|
|
|
|
Следният текст проследява развитието на Великобритания след Втората Световна война, или историческите предпоставки за развитието на партийната система. Изхождайки от следвоения консенсус и британската mixed economy, с "Татчеризма" и "Третия път" са засегнати двете най-съществени ориентации на този период от британската история. По-нататъшни текстове в рамките на този раздел се занимават със следните теми:
Преглед: Charles Dickens (1812-1870) описва в своите романи викторианска Англия през 19 век, особеностите и социалните конфликти в една страна с империална големина и световно значение. Представената от него английска картина и днес влияе върху идеологичните разбирания на много английски наблюдатели. Но още в началото на 20 век тя видимо се променя. С нарастналото значение на работническата класа и нейните профсъюзи като политическа сила, с първите наченки на еманципацията на жените (женско избирателно право от 1918г.), както и с тематизирането на социалната проблематика и с участието на британското Световно кралство в две световни войни, британската вътрешна и външна политика се променя из основи. Равносметката през 1945г. показва, че войните струват на страната две трети от нейния външно-търговски потенциал и утрояват нейната задлъжнялост. Великобритания става зависима от американската финансова помощ, а държавната валута загубва постоянно от своята стойност. Невъзможно е завръщане към предишната водеща роля на световна сила както поради икономически, така и поради политически причини. Много от британските колонии се борят за независимост. Обществено пренебрегнати групи започват да изискват своите права. Тяхното съзнание е променено, защото войната по непознат до тогава начин мобилизира населението в неговата цялост, обвързва жените в производствения процес и е причина за възникването на пълна трудова заетост. Във вътрешно-политически аспект пред всички следвоенни правителства на първо място стоят проблемите за осигуряването на населението, и по-късно подобряването на жизнения стандарт, както и възстановяването на международната конкурентна способност на икономиката. Въпреки, че всички големи партии в страната, работническата партия (Labour Party) на политическите леви и Консервативната партия (Conservatives) на политичесските десни, не преследват изцяло точни стратегии за постигането на тези цели, може да се говори за следвоенен консенсус в британската политика. Основа на преследваната от всички политика, която намира теоретичната си обосновка в творбите на John Maynard Keynes (1883-1946), е възстановяването на благоденствието на държавата. Това конкретно означава изграждането на една обхващаща всички граждани държавно финансирана система на социална сигурност и поемането на държавна отговорност относно стопанството. Държавата не само се опитва да избегне стопански кризи чрез конюнктурна политика, но се ангажира и със съответни разпоредби и контрол при определянето на цените и заплатите. Преди всичко по време на управлението на Labour Party държавата поема ключовите икономически сектори като електро-енергията, авио-линиите, общественото транспортно дело, осигуряването с домакинска газ или железниците и стомано-добивната индустрия. До средата на осемдесетте години британският икономически строй е смесено пазарно стопанство ("mixed economy"): то почива на съвместната игра между намиращите се в държавна или частна ръка предприятия. Жизненият стандарт на британското население се подобрява значително до началото на седемдесетте години. Не се стига обаче до това, значително да се увеличи икономическата сила на страната в международен аспект. Недостатъчната конкурентна способност на британската икономика не е в сътояние да реагира дори на спадналия износ за страните от британското колониално царство. През седемдесетте години Великобритания бива определяна като "Болният мъж на Европа", който страда от "британска болест". Като симптоми на тази болест се открояват високата инфлация, продължителния дефицит във външната търговия, високите заплати (на фона на икономическата продуктивност), честите работнически недоволства, предизвикани от мощните профсъюзи, както и една обща враждебност спрямо стопанските и обществени новости. Правителствата на лейбъристите през седемдесетте години отчаяно се опитват с обвързването на профсъюзите в стопанско-политическите решения, да ограничат броя на стачките и да повишат ефективността на държавната политика по отношение на заплатите и цените. Начало на страница]Начало на страница]
По време на нейния първи служебен мандат тя се доверява на ценовата политика и нейното въздействие върху селското стопанство (монетаризъм), и по-късно на една политика на побеждаване на инфлацията за подсигуряване на възможно най-оптимални резултати от процесите в пазарното пространство. По този начин тя залага на водещи идеи в международния обмен, които водят началото си от теориите на американския икономист Милтън Фриидмън. Маргарет Татчър открито се противопоставя на властта на профсъюзите и я ограничава чрез едно ново законодателство. Провалът на миньорите в горчиво водената стачка през 1984/85г. е същевременно кулминационна и ключова точка на политически мотивирания процес на профсъюзите срещу консервативното правителство, чието болно място са минните работници. Този провал представлява по тази причина и символичният край на властта на профсъюзите (...). "Смесената икономика" се превръща през годините на управлението на Маргарет Татчър чрез цялостна политика на приватизация в едно почти изцяло частно икономически организирано пазарно стопанство. Мерило в социалната политика вече не е потребността от услуги, а тяхната финансируемост. Безработицата вече не се разглежда като обществен проблем, а като индивидуална съдба. Отговорността за търсенето на занимание принадлежи на първо място на засегнатите от това. Социална мрежа, която подкрепя по един и същи начин търсещите работа и нежелаещите да