Modell 3

Публиката определя политическия дневен ред, медиите са "гласът", който само подсилва, за да може това да се предаде на политиците в партиите и правителствата. Чрез изборите гражданите притежават директен канал към политиката. Демократично избраната политика оказва влияние върху събитията от реалния свят. Обратните въздействия се усещат и приемат отново директно от избирателите. По този начин кръгът се затваря и може да почне отначало.

(...) Действителността се промени, това научихме, скицирайки другите два модела. Партиите оказват влияние на медиите чрез комуникационен мениджмънт и професионални PR; те доминират в обществените държавни радио-станции; те дозират обръщенията си към удобни журналисти; те създават събития като символична политика, като медиите усърдно участват в това. Те натрапват своя дневен ред на политици и гражадни, те се носят по повърхността за сметка на обективна информация и солидни новини и в крайна сметка се опитват, дори да подчинят политиката на себе си.

Къде тогава остава гражданинът? Със сигурност има още някои аргументи, които могат да бъдат изложени срещу описания сценарий на модела bottom-up. Така комерсиализирането на радиото означава - в крайна сметка пресата винаги е била управлявана от частни стопански интереси - едно пазарно ориентиране към клиентите и зрителите, което може да се осъди като качествен признак. Затова Ярен констатира следното: "Прилежащите от преди към държавата и обществените организации >класови медии< се превърнаха в >мас-медии<, като те все повече се превръщат в ориентирани към публиката >групово-целеви медии<, които са в състояние да предизвикат обрати, като търсят публиката от случай на случай, или преследват интересите на определени обществени групи." В този процес публиката не трябва да бъде насилвана.

В ежедневието на повечето хора политиката играе второстепенна роля; то се определя от лични събития и интер-персонална комуникация. Именно многостранно ориентираните хора са неполитични; в същото време в обществото те принадлежат по-скоро към непривилигированите слоеве. Възниква въпроса, дали резултатите на изследователите за растежа на консумацията на телевизия не трябва да бъдат разглеждани по-критично. В такъв случай трябва да се признае, че политиците и комуникационните стратези твърде много надценяват телевизията.

При радиото заедно с многобройните локални радио-станции все още се наблюдават демократични елементи, а при печатните издания чрез опростените и евтини копирни и наборни техники се е стигнало до техническа революция, която прави възможно това, граждански инициативи, градски форуми и самостоятелни групи да представят атрактивни вестници, да ги разнообразяват и разпространяват. Възможностите на обществеността значително нарастнаха чрез развитието на тези техники (...).

Дали чрез все по-силно развиващата се мулти-медийна революция действително ще се стигне до едно grass-roots-течение с посока от долу на горе чрез интернет и други нейерархични и некомерсиални мрежи, това от някои, на фона на еуфорията, може би все още ще се разглежда със скептицизъм. Във всеки случай съществуват нови медии и мрежи на комуникация "от долу" срещу властта на партийните политици и медийни концерни "горе". И вече има нови групи-носители и ново съдържание (...). Успехите на неправителствените организации (NGOs) са световно признати, както показаха Конференцията за околната среда през деветдесетте години в Рио, Социалната конференция в Копенхаген или Конференцията на жените в Пекин. Акцията на Greenpeace срещу големите концерни на Shell през лятото на 1995г., да предотврати чрез мобилизиране на обществеността потъването на острова Brent Spar в Северно море, беше едно красноречиво постижение.

Разбира се: Това наистина ли беше bottom-up-комуникация? Този успех не беше ли възможен само чрез съвместната игра на натиска "от долу", публикуването и разпространението от големите медии (чиито камери веднага бяха превозени с хеликоптери от Greenpeace) и чрез политиците, които се присъединиха от дясно на ляво опортюнистично към призивите за бойкот? Наистина, остава неприятен привкус, ако тази акция се празнува изцяло като победа на обществеността "от долу". Това беше победа на цялото медийно общество.