Отношението между избиратели и избирани не може да се определи така, сякаш отделният гражданин просто е отдал своя глас, и е оставил всичко останало в ръцете на избрания от него представител. Един поглед върху политическото ежедневие в западните демокрации ще убеди всеки, че подобна характеристика съвсем не е подходяща за ролята на избирателя. Политическото участие на отделните граждани е много по-голямо, като се вземат предвид партиите и съюзите, гражданските инициативи и социалните движения, в които всеки може да участва. Така в работния и стопански ритъм на модерното индустриално общество и в политиката, организирани групи са решаващо средство в освобождаването на отделния човек от неговата безпомощност и безсилие спрямо господстващите отношения, и превръщането му в деен и активен член в едно сложно общество. Партии и съюзи, граждански инициативи и социални движения се стремят да влияят върху държавната политика в смисъла на представяните от тях убеждения и интереси директно или с въздействие върху общественото мнение, да представят пред правителства и парламенти своите грижи и дори да отнемат функции на държавни служби и да осъществят задачите по свой сценарий.

[от: Валдемар Бесон/Готхард Яспер, Моделът на модерната демокрация. Основни елементи на свободното държавно устройство, Бон 1990]

[Начало на страница]