[Често] голямото влияние на съюзите по интереси се оценява негативно. Често се говори за "господството на съюзите", които отклоняват ръководството от правилния път на службата на "държавно-политическите необходимости" и пречат за насочването на политическите усилия към общественото благо. Но именно това обществено благо, както вече беше установено, не е предварително фиксирана величина, и именно упражняващото власт управление не трябва да допуска, свободата на гражданите да се превръща в празни думи и да не е възможно простото определяне на това, какво изисква общественото благо. Всички групи в обществото, работодатели, работници, производители и потребители, граждани и селяни, наемодатели и наематели (...), трябва да могат свободно да представят своите разбирания за правилната и добра политика, за да възникне изравняване между различните обществени, стопански и идеологически сили, което трябва да се измерва с основните ценности на достойния и мирен социален ред.

Но компромисът между различните интереси сред населението не може да бъде намерен без участието на организирани групи, в които интересите са концентрирани. След като се изисква активното участие на гражданите на демократичната държава в изборите, не трябва пред тях да се създават пречки в търсенето на форми, чрез които тяхното участие в политическите дела е най-ефективно. Но това при условията на високо комплексното модерно общество означава, че отделният гражданин трябва да се обедини със съмишленици, за да може да се наложи при условията на конкуренция между интересите.

По този начин съюзите представляват граждански представителства, които могат да говорят от свое име с определени цели. Съюзите са в същото време удължената политическа ръка на отделните граждани, чрез която те могат да придадат тежест на своите желания и с която могат да се защитават от държавната власт или други организирани групи. Същото се отнася и за гражданските инициативи, които, в повечето случаи локално ограничени и насочени към конкретна цел, организират тези, които са засегнати и ги представляват пред инстанциите на политиката и администрацията.

Съюзите отправят своите желания първо към правителствата и парламентите. Те от своя страна не винаги приемат това като досаден натиск, а често като подкрепа. При огромната сложност на съвременното законодателство днес, представителите на засегнатите съюзи по интереси не рядко са единствените експерти. Тяхната компетнтност може да бъде използвана без непременно да е необходимо съгласието с техните изисквания. Чрез съвместната работа на всички страни в подготовката на държавните решения се интегрират държавата и обществото, и разбира се, за едно управление е необходимо първо да бъдат изслушани плануваните мерки на засегнатите граждани чрез представителите на техните интереси.

[Начало на страница]

Това изслушване на съюзите протича в различни форми и не рядко е предварително урегулирано чрез съответни законови определения от страна на правителствата и парламентите. Защитниците на определени интереси се опитват, там, където е възможно, да вербуват за своите позиции и да им придадат тежест. С известно пренебрежение те биват наричани лобисти. Под това в първостепенния смисъл се разбират тези, които се опитват да влияят чрез директни разговори на депутатите в предверието на парламента, в лобито. В днешно време са разпространени много форми на такова влияние. Не рядко големите съюзи по интереси имат свои представители директно в парламентарните фракции. Всеки съвременен парламент познава сдруженията на земеделците, профсъюзните крила или фракциите на чиновническите работници или кметовете, които са преплетени с различните партийно-политически групи. Такива съюзни  представители често са най-важните експерти на своите партии в съответните компетентни области и често оказват огромно влияние върху формирането на позицията на фракцията. Със своите знания и информационни източници, които са им предоставени на разположение чрез съюзния апарат, те са в състояние да контролират експертите от правителството и парламента. Отделният депутат поради липса на съответни знания в повечето случаи не може да окаже съпротива срещу министерската бюрокрация. Тук може да се включи съюза с неговия апарат. Не рядко тогава, когато парламента и партиите вече не са в състояние, държавната администрация бива контролирана от администрацията на съюзите.

От всичко казано до момента, не може да възникне съмнение относно необходимостта от съюзите по интереси и тяхната политическа активност в плуралистичната демокрация. Но това не трябва да води до оневиняване на организирания егоизъм на обществото. Защото в силата на съюзите се крият и опасности. До голяма степен те възникват от често недостатъчно правилно разбираната демокрация в рамките на самите съюзи и липсата на контрол върху водещите групи и съюзния апарат от страна на членовете. В по-широк смисъл съюзите се стремят да се изолират от обществеността. Затова тяхната дейност често остава невидима, което прави трудно своевременното включване на справедливите интереси в играта. Но още по-съмнително става, когато отделни, особено големи съюзи придобият твърде голямо влияние. Те спечелват политическа власт, като принуждават една или повече партии да задоволяват техните желания с предимство пред другите. Съобразяват се с тези, които разполагат с много гласове, или са затвърдили позициите си чрез финансова подкрепа към партиите. Но това може да доведе и до това, отделни съюзи много по-активно да участват в общия обществен компромис, отколкото организирани или по-малки интереси, които обаче именно при демократичните условия също имат право да бъдат уважени.

Естественото многообразие на интереси обикновено е пречка за това, един единствен съюз да бъде в състояние да се наложи спрямо всички останали. Конкурентната борба между интересите е много голяма. Но лесно може да се стигне до ситуация, в която жизнено-важни интереси, които са от значение за цялото население, да бъдат пренебрегнати само защото не могат да бъдат така организирани, че да са в състояние да се наложат или да са достатъчно въздействащи. Относителното безсилие на съюзите на потребителите и защитниците на околната среда ясно показва тази опасност. Колкото по-общ е даден интерес, толкова по-трудно той се подлага на организиране. Всички ние остаряваме, но организацията на възрастните е (...) по-малко конкурентно-способна.

За едно постоянно ориентирано към социално изравняване общество ще бъде трудно да наложи принципни реформи. Организираните интереси обикновено имат за цел да запазят участието на своите членове в социалния продукт или да го подобряват процентуално. Именно властните организации по интереси са изключително дефанзивни, защото е естествено тези групи, които са застрашени в своя социален статус, изпаднали  са поради икономическото развитие в особено трудно положение, най-лесно да се поддават на организиране. Такива съюзи се опитват да затвърдят веднъж постигнатите позиции и да избягват необходимите реформи, които в повечето случаи са болезнени. За големите съюзи по интереси (...) са характерни утвърдени вето-позиции и не рядко те могат да се превърнат в пречка за предприеманите от страна на политиците промени. По този начин плуралистичното общество е заинтересовано на първо място от запазването на социалния статус quo и усилията им са насочени към това. Ако обществото иска да посрещне големите изисквания на бъдещето в областта на запазването на естествените жизнени основи, то трябва да бъде нещо повече от общество на организирани интереси. Задача на политическото ръководство предимно е да доведе до компромис между противоречивите интереси и да се наложат общите за всички цели, като подчинят интересите на това, за да се извърви по-смело пътя към бъдещето. Но това е и предпоставка за налагането на политическото ръководство срещу властващи интереси в обществото, когато то може да се позове на функционираща партийна система.

[от: Валдемар Бесон/Готхард Яспер, Моделът на модерната демокрация. Основни елементи на свободното държавно устройство, Бон 1990]

[Начало на страница]