работят, вече не се счита за справедлива. Навсякъде, където това е възможно, правителството се въздържа от намеса в обществената политика и предприема собствени инициативи, като например създава място за частни стопански инициативи. Дисциплината на пазарите трябва да модернизира стопанството и обществото. Цел на тази политика е освобождаването на британската икономика от неконкурентно способни структури, поощряването на предприемачески инициативи и изваждането на отделните британски граждани от удобната пасивност на потребители на социални услуги. Съпътстващите явления като голяма бедност, липса на дом, растящата пропаст в разпределението на обществени блага, или недоволствата в тези райони на страната, които не са обхванати от стопанския бум на втората половина на осемдесетте години, се възприемат от консервативните правителства като неизбежни. Ограничения в социалната сфера не са били насочени към действително нуждаещите се, а към тези, които несправедливо печелят от социалните услуги в държавата. Социалните проблеми е трябвало вече да се разглеждат изцяло като проблеми на обществото и по-малко като проблеми на държавата. Пестеливата политика на правителството на Татчър се обосновава и с необходимостта да се приведе в ред държавния бюджет и да се победи инфлацията, която според правителството е в тясна връзка с държавната политика на задлъжнялост. Стопанско-политическите цели на правителството на Татчър до голяма степен са постигнати от средата на осемдесетте години. В действителност броят на безработните през 1987г. все още е над 10 процента, но инфлацията е с около 4 процента по-ниска както никога до тогава от шейсетте години. Благодарение на реализираните от правителството на Татчър постъпления от приватизация и на постъпленията за страната от спогодбата за Северно море, британският бюджет в края на осемдесетте години не само е балансиран. Възможни са били дори излишъци в държавния бюджет, които са били използвани за погасяването на високите дългове на страната в сравнение с другите европейски страни. Данъчната реформа от 1988г. опростява данъчната система и понижава нивото на най-високите данъци до равнище, което не е постигнато никъде другаде, освен в САЩ. Това повишава привлекателността на страната за изживяващите своя бум по време на управлението на Татчър чужди директни инвестиции (...). Политиката на Маргарет Татчър е така характерна за осемдесетте години, че "Татчеризмът" става понятие за политика, която се застъпва за едно възможно най-малко повлиявано от държавата пазарно стопанство. Но както показват допитвания относно мненията за времето на управление на Маргарет Татчър и нейния също принадлежащ на Консервативната партия последовател John Major, съществува недостатък на някои централни политически инициативи, като приватизацията, реформата на здравното осигуряване или реформата на данъците на общините, както и в областта на подпомагането на населението. Въпреки растящото в обществото убеждение, че държавата трябва да играе една по-скромна роля в обществото, и че отделният гражданин трябва да поема все по-голяма отговорност за собственото си положение, тази обществена нова ориентация все още не е така популярна. Преди всичко по-голямата част от британското население не е готова да възприеме отрицателните социални последствия на Татчеризма. Изборните победи на Маргарет Татчър със сигурност не се дължат на популярността на нейната социална политика, а на други фактори от ситуативен характер (например нейният триумф във войната Falkland през 1982г.), нейните качества на водач, данъчната и финансовата политика, както и слабата опозиция. Начало на страница]
"Третият път" на Тони Блеър като прагматична стратегия, като среден път между грубо представения "студен капитализъм" на екстремните позиции от една страна и прекалената крайност на политика на обществено благоденствие, притежава нова концепция. Цел на тази стратегия е, чрез ефективна образователна система да се гарантират еднаквите шансовете за всеки един гражданин в обществото, независимо от неговия произход, както и за всеки, който иска да участва чрез своята работа в обществения успех. "Третият път" не гарантира социална осигуреност без собствен принос и поемането на собствена отговорност. За разлика от политиката на консерваторите, правителството на лейбъристите не изключва никой, който е способен на такова участие, само защото е израстнал в "неподходящо" семейство или "неподходяща" среда. Социалните проблеми не трябва да се отчитат, а да бъдат решавани. Но не се има предвид това, че тяхното решение принадлежи единствено на държавата. Целта на държавната инициатива е много повече това, да се създадат условия обществото, на първо място тези в затруднено положение, семействата, социалните групи, общини и групи по интереси, сами да си помогнат. това, което конкретно може да направи държавата, за да предразположи създаването на конкурентно-способността на икономиката, не може да се почерпи според вижданията на идеята за "третия път" от учебниците по икономика и философия. Държавата постоянно е насочена към това, без идеологически спекулации, да търси тази стратегия, която отваря свободни пространства за гражданите, и затова функционира по най-добрия начин. Към това отваряне спадат според правителството на Блеър също и модернизирането на конституцията и политическите институции в страната, например чрез подсилване на основните права на гражданите и нови демократично избрани парламенти преди всичко в Шотландия и Уелс. Това е предпоставка за по-доброто обвързване на гражданството в политическия процес и по този начин в крайна сметка за "конкурентната способност" на модела на британската демокрация. [от: Роланд Щурм: Развитието на Великобритания след 1945; в: Информации за политическо образование 262, "Великобритания", Бон 1999]
|
|
Теми:
Права на човека I
Примери
I Демокрация
I Партии I
Европа
I Глобализация
I Обединени Нации
I
Уст.
развитие
|
