като партии, които принципно могат да се избират от всички, които не преследват насочени срещу системата цели и сътветно не използват подобни средства. Техният стремеж е налагането на политика, ориентирана към общото благо, която е насочена към едно изравняване, към компромис между интересите на различните обществени групи и слоеве. [...]

Народните партии са израз на едно плуралистично-демократично, "отворено" общество, в което е на лице както изравняване, така и диференциране на условията на работа и живот, така, че да е възможно спечелването на подкрепата на широки слоеве от населението, защото пред тях не стоят непреодолими идеологични бариери и интереси.

[от: Петер Хаунгс, Партийна демокрация във Федерална Република Германия, Берлин 1980; цитати от: Информации за поритическо образование 207, Бон 1997]

[Начало на страница]

Критиците на типа Народна партия (...) акцентират върху това, че се поощрява прикриването на съотношението на властта: В действителност според критиците основните конфликти в политическия строй, който почива върху частната собственост на средствата за производство, продължават да съществуват. Определението "Народна партия" по същество е едно противоречие само по себе си, защото една партия не може да представлява целия народ. Идеологията на "Народната партия" според критиците се отказва от това, да мобилизира реалния интерес на широки слоеве от населението, задоволява се много повече с некритични рекламни кампании и отдава значение на персонализирането. Прагматизъм, лишен от теория води до безпринципност и празни формули. Тези, които пропагандират Народните партии, се приспособяват към статуса quo и нямат амбицията за цялостно пресътворяване на обществото.

Привържениците на Народните партии (...) приемат това като необходимо последствие в едно социално неполяризирано общество: Отношението между партиите в една демокрация (...) не трябва да е враждебно. Ако дадена партия цели да спечели колкото може повече избиратели, трябва така да изгради програмната си позиция, че да е в състояние да спечели и убеди и настоящи привърженици на други партии. Със сигурност възникват проблеми, когато конкуренцията между партиите се ограничава при изборите в един народен представител (...). Тези, които се стремят към "кристално ясни" алтернативи, пропускат да отчетат, че избирателите биха могли да отхвърлят подобни концепции. Ясен израз на това е масовия, както и постоянен неуспех на партиите, които съзнателно не се определят като Народни партии.

[Уве Бакес/Екхард Йесе, от: Информации за политическо образование 207, Партийна демокрация, Бон 1997]

[Начало на страница]