Докато съюзите по интереси организират отделния граждан в неговите различни роли, партиите го приемат с неговите по-конкретни качества като отговорен гражданин и участник в суверенитета на държавата. Нито една модерна репрезентативна демокрация не може да се лиши от съществуването и дейността на политическите партии. Това е основен принцип, въпреки широко разпространената склонност да се отрича всичко партийно, партийните спорове и партийно-политическите машинации. Тези, които се стремят да застанат на високата позиция на непартийността и провъзгласяват, че се водят единствено и само от "държавно-политическите необходимости" обикновено заблуждават себе си и всички останали, представяйки своите разбирания за политика като чиста обективност, опитвайки се да дискредитират чуждата като "партийна" или като "идеологична" политика. Надпартийността обаче е "живата лъжа на централизираната държава" според популярното изказване на Густав Радбрух.

Тъй като при значимите въпроси в политиката винаги се засягат бъдещи действия, които обикновено не подлежат на предварителни изчисления, затова на политическите въпроси рядко може да съответства един еднозначен, ясен отговор, а обикновено се стига до справедлив спор между партиите, от които всяка по свой начин и спрямо своите принципи се стреми да постигне най-доброто за цялото общество. И когато проблема, който трябва да бъде решен политически е според общото убеждение неполитически, често решението на проблема засяга интересите на определена група избиратели повече, отколкото на друга, така, че последователността на уреждането на проблемите, колкото и неполитически да са те, може да има силна връзка с определени интереси и затова може да бъде оспорвано. В такъв случай партийното участие е неизбежно.

Партиите са свободни обединения на единомислещи граждани, които правят програмни предложения за решаването на политически проблеми и излъчват кандидати за парламентарните мандати и правителствените постове, за да реализират своята програма при успех на изборите. Решаващо за свободната демокрация е това, че още самото основаване и образуване на политически партии трябва да бъде свободно, въпреки, че вече съществуващите партии приемат възникването на нова конкуренция като нещо утежняващо (...)

»Партиите участват във формирането на политическата воля на народа.« (...). Разбира се, по този начин дейността на партиите е съвсем общо описана, и би могло да се стигне до недоразумение, ако това изречение се интерпретира така, сякаш се признава монопол на партиите върху формирането на политическата воля. За това не може да става дума. Защото и съюзите по интереси въздействат (...) съвсем решаващо върху политическата позиция. В много области на тяхната дейност партиите и съюзите по интереси си приличат. Преходите могат да бъдат плавни. Често са съществували например партии на земеделците, които представляват само интересите на тези групи от населението (...). За разлика от съюзите по интереси, които се опитват да въздействат върху опериращи според конституционните предписания носители на властта, партиите се стремят към това, директно да заемат и поемат управленски места в провинции, области и общини. Те излъчват своите кандидати за парламентарните избори, и от техните редици се избират членовете на правителствата. Затова те са неотменното свързващо звено между народа и неговите представители.

[начало на страница]

Без партиите народа въобще не би могъл да действа политически. Едва в партиите плуралистичното общество става активно и действащо. Само чрез партиите избирателите могат да осъществят своята политическа воля. Партиите са инструментите, с които народа заема водещите политически позиции и взема своите политическо-програмни решения.

При изтъкването на ползите и недостатъците от директна демокрация вече стана дума за това, че народът като цяло не е в състояние да избира своите представители и да урежда сам многобройните задачи на политическото ръководство. Затова са необходими различни групи от политически активисти, които да се представят пред избирателите като кандидати за политическите постове, да правят предложения за решаването на съществуващите политически проблеми, да се насочват към специфичните интереси на определени групи избиратели и да ги формулират като изисквания. Избирателите от своя страна реагират на тези предложения, кандидати и изисквания със съгласие или отказ на съгласие. Дори американският избор на президент, при който решението се взема само между две лица, би бил немислим и неприложим без партиите. Партиите са носители на изборната борба и те определят кандидатите. В този смисъл партиите са посредник между народа и управляващите. Без тях политически организираният народ не би могъл да окаже политическото влияние, което  е негово право при демокрацията и се осъществява чрез участието и контрола.

Достатъчно основателно е да се каже, че политическите партии са "говорителя" на народа. Те трябва да приемат съществуващите сред населението политически възгледи и идеи, грижи, желания и необходимости и да ги превърнат в държавна воля. Партиите са мястото, където новото политическо поколение получава своя урок и където намира почвата, от която е възможно израстването в политиката. Издигането в дадена партия в крайна сметка има за цел постигането на управленски позиции. По този начин партиите образуват персоналния резерв за управлението на дадена нация. Тук също е видно тяхното незаменимо значение.

