Общовалиден е фактът, че избирателната система играе значителна роля при изграждането на партийната система. Това с особена сила се отнася за връзката между мажоритарното избирателно право и двупартийната система. В тази връзка Великобритания дълго време се разглежда като класически пример. Настоящият текст се занимава с изборите, политическите последствия от избирателната система и поведението на избирателите във Великобритания. Понататъшни фактори на влияние върху структурата на партийната система са обсъдени в разделите за Управленска система и Парламентарен суверенитет.

Във Великобритания избори се състоят за националния парламент в Westminster, за парламентите в Северна Ирландия (Stormont), Шотландия и Уелс, за общински парламенти и за Европейския парламент. При общинските избори изборната активност е по начало ниска (40 процента или по-малко), при Европейските избори често тя е значително по-ниска (между 32 и 36 процента). При националните избори  (general elections) обикновено участват между 72 и 78 процента от имащите право на глас.

Традиционната британска избирателна система е относителната мажоритарна избирателна система в еднолични избирателни кръгове, или наречена още first-past-the-post-система. За депутат се избира този участник, който е постигнал повече гласове от някой от конкурентите си. Или символично изразено, както при конните надбягвания, печели този, който е "с една глава напред" на финала (first-past-the-post). Отдадените за другите кандидати гласове не се имат предвид при разпределянето на парламентарните места (...).

Избирателната система представя тясната връзка между избирателния район и депутата. Тъй като министрите принадлежат задължително към едната от камарите на парламента, с един неуспех в техния избирателен район, те загубват всякакъв шанс за правителствена служба. Избраният депутат е традиционният представител на всички граждани от неговия избирателен район по политически и социални въпроси от всякакъв характер, както и техният "посланик" в Лондонския парламент. По начало той е добре познат сред своя избирателен кръг, но не трябва непременно да е на преклонна възраст, за да има шансове да бъде избран. По време на изборната борба кандидатите многократно ходят "от врата на врата", за да осъществят по възможност директен контакт с най-голям брой граждани. Британската изборна борба е много по-кратка и евтина, отколкото немската, и при нея се изразходват по-малко средства за реклама, плакати и поп-концерти (...). 

Системата first-past-the-post-System е на първо място избирателна система, която образува мнозинство. Тя редовно изтегля резултатите в полза на големите партии и по този начин се грижи за образуването на ясни мнозинства, които правят възможно сформиране на правителство без коалиационни партньори. Само големите партии по правило могат да се снабдят с достатъчно шансове за победа в многобройни избирателни райони. Броят получени гласове за малките партии са достатъчни за победа само в някои избирателни райони, поради това, че тези партии са силни в определени места, или когато поради тактически причини привържениците на големите партии гласуват заедно с тези на по-малките, за да се победи с общи  усилия друга голяма партия в даден избирателен район (тактически избори). Последствието е по-слабото представяне на малките партии в парламента според броя гласове, дадени за тях. Така например Съюзът между социал-демократи и либерали постигна през 1983г. 25,4 процента от гласовете, но само 3,5 процента от местата в парламента. Подкрепата за Labour Party при същите избори беше незначително по-голяма (27,6 процента), но тя получи 32 процента от местата. При изборите през 1997г. партията-последовател на съюза, Liberal Democrats, спечели само 16,8 процента от гласовете. Но нейният дял парламентарни места нарастна със седем процента благодарение на тактическия избор на много привърженици на лейбъристите, които гласуваха за либералните кандидати.

