Modell 2

Те определят политическия дневен ред спрямо политиците в посока "нагоре" и спрямо публиката в посока "надолу". Обективната информация те превръщат в забавление, те персонализират политиката чрез натиска на телевизията, визуализирайки определени личности.

Къде всъщност се съдържат съществените признаци на медийния обрат? Откакто съществува недоволно гражданско общество медиите винаги са били важни (...). Един от тези преломи ни засяга днес. Той се съдържа в експанзията и в промяната на форма и съдържание. Ако е имало (например в Германия) при печатните медии през 1980г. само 272 публични вестника, то през 1990г. техният брой нараства на 546. Ако през 1980г. е имало само 745 специализирани списания, то през 1990г. вече са регистрирани 866 заглавия. Печатните издания с обяви нарастват през същия период от 350 на над 1 000 заглавия.

Съзнателно посочвам първо печатните издания, чиято експанзия не трябва да бъде пропускана редом с телевизията. До 1980г. в Германия имаше само 2 цялостни програми и една регионална трета културна програма. През 1990г. вече има над 150 частни комерсиални радио-станции и от 20 до 30 кабелни или сателитни телевизионни програми. През последните години - между 1989 и 1994г. - ежедневната консумация на телевизия е нарастнала при възрастните с около 18,5 процента, а при децата с около 26,7 процента - при средна продължителност на гледане на телевизия от 179 минути за хората над 14 години. Трябва да се отбележи и това, че расте консумацията на постоянните зрители, т.е. телевизора в дневната стая образува като подвижна картина фона. Формата и съдържанието се промениха чрез безпощадното комерсиализиране, дори публицистичните радиа безпомощно се присъединяват към девиза "Ние безумно много се забавляваме".

Последствията върху политиката са неимоверно големи. Бернд Гугенбергер смята: "Визуализирането на политиката е в пълен ход". И по-нататък: "Медиите въздействат като гигантска лупа. Те отдават на политиката на народните партии едно непознато до сега внимание и бързина на представяне. Но тази нова екстензивност се заплаща със загуба на интензивността и доверието, както и със спад на постоянството и предвидимостта, които прозират и в драстичното увеличение на непостоянните зрители. Освен това медиите са властни и неконтролируеми ускорители и катализатори на тенденции. И телевизията задвижва класическият посредник на демократично-политически приеманата "спирала на успеха", за която откривателката на "мълчаливата спирала" за съжаление никога не говори. Вече не е в сила тезата: Нищо не е така успешно, както успеха, а: Нищо не е така успешно, както внушението за успех. Посредникът сътворява действителността, която налага отразявайки я."

Дистанционното управление прави възможно сърфирането през каналите. Припряността от действие към действие характеризира медийното поведение и начина на живот на много млади хора. Паралелите между непрекъснатото превключване и увеличаващото се променливо поведение на избирателите не могат да не се откроят. Изследователите на поведението на избирателите с удоволствие говорят със своя жаргон за увеличаващата се "електорална произволност", има се предвид непостоянния избирател, който се мята в различни посоки. На него е присъщо едно медийно непостоянство, едно превключване от една тенденция към следващата тема. По този начин изчезва постоянната политическа линия на дадено списание или вестник. "Възникна пост-модерен журнализъм, който е привидно прогресивен". (...)

Но голяма част от тези обрати са причинени от собствените закони на медийната логика, на "медийната оптика". Натиска за визуализиране (и липсата на фантазия на журналистите) предлагат на зрителите все повече прес-конференции, изтъкват предимствата на политиците, показват ръкостискания и първи копки, които едва ли могат да възбудят фантазията на гражданите. Изследването на agenda-setting е заместено от »issue-attention-cycle«, който изхожда от това, че за медиите съществуват собствени закони за жизнения цикъл на дадена тема: от предварителната фаза през фазата на откритието до кулминацията и след това през фазата на спад до след-проблемната фаза. Освен това медийната наука се занимава с "критерии за стойност на новините", които характеризират обработването на политическата действителност. Новините се ориентират например към признаци на събитията като негативизъм, изненада, персонализиране, елитен статут, обществена значимост и културна близост. Без подобни критерии, без стандарти и рутини "редакторът скоро би умрял от вълнения".

Но медиите не са постигнали силна позиция само между партиите и публиката, те до голяма степен са поели и вътрешно-партийната комуникация. Партийни вестници вече не се издават, или са отслабили позициите си; Партийни вечери почти не предлагат нова информация на членовете за политиката. Тя се получава основно от медиите - дали това е нова политика, или това са стари спорове за личности и позиции.

Посредникът носи посланието, като и в рамките на медиите съществуват йерархии. Превъзхождащите ежедневници и политическите седмичници, т.е. качествените вестници или така наречените "благородни пера" вече не са насочени само към политическия елит, а и към журналистите на другите медии. (...) Оберойтер отива в медийната си критика още по-далеч: "Медиазирането на политиката означава, че медиите, начело с телевизията, са подчинили изцяло политиката на своите собствени закони". По този начин най-уместно е формулиран модела на медиокрацията: Медиите подчиниха на себе си политиката. Зрителската демокрация се превърна в телевизионна демокрация.