Друг раздел в рамките на този курс е посветен на медиите и тяхното отношение към партиите [... към раздела Медии]. 

Партиите и съюзите по интереси образуват два основни типа политически организации, които реализират в рамките на политическите структури шансовете и функциите на представянето на интереси. Освен партиите, съюзите по интереси маркират в полето на колективните участници един втори организационен тип със специфични организационни признаци, функционални качества и особени модели на връзки към останалите участници в политическата система (държавни институции, медии и др.), не на последно място към партиите. Съюзите по интереси организират и представят обществените интереси на отделните граждани, социални групи или други социални активни единици (предприятия, обединения и др.), и се различават от партиите основно по следните три признака:

1. Те не участват сами в надпреварата за парламентарен мандат.

2. Тяхната работна сфера (идея, цели, програма) е обществено разграничена (според функционалната сфера и социалните групи), като е силно диференцирана и специфизирана, докато партиите тенденциозно имат претенции за цялостна преобразователна функция и представяне или интеграция на различни социални групи.

3. Те по-силно са обвързани в специфичните социални връзки на съответната група по интереси, като са и организационно по-тясно свързани с обществените структурни и дейни модели, като това води и до постоянните конфликтни или кооперативни връзки с другите съюзи по интереси (например Договорната тарифна система).

Политическите дейности, връзки и функции на съюзите по интереси са като цяло по-силни с оглед близостта им до обществената основа (социални структури, групи и проблемни сфери) и тяхната насоченост към съответните политически пространства. Тази секторна обвързаност на съюзите е в противоречие с териториалната и политически генерализирана основа на представяне на партиите.

В рамките на тази дефиниция съюзите не са хомогенни, а образуват широк спектър според посоката на интересите и целите, степента на общественост или представянето на целите, мащаба, организационната структура, основата на властта, потенциала на въздействие, стратегииге и т.н. (...)

Поделянето им по съдържание се прави в повечето случаи според сферата им на действие и съществуващите конфликти: 1. стопанска и работна система, 2. социална сфера, 3. култура, религия и наука, 4. обществена сфера, например права на човека, околна среда и мир (отчасти в допълнение съюзи на обществено-правови начала като комуналните съюзи) (...).

[Начало на старница]

Политическото значение на съюзите по интереси се определя от техните широки връзки; по отношение на връзките им с партиите също се наблюдава една многостранна позиция. Първите особености произтичат от възможните функционални акценти и рамките на действие на силната държавно-институционната система. Съюзите по интереси могат да разграничат своите цели в четири функционални аспекта: а) самоиздръжка и самоуправление на техните членове, б) хоризонтални конфликтни връзки с други съюзи-противници, в) политическо влияние върху институционалните участници, д) тясно производство на услуги в полза на една определена клиантела (която може да съвпада с действителното членство). Към тези аспекти могат да бъдат отнесени типични организационни логики на реализирането на целта (членска логика, конфликтна и преговорна логика, логика на влиянието, продукционна логика). Функцията за оказване на влияние изглежда особено близка за съюзите по интереси, но и другите функционални аспекти не трябва да се подценяват, както показват примерите на тарифните партии (конфликтни връзки) и комуналните съюзи (производство на услуги). При всеки тип съюз трябва да се обърне внимание, освен на неговата основна функция, и на другите функционални проблеми, особено на проблема с интеграцията на членовете и политическото влияние.

(...) Полето на действие с цел политическо влияние на съюзите се образува от държавно-институционалната система от парламенти, правителства, администрация и съдилища (...). В това пространство на действие партиите са интегрирани на първо място като основни участници, които в конкурентната борба за власт и като притежатели на обществени постове упражняват съществено влияние върху вземането на политически решения. В представянето на интересите партиите играят двойна роля: От една страна те са адресат на съюзно организирани искания по оношение на определени интереси (най-малкото като управляваща партия), а от друга страна те от своя страна също са представители на интереси в процеса на вземане на политическите решения и спрямо другите партии. Партиите и съюзите са изпълнители на различни функции при донякъде еднакви условия на дейност. Като основни функции на съюзите при демокрация се считат представянето на интереси, сливане на интереси, подбор на интереси и техния принос към политическата интеграция, или функционално разделяне с партиите по смисъла на един степенен модел на политическо налагане на интереси (...).

Двойната роля на партиите и големите разлики в партийния и съюзен спектър открояват различни по вид модели на връзки между партии и съюзи. Преди всичко партиите значително се различават по своята големина и отношение към властта, например една голяма, стабилна управляваща партия има съвсем различна притегателна сила за съюза по интереси, отколкото една малка опозиционна партия. От друга страна съюзите могат да са по-гъвкави според броя на членовете, обществената функция и финансовата сила, и да не се обвързват само с партии, а и да се обръщат директно към министерски апарати, при които могат да спечелят много повече влияние, отколкото някои партии. Най-простия модел на отношението между съюзи и партии е предложен от известния плуралистичен модел на влияние, според който разнообразието от (от части взаимно конкуриращи се) организирани интереси цели упражняването на въздействие върху отделни или повече партии в полза на определени изисквания. Друга, също така правдоподобна картина се представя от кооперативния модел, според който съюзите и партиите се кооперират трайно за постигането на общи цели, по възможност дори с висока идеологично-организационна интеграция (в конфликтния обществен лагер от типа на класическите работнически движения). Като трети вариант се разглежда модел на взаимозависимостта, при който, в рамките на един корпоративен съюз, съюзите по интереси и партиите са в постоянна връзка на обмяна и влияние помежду си, дори и когато не са "приятелски" организации по смисъла на кооперативния модел.

[Тео Шилер; от: O. Габриел, Партийна демокрация в Германия,Бон 1997]

[Начало на страница]