Настоящият текст пояснява функциите на партиите в политическата система, които ги превръщат в неотменна част от демокрацията. Друг допълнителен текст в рамките на този раздел цитира немския партиен закон и неговото описание на конституционно-правовата позиция, както и задачите на партиите [... към текста на закона].

Въпреки, че цялата власт при парламентарната демокрация произхожда от народа, се налага уточнението, че народът може да упражнява власт само организирано. Репрезентативната система се нуждае от партии като посредници между населението и управлението. Те вече са неотменна съставна част на модерната демокрация, която дори се определя като "партийна демокрация". Срещу това е насочена проблематичната формула на "партийната държава", според която партиите монополизират вземането на политически решения. Доказателство за това, че това не е достатъчно да опише действителността, е погледа към не-партийните участници в политическия процес (медии, граждански инициативи и съюзи по интереси) и институционалната сфера (обществена администрация, юрисдикция), които малко или повече са лишени от партийно влияние.

Формирането на политическата воля протича преди всичко чрез партиите. Те вземат най-важните политически решения и способстват за политическата ориентация на гражданите. Политическите процеси при вземането на решения се повлияват преди всичко от участието на партиите.

Според принципа на народния суверенитет, партиите представят своите кандидати на обществеността преди изборите. Преди имащите право на глас да определят състава на състоящия се от партийни членове парламент, се е състоял един "предварителен избор". Той е неизбежен, защото гражданите иначе не биха имали възможността да направят стойностен избор между партии и личности. По този начин партиите служат за подготовката на изборите.

"Стоката" на дадена партия е политическата програма, която предлага на избирателите. Съответните партийни програми осъществяват предимно следните две основни функции: От една страна те трябва да представят интересите на населението (партиите като "глас" на народа), от друга страна към задачите на партийните програми спада и влиянието върху формирането на политическата воля (партиите като "оформители" на народната воля).

Партиите служат за подбора на политическо ръководство. Тези, които са политически отговорни в днешно време принадлежат към дадена партия. Партийно независимата личност вече почти не играе роля в политическия живот.

Партиите, които назначават правителството, трябва да ръководят политически държавата. Заедно със своите членове те притежават водещите позиции. Техните възможности, да "мажоризират" малцинството са дотолкова ограничени, доколкото управляващата партия притежава само един мандат ограничен във времето. Партиите, които са в опозиция, виждат своята роля в това, да критикуват управлението, да го контролират и да предлагат алтернативи, за да може възможно най-бързо да се осъществи смяна.

Партиите обвързват, избират и изразяват интересите в различни посоки. Не  е възможно да бъдат представени всички предпоставки. Партиите трябва да се опитат да създадат баланс между обществените групи, за да изострят съществуващите конфликти.

[Начало на страница]

Теория на демокрацията и партиите:

Това, че във всяко общество съществуват различни мнения, потребности и социални конфликти, се показва от ежедневния опит, идеята за единна народна воля и съответно общо благо остава от друга страна една фикс-идея. В много по-голяма степен обществената действителност е белязана от противоречиви интереси, при които не рядко се стига до сблъсък. За да се изгладят по мирен начин съществуващите конфликти, е необходимо формирането на политическата воля да протича в открит процес на противопоставяне на различните групови интереси, като е необходим минимум на общо убеждение ("Конкурентна теория на демокрацията"). Партиите представят различни интереси и работят съвместно с различни групи по интереси. Едва, когато противоречивите интереси намерят израз и партиите взаимно си признават правото на представяне на тези интереси ("Съгласуваност и принципност"), се отваря пътя за справедливо решаване на конфликтите и за намирането на компромиси. Разбира се, при това трябва да е гарантирана партийната свобода. Това означава, че създаването на политически партии е свободно по своя характер; гражданите притежават правото да участват в партии и това участие е свободно. Партийната свобода включва и това, че никой не може да бъде принуждаван да се присъединява към дадена партия или против волята си да става нейн член. Потвърждението на партийното многообразие е израз на конкурентната теория на демокрацията, която отговаря на западното разбиране за демокрация.

[Уве Бакес/Екхард Йесе; от: Информации за политическо образование 207, Партийна демокрация, 1996]

[Начало на страница]