Партиите са родени в Съединените Американски Щати. Настоящият текст описва възникването и развитието на американските партии и посочва важните особености, особено това, което се отнася до функциите в политичеката система (ключова дума: партии на патронажа). На тази тематика на функциите е посветен и отделен раздел [...към текста "Функции на партиите в САЩ"].

Европейците често са смаяни от някои особености в политическата и правова сфера в САЩ, както и специфични черти на американската партийна система: Големите национални партии на демократите и републиканците днес се представят като партии на патронажа, като гъвкаво организирани обединения на икономически, социални и етнически съюзи по интереси, както и като изборни съюзи между принципно различни местни и регионални партийни интстанции с някои политически и по-малко програмни общи черти. Тези особености естествено не бива да създават впечатлението, че историята на модерната партийна система е започнала в началната фаза на американската република.

Още в периода около 1800г. в САЩ, дори и бегло, се различават модерни партии: трайни организации, които представляват общо-политическите позиции, спечелват доверие сред избирателите, издигат комуникационни канали и признати водещи колегии на национално, щатско и регионално ниво и извършват обществена работа чрез партийно-ориентирани медии. Още в началото на 19 век партийната структура на САЩ придобива своите специфични черти, оформят се партии на патронажа и възниква двупартийна система, която се е съхранила и до днес.

Американските партии още от самото начало се грижат преди всичко за отдаването и заемането на политически постове на всички нива в държавата и по този начин развиват лесен и настоятелен пробив към властта и съвсем практически методи на поведение. За конфесионални идеологически партии по европейски образец, както и за идеологически-доктринни сформирования не е налице достатъчно пространство в едно общество, което стриктно поделя църквата от държавата и за което е в сила политическия и стопански либерализъм като естествен и природно обоснован принцип на обществен живот. Класовите партии също не могат да се наложат продължително в едно обществено пространство, което е преодоляло твърдо установените структури, постулирало е шанса на равния старт за всеки и чрез "отворената граница" е предоставило възможността на избор за всеки, който е недоволен от условията си на живот.

Партията на патронажа изцяло се налага под президентството на Андрю Джаксън (1829-1837). "Мъжът от народа" иска да внуши чрез догмата на господството на народа, че гражданите трябва да избират възможно най-много служители на щатско и общинско ниво в свободен и директен избор - местни шерифи, местни шефове на пожарни станции, както и адвокати, съдии, училищни служители или политически носители на функции на регионално и щатско ниво. Такива избори се нуждаят от организация, която е поета от партиите. Всички останали постове се назначават от президента на САЩ и кметовете от партийно-политическа гледна точка.

Идеологията на демократизиране на Джаксън поставя посоката, в която в бъдеще се движат партиите. Те вече се разбират като движения за снабдяване на активните партийни членове с обществени постове и държавни договори. По този начин тяхната вътрешна организация се отдалечава от пътя на демократичните добродетели. Професионални "предприемачи" "задвижват" партиите с грижливо подбрани функционери. Този добре функциониращ апарат взема решение за разделянето на постовете и поръченията, получава възнаграждението си под формата на "търговски такси" или други услуги, манипулира партийните конференции (conventions) и при избори предизвиква "стадото на гласовете", както е наречено тогава, да отиде до избирателните урни. Под това се имат предвид по-долните слоеве, особено новозаселилите се, на които поради партийно-тактически причини се предоставя социална помощ.

Едва в началото на 20 век изчезва традиционната партия на патронажа. По това време в сила влизат законови реформи, които, дори и с променлив успех, предизвикват демократизирането на вътрешно-партийните персонални решения, предлагат откритост в областта на партийните финанси и създават почти професионален бюрократичен корпус - Civil Service, който остава независим от партийна намеса. Превръщането на "пробуждащата се" държава в модерна структура на благоденствие и задоволеност под знака на New Deal предразполага партиите да се профилират по-силно в социалната и стопанско-политическа сфера, и да представляват интереси на определени групи, където старата партия на патронажа е защитавала предимно индивидуални изисквания по определени интереси.

Както и преди днешните партии се характеризират със своята организационна тежест все още на щатско и местно ниво, или там, където както и преди чрез избори се разпределят най-многото обществени позиции. Но с по-голяма сила от преди те концентрират в себе си обединения на различни социални групи и по този начин се различават една от друга. От трийсетте години насам се приема факта (въпреки тенденцията на отслабване), че профсъюзно организираните индустриални работници от Средния запад и Североизток, чернокожи, евреи (и някои други малцинства) са свързани с демократите, а интересите на големите и средни предприятия и банки, гражданите на предградията (suburbs) и много земеделци са се доверили на републиканците. Именно този коалиационнен характер на американските партии продължава да ги тласка към прагматизъм и готовност за компромиси, и естествено ги прави неспособни да се посветят в служба на единна политика на управление.

[Хартмут Васер; от: Информации за политическо образование 199, "Политическа система в САЩ", Бон 1997]

[Начало на страница]