Критиците на британската избирателна система поставят изискване още от 19 век да я заменят с една "по-справедлива", и под това имат предвид една по-добре отразяваща волята на избирателите пропорционална избирателна система. В Северна Ирландия циментираното от мажоритарната избирателна система присъствие на католически-националистичната част от населението беше една от причините за избухването на Северно-Ирландсия конфликт в началото на седемдесетте години. От тогава там е валидна обичайната и за Република Ирландия за общински, парламентарни и европейски избори single-transferable-vote-System (STV). STV води до едно по-силно съобразяване с по-малките партии, защото във всеки избирателен район се избира повече от една личност (в повечето случаи пет или шест). Избирателят има един глас (single vote) и подрежда кандидатите на партиите според своите предпочитания. В избирателния район се избира първо този, който най-често е на първо място по предпочитанията на избирателя, и е достигнал определен брой избирателни гласове. Това първо преброяване не е достатъчно за определянето на всички представители на избирателните райони. Затова в по-късни преброявания най-слабите кандидати отпадат. Вторите, трети и по-нататъшни предпочитания на техните избиратели се имат предвид (transferable vote), за да се даде възможност на по-нататъшни кандидати да спечелят избирателни гласове. По този начин относителната сила на партиите сред избирателите може по-ясно да бъде изразена, така, че в Северна Ирландия адекватно да са представени и двете народностни групи (...).

Парламентарните избори през 1997г. наново доказаха, че поведението на избирателите във Великобритания, както и във всички западни демокрации, все по-силно се определя от теми и представяния на кандидатите в медиите, и все по-малко от традиционни партийни връзки. През 1997 не можеха да се откроят различните профили на консерваторите и лейбъристите, но гласовете за лейбъристите сред средните слоеве и работниците ясно се изравниха и същото се отнася за съответните привърженици на Консервативната партия. При спадащото значение на социално-структурни фактори за предпочитанията на избирателите се наблюдава и отслабване на партийната идентификация. През средата на шейсетте години около две трети от избирателите се идентифицират изцяло с една партия, а днес това са по-малко от 40 процента. По този начин като цяло за избирателите става по-изкусително, да определят в последния момент и според личните си интереси предпочитанията си за програми и кандидати, и да имат предвид преди всичко засягащото собствения им джоб Pro и Contra изборно решение. Британският избирател все по-малко реагира на политически алтернативи на основание на определени убеждения, а все повече като "консуматор" на политическото предлагане. Стратегическият отговор на Labour Party на това предизвикателство беше да подложи на съмнение компетентността на правителството на консервативния премиер-министър Джон Мейджър и да навлезе в изборната борба като New Labour, като ново предлагане "на пазара", което може да бъде предпочетено и от необвързаните средни слоеве, даже и от стопанския елит.

Въпреки отслабналата сила на социалните структури върху поведението на избирателите, не може да се оспори това, че Labour Party печели от тях. Определена принадлежност, като това да бъдеш близко до профсъюзите или да обитаваш ведомствено жилище, облагодетелстват избора за лейбъристите. Като цяло такава принадлежност също изгуби тежестта си в обществото. На регионално ниво подкрепата за Labour Party се концентрира в Шотландия и Уелс, както и в северните английски територии и големите английски градове. В южна Англия за избирателните гласове често се конкурират преди всичко Консервативната партия и Liberal Democrats. Освен традиционните структури на партийна конкуренция, днес се появава и конкуренцията за ключовите компетенции: На коя партия например ще се доверят избирателите в грижата за стабилна икономика или в гарантирането на права и ред? Тези ключови компетенции по традиция се отреждаха след 1945г. на Консервативната партия. 1997г. беше повратната година за Консервативната партия. След предизвиканото от финансовите пазари през 1992г. отпадане на паунда от Европейската валутна система, партията не успя да спечели наново стопанско-политическото първенство сред мненията. Labour Party се профилира  като партия на "твърдата ръка" в политиката с борбата с престъпността. Но стана по-ясно, че Консервативната партия има огромни дефицити при мобилизирането на младите избиратели, избирателите от етнически малцинствени групи и жените сред избирателите. Дори предприемаческия лагер, на който партията винаги можеше да разчита, вече не стоеше твърдо зад нейната от части европейско-скептична програма.

[от: Роланд Щурм: Сформиране на политическата воля; в: Информации за политическо образование 262, "Великобритания", Бон 1999]

[Начало на страница]