Такива задачи, както лесно може да се види, поставят големи изисквания пред вътрешната организация на партиите. Не само тяхното основаване трябва да е свободно (...). Участието и израстването от долу на горе трябва да са възможни за всеки. Абсолютното господство на един мъж трябва да съществува също така малко в дадена партия, както и господството на анонимна партийна демокрация. Чрез определенията на партийния устав трябва ясно да е гарантирано, че всички членове могат да участват при определянето на партийната линия, при избора на партиен водач, както и при излъчването на кандидати за парламентарните и държавни постове.

[Начало на страница]

Колкото и уместно да е определянето на партиите като "говорител" на народа, то не е достатъчно, за да обобщи цялостната роля на партиите в една демократична държава. Самото сравнение предразполага твърдението, че волята на народа, или по-точно казано различните й посоки, вече са формулирани, и е необходимо те само да бъдат произнесени. В такъв случай партиите биха имали само задачата да предадат това от долу на горе. Но това не е така. Участието на партиите във формирането на политическата воля трябва да се разглежда и от другата му страна. Вече стана дума за това, че депутатите трябва да убедят народа в случай на конфликт между парламентарното мнение и мнението на народа в правотата на своето мнение. Това те могат да направят само чрез партиите. Защото партиите оформят на първо място народната воля. Така те могат да бъдат разглеждани като инструмент, чрез който политическите водачи на нацията спечелват свои последователи и ги запазват, като вербуват чрез партиите за съгласие с преследваната или предлагана от тях политика. Партиите са, както Ленин уместно описва аспекта на тяхното въздействие "задвижващият ремък" между политическото ръководство и масите. Но тази гледна точка също е само частична и толкова правилна, колкото и погрешна, както и случая с "говорителя" на народа. В партиите също се натъкваме на напрегнатото единство между плебисцитни и репрезентативни елементи.

Партиите са политически обединения, които регистрират и представляват политическите мнения и социални интереси на даден народ и се стремят да ги осъществят в духа на характерната за всяка партия представа за посоката на политиката в обществото чрез излъчените от партията кандидати. Проекта за програма е една от най-важните задачи на партиите. Трябва да се прави разлика между изборната програма, която посочва конкретните задачи за следващия законодателен период, и принципната програма, която формулира носещите политически стойности и дългосрочни цели на на партията. Въпреки, че почти всички партии в днешно време се чувстват задължени спрямо водещите демократични идеали: свобода, равенство и солидарност, техните програмни различия са съществени, тъй като те по различен начин акцентуват върху основните демократични норми. Тези акценти често произтичат от самата фаза на възникване на партиите, но и днес запазват своето определяно по нов начин значение.

Политическите партии на работническото движение, възникнали първоначално като социални протестни движения, се появяват в борбата за постигане на равноправие на по-ниско поставените слоеве сред населението. Според тях в интерес на постигането на тези цели е необходима подкрепата на държавата, която не трябва да оставя всичко на свободната игра между силите. Гражданско-либералните партии поставят от друга страна акцента върху индивидуалната свобода на отделните граждани. От тази изходна точка те формулират своите искания, които целят държавно-правови ограничения и контрол на държавата. В почти всички западно-европейски страни освен тези двата, вече наричани класически партийни лагера, съществува християнска и често същевременно наричана консервативна група, която се опитва с различни конфесионални средства на основата на християнските убеждения да създава политика и да е особено открита спрямо църковните дела. Освен тези партийни лагера в политическите системи съществуват множество регионални партии, които са подчинени на идеята на федерализма за представяне на специфични интереси в традиционни исторически или ландшафтно особено характерни региони.

[Начало на страница]

Много партийни системи в западна и централна Европа познаваха и познават освен тези основни течения и десни или леви партийни крила, които, било то марксистко-ленинистки или националистко-фашистки, застават на крайни позиции и са в принципна опозиция срещу системата на парламентарно-плуралистичната демокрация. Тяхната сила е база за определянето на приемането на парламентарната демокрация сред населението (...).

Явната неспособност на съществуващите партии своевременно и енергично да включат в програмите си възникващите проблеми на защитата на околната среда и осигуряването на нашите естествени жизнени основи и да ги съобразят с практиката, доведе до възникването на екологична партия, която след известно време може да се наложи и като парламентарна партия. Междувременно се стигна до там, че темите касаещи околната среда, въпреки различната интензивност, бяха приети от всички партии.

