Вътрешно-партийната демокрация е предпоставката за това, партиите, заедно с другите интер-медиарни организации, да изпълняват функциите в политическата система, както бяха описани в рамките на този курс. Без вътрешна демократична структура партиите не могат да придобият легитимността за важната им позиция в демократичния строй. Следният текст посочва минималните изисквания и основи за вътрешно-партийна демокрация и отделя внимание на някои проблеми (взет е немския пример).

[Партиите] трябва (...) да притежават устави и програми, да се поделят в съюзи по области (...) и да провеждат редовно избори. Членските събрания и избираното най-малко на всеки две години ръководство спадат на всички организационни нива към необходимите органи на партиите (...). Партийният закон подчертава участието на членовете във формирането на партийната позиция, като се набляга и на защитата на вътрешно-партийните малцинства. "Правото на предложения" трябва да бъде така устроено, "че да се гарантира демократичното формиране на позиция" (...).

Вътрешно-партийната демокрация е необходима, за да повиши тежестта на политически-ангажираните граждани в дадена партия. Демократичната държава не може да бъде управлявана от партии с не-демократична структура (например "ръководен принцип" или "демократичен централизъм"). Без оглед на всички законови предписания възможностите за влияние на обикновения партиен член са относително ограничени. Това се дължи на безучастността и равнодушието на много партийни членове, на склонността на партийната бюрокрация да се изолира от базата, и в крайна сметка и на неотменния натиск на модерната демокрация и голямата партийна демокрация, която всъщност се нуждае от решително ръководство и бързи решения (...).

[Начало на страница]

За да се реагира на огромната партийна апатия, партиите предприеха в последните години множество мерки за подсилване на правата на участие на партийните членове. Демократичните партии се намират в процес на реформация, чийто край е необозрим. Като средство на преодоляване на пропастта между партийно ръководство и база, се определя предварителният избор. Всички засегнати от персонално или обективно решение (избор на партиен водач, представяне на кандидатури) партийни членове трябва да имат правото на глас. По този начин запитвания от страна на членовете могат да допринесат за това, да се приключат вътрешно-партийни спорове по определени теми. Други усилия са насочени към отварянето на партиите към симпатизанти, които се въздържат от формално членство (...).

Вътрешно-партийната демокрация означава още, че отделните вътрешно-партийни групи трябва публично да разрешават споровете помежду си. До голяма степен в партиите (а и сред избирателите) е разпространено вярването, че откритото представяне на вътрешно-партийни конфликти би било доказателство за слабости, недостоверност и липса на единодушие в партиите. Партия, която не потулва различията в отделните мнения, често се приема за "раздробена" и "неединна". В определени случаи това може действително да е така, в случаи, когато различните позиции са твърде далеч една от друга, ограничават енергията на политиците и вътрешните противоречия вземат връх над програмните идеи на партията. Но вътрешно-партийните различия водят до политическа дискусия. Това може да е и признак за сила и динамика, в случаите, когато партията ги признава, а не застава само на предпочитаната основа за "затвореност".

[Уве Бакес/Екхард Йесе, от: Информации за политическо образование 207, Партийна демокрация, Бон 1997]

[Начало на страница]