Основен принцип на политическата система на Великобритания е парламентарният суверенитет (виж страница Управленска система). Тук Великобритания се различава от повечето демокрации, които следват принципа на народния суверенитет. Следният текст посочва съществените особености на британския дву-камарен парламент. По-нататъшен раздел дискутира принципа на парламентарния суверенитет и задава въпроса, дали британската кралица трябва да подпише собствената си смъртна присъда, ако това реши парламента [...към текст "дискусия"].

Британският парламент е дву-камарен парламент, състоящ се от долна камара (House of Commons) и горна камара (House of Lords). В долната камара едни срещу други стоят избраните депутати на правителството и опозицията. В лагера на управляващите се различават тези депутати, които притежават и правителствени постове, и така наречените "backbenchers" (или тези на задните банки) без правителствен пост. Опозиционен водач е държавно платена служба. Парламентарните заседания се ръководят от говорител (Speaker), който се избира от средата на парламента. Не винаги се налага кандидата на управляващата партия, защото дори нейните депутати "на задните банки" имат предвид това, че говорителят се стреми към служебно ръководство, което означава съобразяване с интересите на всички парламентьори, а не само с тези на управляващите.

Социалният състав на Долната камара не отразява средна картина на населението, както и при другите демокрации. Повечето парламентьори са мъже и са между 40 и 60 години. През 1997г. броят на жените-депутати се удвоява на 120 (101 членки на лейбъристите; 13 от консерваторите; три на либерал-демократите; две представителки на Шотландската Национална партия и като говорител: Betty Boothroyd, Labour). Това са 18 процента от всички депутати. Броят на депутатите с университетско образование нараства във всички партии през 1997 (66 процента при лейбъристите; 81 процента при консерваторите и 70 процента при либерал-демократите). Във всички партии преобладават членовете на средните слоеве. Сред академичните професии при Лейбъристката партия са особено представени учители и преподаватели във висши училища, а при Консервативната партия предимно юристи. От икономическите среди в парламентарната фракция на лейбъристите са представени специалисти, ръководни чиновници и работници. Във фракцията на Консервативната партия икономиката е представена предимно от шефове и директори на фирми.

Комисиите по законодателната дейност се свикват ad hoc за консултации на основата на лични предложения. Те заседават след второто от три четения на даден закон или като малка група от парламентьори, или като така наречени "committee of the whole house". В последния случай говорителят напуска своето място, и целият парламент се превръща в комисия. Самостоятелни контролни функции, преди всичко във връзка с бюджета, могат да бъдат поети от опозицията само чрез състояли се 20 съвещания в годината, на които тя определя дневния ред на парламентарните дискусии, както и чрез писмени и устни допитвания и чрез дебати с представители на управляващите във времето на питане.

Специални комисии, които придружават работата на министрите, съществуват във Великобритания само в законодателния процес. Те наблюдават министрите и правят доклади по актуални теми. Ефективността на тези комисии в действителност е ограничена, защото те се управляват не само от управляващите, но зависят и от готовността на правителството, да предостави необходимата информация. Правото на правителството да пази вътрешна информация спрямо обществото и парламента, както и юридически да проследява  даването на информация, силно се използва в миналото. Правителството на Блеър се изказа за по-голяма прозрачност на правителствените решения. Плануваният Freedom of Information Act (закон за свободата на информацията), който трябва да подобри достъпа на отделните граждани до правителствените информации, може в бъдеще да бъде от полза и за специалните комисии, Select Committees, в по-ефективното изпълнение на техните политически контролни задачи.

Над 1000-та членове на Горната камара не се избират. Около две трети от Lords са наследили своята Peers-чест. Политически активните са в повечето случаи такива, които са назначени. През 1958г. се въвежда нова форма на назначение за цял живот без възможност за наследяване на титлата (life peers). Различават се Lords Spiritual, духовните Lords, или епископи и главни епископи на Англиканската църква, и Lords Temporal, светски Lords. Към тях принадлежат и членовете на кралското семейство, както и Law Lords. Това са високо-квалифицирани съдии, които са с аристократично потекло и са назначени в Горната камара. Те образуват юридическата комисия на Горната камара, която служи като последна юридическа инстанция по цивилните и наказателни дела, като най-висш съд в страната.

От 1911г. в законодателния процес Горната камара притежава само вето за отлагане. Нейното въздействие не се простира върху финансовите закони. След 1949г. за Горната камара е възможно само задържането на законово предложение най-много до една година. Горната камара заема позиция по отношение на всички законови проекти на Долната камара и често прави ценни предложения относно подобряването на детайлите. Долната камара може да отхвърли всяка претенция на Горната камара с просто мнозинство. Между двете камари няма посредническа инстанция.

[от: Роланд Щурм: Правителство и администрация; в: Информации за политическо образование 262, "Великобритания", Бон 1999]

[начало на страница]