По този начин се стига до дилемата, която изглежда характеризира партийната държава в днешно време. Програмният профил на всички партии, особено на големите, които се обръщат не само към определени групи сред избирателите, става все по-добър. Изборните борби стават все по-неинформативни. В много голяма степен партиите се различават помежду си най-вече в акцентите, което превръща съответните водещи личности или управленски екипи в решаващия отличителен признак за избирателите. Това не е лишено от рискове. Защото когато партиите се занимават само със служебен патронаж и са насочени предимно към подсигуряването или завземането на политическа власт, независимо от политическите програми и съдържания, те стават непредвидими за избирателите и се лишават от съдържание. Загубването на програмността води до разделяне между заемащите постовете в политическото ежедневие и се загубва контакта с избирателите.

Партийната апатия и партийната умора са последствията, които се подсилват от някои скандали относно партийни финансови средства или спекулации. Това води до деполитизирането на избирателите, тяхното отвръщане от политиката, радикализъм, участие в партии. Само когато партиите притежават програми, по които могат да бъдат оценявани от избиратели или членове, те са защитени от това, да се превърнат в партии на чистия служебен патронаж или партии по интереси. Една партия по интереси разбира се, много добре може да представя определена част от населението. Но обикновено тя е лишена от шанса, да е в състояние да упражнява отговорно управление в обществото чрез спечелване на мнозинството, и да води отговорната си политика във всички обществени аспекти. Концепцията на дадена партия трябва да бъде така всеобхватна, че партията от своя страна да може да се превърне в една способна "народна партия", която е в състояние да намери одобрение във всички групи от населението и да обедини по смисъла на собствената си концепция различните интереси. Само една насочена напред програматика позволява на политическите партии да интегрират противоречивите сили в плуралистичното общество и да разграничат важното от маловажното в своята собствена програма. Парламента и правителството не могат сами да осъществят успешно интеграцията на интересите, след като предварително това не е подготвено от партиите. Само една партия, която има цялостна концепция, може да бъде нещо повече от коалиция на различни интереси, и чрез премията, която дава участието в управлението може да запази цялостта си.

[Начало на страница]

Голямата обществено-политическа алтернатива, възможността на революционните програми, това почти вече не съществува в нашия технически свят, въпреки, че продължава да съществува опита за идеологическо профилиране и поляризиране на партийно-политическите програми. Постоянното демократично развитие обаче е възможно само със смяната на партиите, когато всички партии приемат цялата система с нейните ценностни основи. Това разбира се, не означава, че не трябва да има различни концепции в зависимост от традицията и начина на мислене, разбиранията и темперамента на политическите партии. Не е възможно в рамките на обществото да съществува един единствен отговор на различните политически и обществени проблеми. Освен това в конкретните политически действия в днешно време свободното пространство на действие е чувствително ограничено и за партиите. Освен това партиите не трябва да се разбират просто като последователи на политическите лидери, защото самата политика също трябва да бъде подложена на дискусия при избори. Легитимно е, партията-победител да заеме заедно със своите привърженици водещите позиции в държавата. По този начин нейните лидери се превръщат от партийни политици в носители на постове. Това не ги отделя от партиите, а е свързано с поемането на голяма отговорност. По време на своя служебен период те трябва да въздействат за налагането на програмата на своята партия, да представляват нейните интереси, както и да служат на всички. Дали те успешно се справят с това, зависи от техните качества на лидери, но и от силната връзка с програмата и дисциплината на партията. Трудно е да бъдеш едновременно партиен лидер и държавен мъж, но трябва да се отбележи и това, че в днешно време е възможно демократично ръководство единствено тогава, когато то произтича от партиите, които са неговият носител. Връзката между партиен и държавен пост отнема от партийните водачи фалшивото величие на надпартийността и ги води до самоосъзнаване. В същото време обаче, социалната и духовна връзка с тяхната партия за тях е базата, която може да придаде трайност на тяхното управление.

Затова демокрация има само там, където плуралистичното общество е в състояние да бъде политически активно чрез израза на организирани интереси, и там, където суверенният народ сам избира своите политически концепции и своите политически водачи чрез средствата на политическите партии, чието основаване е свободно и съответстващо на демократичните принципи.

[от: Валдемар Бесон/Готхард Яспер, Моделът на модерната демокрация. Основни елементи на мирното държавно устройство, Бон 1990]

[Начало на страница]